Irina's Blog

Много обичам да си делкам темичките на парчета - 2, 3, 4.. :) Та, идеята ми беше, че бая време не съм творила из блоговото пространство. На няколко пъти започвах да пиша, изписвах си писалото и.. изтривах всичко. За времето, в което не съм писала тук, се случиха доста неща около мен. В тези близо 3 месеца започнах нещо самостоятелно, настъпиха промени в работата ми, самата аз се чувствам малко или много променена. Замисляли ли сте се, че животът е наистина като пътека нагоре: в по-голямата част от времето ако знаем как да приемем уроците на живота, можем да научим много. Неща, които на пръв поглед изглеждат отрицателни - в крайна сметка се оказват нашия шанс... И единственото, което трябва, е просто да почакаш, за да видиш какво ще се случи около теб. И тъй - кратко и ясно. Да си кажа "Добре завърнала се".

Пижолан пак е с подобрения! :) От планЪТ, който съставих преди доста време, бавно и сигурно бележа напредък. Сутринта пИжо се сдоби с нова бибитка и с оправен ляв фар. Остава ми само ръчната спирачка, ключалката на багажника и да залепя пластмаските му. А таткото прояви желание да му вдигне броните. И във връзка с ъпгрейдите да се оплача, че съм брутално разочарована от себе си.. Докторът-електричар за Пижо беше в Бъкстон, на ул.Пирин 20. Е, няма такова неориентирано същество като мен за въпросния квартал. Никога не съм се лутала толкова време. И следващия ъпгрейд, който задължително сама трябва да закупя е нова карта на София. Защото иначе рискувам отново да се мотам като муха без глава насам-натам и да тормозя сума нещастни хорица да ме ориентират. За мой кофти късмет по дупките из оная част на София затрих и 2 от тасовете ми, което беше неприятно.. Но.. ко да се прави. И сметнах точно колко харчи пежото, за да приключа въпросната тема - 7/100. Браво на колето! :)

Нова оптична мрежа с капацитет 800 Gbps започна да изгражда телеком операторът Нетера . Стойността на проекта възлиза на 10 милиона евро. Изпълнена по технология DWDM (Dense Wavelength Division Multiplexing), оптичната мрежа за предаване на данни е най-голямата в региона, твърдят от компанията. На настоящия етап мрежата покрива 24 български града. „Нарастващото Интернет потребление и в частност обменът на видео изисква инфраструктура, която да ги обслужи и обезпечи”, каза Невен Дилков, управител на Нетера . „На практика, с новата мрежа полагаме основата всеки в България да гледа онлайн телевизия, филми и музика с качество по-добро от стандартната телевизия в момента“, добави мениджърът. През март Нетера обяви търг за доставчик на оборудване, който бе спечелен от Nokia Siemens Networks. Новата оптична мрежа е част от Балканска оптична магистрала за пренос на данни (BFOR) от Западна Европа през България за Турция, също проект на Нетера . DWDM мрежата комбинира и предава множество си

Не се считам за един от най-големите фенове на каквото и да е. Даже донякъде вълната 'фенство' ми е необяснима и странна. Може би защото я асоцирам с пищящи каки, късащи дрехи, мятащи сутиени и лепващи си гърдите върху прозорците на разни (т.нар.) звезди. Или може би защото за мен е близка до футболното хулиганство. Преди време един приятел ми беше казал: " Не можеш да си представиш какво истинско блаженство, какво невероятно удоволствие и свещеност, е да докоснеш вратата на националния стадион..." Срам, не-срам, верно не мога да си го представя. И да я докосна за мен ще си е .. врата. Единственото, което ме е впечатлявало на стадионите е голямото разстояние. Наживо нещата са толкова гигантски, в сравнение с малкия екран. Хич не мога да си представя какво е да тичаш 90 минути на това огромно разстояние. И това е. Доста нефутболно, нали? Пълна скука съм в това отношение. И по звезди не си падам. Нито небесни, нито чудесни, нито пайнерки. Обичам музиката, харесвам някои

