Хоро се вие, извива 2009 - лични отзиви

Започвам да пиша моите лични впечатления по въпроса със смесени чувства. От една страна съм много щастлива, че се събрахме на едно място толкова много клубове и толкова много различни лица.. От друга страна съм тъжна. Не заради класирането на журито - то за там е ясно, че винаги ще има недоволни, а от нещо друго.

На 21.03.2009г. в зала "Триадица" се проведе третият национален фестивал "Хоро се вие, извива", в който взехме участие и ние - от клуб "Фолклорика". Този път фестивалът беше разделен на 2 части - за малки и големи групи, за да може максимално при малките да се изключи пренебрегването на фактора брой играещи. "Големите" групи бяха с участници над 40 човека. В сухи данни и цифри нещата звучат така:
В частта с големите групи взеха участие 12 клуба.
1-во място: клуб "За пояс";
2-ро място: клуб "От извора";
3-то място: клуб "Акцент";
Награда за стил: "Български огън";
Награда за атрактивност: "Бели брези";
Награда за масовост: "Фолклорика";
Специалната награда на председателя на читалище "Димитър Динев": "Гайтани";

Само задочно ще споделя, че според мен в тройката бяха класирани два от най-слабо представилите се клуба на фестивала - и с това ще приключа личното мнение по отношение на класациите на журито.

Целият ден беше зареден (за мен поне) с положителни емоции: видях отново познати лица, играхме отново заедно хорца. Фестивалът го бях чакала меко казано с огромно нетърпение.

Но се чувствам разочарована и натъжена. Не от класации и журита. А от хората като цяло. Чета коментарите в horo.bg, гледам целият този негативизъм, който се излива и си мисля: не е ли целта на фестивала да обединява, а не да разединява? Миналата година хорцата бяха смесени - цялата тълпа в края се омеша: Гайтани с Фолклорика, Играорец с Фолклория.. Тази година всички си играеха поединично и разделено. Донякъде за това има вина и водещият, който обяви, че журито ще преценява как се представят клубовете и в незадължителната част, но основната вина е у нас. Сякаш всички се запалиха от конкурентната част на фестивала - и забравиха единството на народния танц. Забравиха да се веселят и забавляват заедно, а се съсредоточиха в това в какво са по-добри от другите. Или в какво са сгрешили. А отговорът е: всички бяхме добри. Всички се бяха подготвили повече от добре и представиха красиви и автентични хорца. И у всички се усещаше негативизма на конкуренцията. Клубовете много внимаваха да не се разбере какво точно ще представят като хорца на фестивала - и тяхната бройка. Носеха се слухове кой какво ще прави, кой как ще го прави.. А тези неща някак ми вгорчиха като цяло положителното настроение от фестивала.

Народните танци за мен са нещо изцяло положително: неслучайно самите ни сбирки ги наричаме 'лечебни'. С народните танци свързвам само думите: "забавление", "емоция", "радост", "усмивки", "разпускане". Някак тези отрицателни техни страни не мога да ги приема. Дали заради състезателната част на фестивала, дали заради други фактори, самите ние - танцуващите, трябва да запазим положителния дух и положителната емоция. Защото иначе губим основната идея на нещата, да се забавляваме.

Затова ще завърша с любим мой израз: "Ще се видим на хорото!" - и от Фолклорика, и от Чанове, и от Бели брези, и от Фолклория, и от Гайтани. Защото всички имаме обща идея и обща цел. Да се веселим! :)