Иван Дяков - Абре, Никола На кому е жената висока, на него стълба не требва; Абре, Никола, първа изгора, Ти си причина, Кольо, яз да замина; На кому е жената дебела, на него бъчва не требва. Абре, Никола, първа изгора, ти си причина, Кольо, яз да замина; На кому е жената красива, на него гости не требват. Абре, Никола, първа изгора, Ти си причина, Кольо, яз да замина; На кому е грозна жената, на него е мирна главата. Абре, Никола, първа изгора, ти си причина, Кольо, яз да замина; Или накратко: втора серия от литературните съчинения ( първа серия можете да видите тук) . Героят, попаднал този път във фокуса на нашето внимание е Никола. Чудното е дали и той проявява същите признаци на клюкарски способности, както невидимия певец. В случая обсъждащ всички комшийки - от най-грозната, до най-дебелата. Предполага се, че наш Кольо е голям женкар, а лирическият певец е нещастно влюбена в него жена. Външните й признаци не можем да разберем от наличния мате

Това е план, проект или както решите да го наречете, който най-вероятно никога няма да види бял свят, тъй като е измислен от моята светла личност. Мисля си обаче, че на всеки, когото му се е налага да се придвижва из пешеходните зони, може да му е минала подобна идея в главата. А като още малко се позамисли човек - няма такъв, дето да не му се налага да ползва от време на време и кракомобила, пък дори и само, за да отиде до тоалетната. Та конкретно по темата: На твърдото мнение съм, че трябва да се създаде правилник за движение в: 1/ Супермаркети и магазини. Нали знаете за кои магазини говоря? От тези с гигантските потоци пъплещ народ - Кауфланд, Била, Метро и подобните им. Основна причина: хаосообразно придвижване с колички и кошници. Желание за блъскане в съседите. Бутане, запречване на движението. Това за мен е мястото, на което човек влиза с цел да си скъса нервите. Такъв хаос няма другаде. Никой не гледа къде върви, никой не гледа дали няма да се удари в другия, не гледа къде спир

Мразя да взимам важни решения. Мразя да съм в ситуация, в която трябва да избера нещо - и нито един от вариантите да не води до нещо добро. Пробвах с отлагането, ама действа само до определено време, след това зацикляш и проблемът си се появява епизодично да ти отрови животеца. Опцията да поплача на нечие рамо също отпада, нито биха ме разбрали, нито биха ми съчувствали, нито биха ми предложили реално решение, което да върши работа. В момента точно споделям май сама със себе си, дано поне така избистря главата си за някаква новоизникнала възможност. Която не съм измислила за месеци наред.

"Прекалено ти е амбициозен плана" - цитат. А аз само казах, че искам да си стегна пежака. Какво пък толкова му е амбициозно това ми желание? Пижо се отблагодарява много ефективно за всяка една грижа, която полагам за него. В тази темичка много подробно обяснявам какво точно съм направила и какво мисля да направя. Да не тормозкам хората с подробности отново, ако изобщо някой чете де :) Амбициозен план и желание: пижо да изглежда по-добре в близката половин година, да движи по-добре, да си го харесвам още повече. Ей, така между другото споменавам, че последните 2-3 дена налитам на все повече и повече малоумници. Просто всички възрастни хора имат огромното желание да се самоубият баш с пежака. Аде не - моля ви се... Рано е още. А сутринта един Хюндай искаше да ме бута отдясно. Шофьорска му работа :D

Ето ме тук, отново с пежо.. Време е да похваля и новия член на лъвския клуб! Честита 306-чка на най-новата лъвска 'членка'. Много лекичко каране, много малко разход на гориво, много малко идиоти по-пътя. За съжаление 'никакви идиоти' няма как да го пожелая, понеже... Идиоти има много. Тук е мястото да стисна и едни големи палци за самото изкарване на книжката - УСПЕХ!!! Та да се върна на мойто си лъвче. Държа да отбележа, че съм му много сърдита. Всеки път като тръгнем към доктора, му се разваля по още нещо. Сега реши, че иска и нова свещ. Е, поне хубавото е, че е баш преди да му монтират новата помпа. Приготвила съм му и нови колани, които най-вероятно ще ги взема следващата седмица. Остана само да издиря огледала и разни дреболии като нови калъфки за седалките, ключалка за задната врата и амортисьорче. Ама това са дребни кахъри. А, да - имам и мерака да сменя крушките на фаровете, че все ми се струват слаби, но тва ще видим кога точно.. :) Тоя мой блог се превърна в п

Ей тука ако можеше да има едно ядосано емотиконче, което чупи глави, бих го сложила. Изобщо и не знам дали тва дето съм добавила е вярно на английски ама тия три М-ки ми харесаха :) Това човек да си има взимане-даване с М-Телци си е жив тормоз. Приеха се за монополисти и..? Айдеее всички потребители под ножа. Да ама май не се усещат, че е необходимо клиентски ориентирано поведение и те. Напротив - държат се нагло, нахално и грубо. Човек не може да комуникира нормално дори със служителите им. Страшно съм разочарована и най-вече уморена от бруталната им бюрократщина и номерата, които са склонни да въртят. А най-тъпото е, че няма много алтернативи за избор.. Пфу!

Една песничка, която свързвам с най-специалния за мен човек :) Няма какво повече да кажа освен: Have you ever noticed That I’m not acting as I used to do before Have you ever wondered? Why I always keep on coming back for more Bridge: What have you done to me, I’ll never be the same I tell you for sure I’ll never be the same I tell you for sure I’ll never be the same I tell you for sure Refrain: You really are my ecstasy My real life fantasy (2x) Not that I’m complaining A more beautiful vision I have never seen If you don’t mind me saying, A lifelong ambition to fulfil my dreams Bridge: What have you done to me, I’ll never be the same I tell you for sure I’ll never be the same I tell you for sure I’ll never be the same I tell you for sure Refrain: You really are my ecstasy My real life fantasy (2x) You really are my ecstasy There can be no other While we still have each other My real life fantasy There can be no other While we still have each other & Love me :)

Пак започвам история за пежака. Еййй, накрая ще ви писне от мен (ако вече не е) и ще си кажете - те я таз, тя също се прихвана с автомобилите само... Ноооо историята беше Ужасно Уморително Унищожителна (или УУУ накратко). Хайде като дневниче и накратко: - бързо ставане в 10.30ч. Още по-бързо правене на кафе и уговорка с Владко да ни вземе в 12 и нещо. - опит за запалване на пежака след зареждането на акумулатора: пореден и още по-неуспешен; - опит за бутане на пежака за запалване: пореден неуспех. И блокаж на скоростите :D - закачане за метално въже; - няколко поредни удара при опъването на въжето, пропускам обясненията за ефективното блъскане като разпадане на колите, което се чуваше при всяко обтягане. - скъсване на въжето малко след трамвайната линия; - с 200 мъки довлачване до сервиза след тичане за еластично въже. МноУ сухо прозвуча, но мозъкът ми спи - даже не съм сигурна дали мисля кат хоратааа :) Ама в общи линии беше един много уморителен и изнервен ден. Мислех си, че пИжо е

Ей, ама такъв куц ден като вчера от много време не ми се беше случвал. А уж нямало такова понятие - само че вчера всичко ми се обърна нагоре с краката. Главата не знам къде беше, защото и нея май я бях загубила :) Първо пежото се скапа сутринта и тотално не искаше да пали, а със зора, който му дадох се изтощи и акумулатора. УмрЕ горкото.. Уж трябваше вчера да му е доктора, само дето докторът реши, че е много зает и нямал време. После в бачкането само кисели работи и истории, изскочиха ми някакви грешки, намрънкаха ми се за неща, които нямам общо - не че е нещо различно, но просто ми дойде в повече. После не можах и документите да си намеря - та цял ден бях в чуденка - дали съм ги забравила сутринта, или съм ги затрила някъде по родните улици. Слава богу поне това беше оКей. Още по-после щях да загубя парите, които бях взела за пазаруване, е, намерих ги де - никой не им беше обърнал внимание в супермаркета, защото ги бях понамачкала.. Въобщеее това щастливата звезда на Юпитер вчера беше

.., което не искаш да правят на теб". Вчера чух това от една близка шматкова приятелка. И тя добави още нещо, което ме накара да се доразмисля.. Има едни неписани правила за това как да се държим в непозната компания, сред непознати хора, при делови срещи, в дискотеките. Къде ли не. Най-лесния начин да направим добро впечатление е именно тази поговорка: "Не прави на някой това, което не искаш да правят на теб" - в различните й вариации. Нещата обаче малко се променят, когато става въпрос за близък човек. На близкия знаеш болките, знаеш радостите, знаеш нерадостите, знаеш какво го наранява, какво го усмихва и какво може да му е от полза/вреда. Когато вече става въпрос за най-най-близките нещата се умножават многократно. Мислех си, че е с пъти по-лесно да направиш така, че човекът да се чувства добре с теб, е да - всичко има своите граници, но.. Това прави щастлив и теб. Нали става въпрос за най-близките ти? Нито добрата дума... Нито усмивката... Нито прегръдката... Нито ц

Кога дремуцате вечер и не можете да заспите? Въпреки много приятното гушкане, нещоооо днес Сънчо ме подминава. И почти по поръчение се забих да блогВам. Шляп-шляп, довлекох си полузаспалия задник в блог-пространството. Досега четох доста странни теми в бг-мамма. То сигурно щото си нямам друга работа. Особено много ме впечатли ей тази темичка . Не знам дали заради реакцията на въпросния, или заради това, че тази го търпи.. И много се замислих над това, доколко са склонни хората да търпят и недоволстват, преди да си бият камшика. Защо реално се търпят, при положение, че всъщност не харесват човека отсреща? Да, всеки има плюсове и минуси, но когато минусите ти се струват гигантски и ти влизат като греда в очОто.. Ами - май е време всеки да поеме по пътя си. И тогава се появяват обясненията: ама парите, ама децата... И пак се чудя - глупави ли сме? Прекалено раболепни ли сме? Или просто хората си се харесват така, въпреки непрекъснатото недоволство. Сещам се веднага за двойката Сельо и Сел

Ха така, да последвам примера :) Отново честит рожден ден на един от най-страхотните хора, които познавам - Владко. На него и задочна честитка за присъединяването в голф-фамилията и отървЪнето от пежото; Честито на Бистрето, която има нова любов и стана шофЕрка; Честито на Топи, който също има нова любов и нова работа (последното сравнително ново); Честито на най-любимото ми, че премина успешно най-сериозното му здравословно изпитание. Много целувкиии; Честито на Поли за новата позиция в работата. Стискам палци и за екипа; И последно: честит рожден ден на професор Вучков :D Снимката няма общо с темата, просто тря'аше да я кача :D Фото: Драго Да използвам темата, за да мога и да си самочеститя разни дребни работки. Миткам се активно с колата - толкова активно, че баща ми започна да се шегува, че цялата заплата за дизел ще си харча :) То не че е далеч от истината, защото като нахраних пежака отпред (с антифриз и водичка) и отзад (с дизел) и.. аз останах гладна. А заплатка още нямааа.

Залюбих, мамо, три моми Залюбих, мамо, три моми, три моми, мамо, убави, и трите ми са гиздави... Учи ме мамо, научи, коя от трите да взема.. Леле.. Вземи си, сине, първата, първата, втората, третата, първата най-убавата, най-мила, сине, най-драга.. Вземи си сине, втората, втората, третата, първата, първата най-убавата, леле, най-мила, сине, най-драга. Вземи си, сине, третата, третата, втората, първата, първата най-убавата, леле, най-мила, най-драга.. Залюбих мамо три моми, три моми, мамо, убави, и трите ми са гиздави... Текст : народен, музика : народна Или опит за свободно разсъждение върху с елементи на лирично отклонение.. Нашият герой е влюбен в три мацки. И трите са много готини, много печени и особено вървежни. Само че нашето хлапе е мамино синче. Не може да не се довери на маминото мнение - все пак трябва да се избере най-добрият вариант за глезеничето. Кой ще го храни, пои, глези, обува, облича. Та на пръв поглед майката на лиричния герой (ще го наречем ЛГ за по-кратко) се спир

Обожавам танците - в почти всичките им вариации. Е, латиното ми е лУеко блудкаво, но.. И то ми е смилаемо за 10-15 минути. Но всъщност тръгнах да пиша тази поредна (да не повярва човек) публикация с една идея: народните танци. Ето това ми е в кръвта, това обичам, това обожавам да танцувам. Тази музика сякаш идва от душата - и ни е заложена още в гените или с две думи: няма измъкване. Когато преди 3 години за първи път ми хрумна тази идея, чичко Гугъл ми изкара само 2-3 резултата за танцови клубове, един от тях беше предишното място, на което ходех.. Първото ми стъпване в залата беше ужасно нервозно, 10 минути обмислях дали изобщо да се обадя на посочения телефон и още 10 минути дали изобщо да тръгна в тази посока след работа. Всъщност беше много забавно, ужасно заразително и адски интересно (с всички възможни прилагателни). После имаше промени в залата, спрях танците за година и повече.. Когато се завърнах отново - залата беше сменена, а и хората бяха с пъти повече - от 20 се бяха увел

Много странно нещо са това късметите.. Замислих се за тях, когато започнаха един по един да ми се изпълняват - говоря за новогодишните банички&подобни. Е, ясно е, че е въпрос на стечение на обстоятелствата - и все пак.. Късмет! Някой дали случайно се е замислял как всъщност късметите и случайностите определят живота ни. Късмет попаднал си в jobs.bg на перфектното предложение за работа; намерил си половинката на живота си (колкото и променливо да е това понятие с времето); спечелил си от тотото; намерил си 2 стотинки; Е, нещата могат да са и точно обратните: изритали са те от работата ти - уволнен си дисциплинарно, защото шефът ти не се е кефил на прическата ти; гаджето ти ти изневерява; непрекъснато пускаш фишове - и резултат? 0-ла.. изгубил си си заплатата. Как се променя всичко.. :) Интересното е, че водят нас - стрелчовците за късметлийска зодия. Всъщност най-много ме ласкае това, че ни мислят за жизнерадостна зодия. Абе това със зодиите е интересничко за писане ("Чукча не

Е, не съвсем буквално - иначе да няма блоГърстване вече. Но както вече Бистрето ме похвали в нейния блог , се сдобих с едно малко пИжо. Благодарение и на миличкия Владко, който доскоро тормозех да ми дава да го шматкам из полигона.. Е, сега вече го шматкам и из София. Има какво да му пооправкам на сладурския пИжо - ама е толкова послушен, че няма как да му се сърдя. Иииии като един истински кандидат-добър-шофЕр вече започнах да се нервирам на трафика из София. Даже почти успях да го разбера Владко в ей тази темичка защо беше говорил за селския манталитет и оФФчарството. И си мисля за някои мъже-шофЕри, които явно започват да се притесняват от женския наплив зад волана и несравнимата конкуренция - както и за вечно актуалната тема: "Става ли от жената шофЕр или не". Според мен е много неправилно формулирана, по-коректно е: "Завиждат ли мъжете-шофЕри на жените-шофЕри - или да". Даже мисля и като анкетка да го пусна по-натам - все пак хората тря'а си кажат мнението

Мъгливо ли ви е? ООООооо, само така ви се струва. Запотили са се прозорците или още ви гони махмурлук. Ама все пак ще съм в тон: МЪГЛАТА Прокрадва се тихо по тъмните улици, облизва с език полека стъклата, раздира с кашлица старчески сливици, настъпва и бяга отвънка мъглата… Бяло сияние, сякаш от сняг, илюзия, облак от призрачен дим прикрива престъпнишки бяг и прави злодей за добро невидим… Вик и стенание заглъхват в прахта… Отчаяно плаче зад ъгъл дете, рови се просяк уплашен в сметта зад него смъртта своята мрежа плете… Прикрито е всичко, изгубено в пух, мекотата на нощна мъгла, красиво изглежда, а в същност разрух… Прекрасна изглежда, а истински зла… Е, за днес 2.. Рекорд :)

Седя си тука и се чудя - за какъв дявол ми трябваше да се занимавам с писания и блоGове. Ама не като блок 4 - а блоГ4е. Или поне на такова мяза. Преди си седях и се чудех - за какъв дявол им тря'а на тия хора да пишат някакви си работи някъде. И продължавам да се чудя - ама реших да се пробвам - та вземе ми хареса.. Тъй че хорА - дайте своя принос, подкрепете мойта полу-инициатива, може пък да се развия и да стана як блогЪр. А може и това да зарежа. Кой знаЙ.. Тъй - това е сефтето. Несериозни плямпания на несериозно същество - ама и вие сте несериозни щом го прочетохте. Мили мoй, Смехурко... :) Чакай, чакай - изпуснах блоковете и блокажите.. Все пак у Софето живеем - какви са тия пропуски, какво е това чудо.. Имаме си много блокове, имаме си и много блокажи.. Даже и блогъри си намираме тук-там.. И още един се включи - мУа. Отивам още да пиша - сега ще видите вие (зловещ смях)...