Irina's Blog

В един сравнително кратък период от време много мои познати активно се замислиха над въпроса дали да се захванат със собствен бизнес - или да си останат на постоянната заплата. Някои от тях търсят нещо ново и различно, нещо, което да ги провокира и заинтригува. Други вече са се уморили от това да дават максимума от усилията си за нечий чужд плюс - и се опитват да намерят пътя, по който да се случи за самите тях. Причините за подобно решение може да са най-разнообразни. Успоредно на това и част от новите бизнеси, които се стартираха около мен, не успяха да пробият. Както с всяко нещо - и едното, и другото решение водят до своите позитиви и негативи. Особено при решението да се скочи в дълбокото - и да се зареже твърдият доход, е изключително важно да се направи правилна преценка на ситуацията - и най-вече човек да е финансово подготвен за това решение. Ще се опитам от моята гледна точка, да разделя положителните и отрицателните страни на избора. Естествено - за всеки друг нещ

Не е за първи път да пиша за отношенията клиент-търговец. Говорила съм наскоро за това в темата за КТБ и предварителната подготовка на клиентите за това с кой доставчик на услуга/стока работят. Но тъй като материята е много обширна - ще я продължа.  Всяка една организация, всяка една институция - се ръководи от свои ценности, своя етика и вътрешни правила. Много често тези морални и етични рамки се поставят пряко от управителя или директора и се записват изрично от тях. Чудесно е, когато това се прави, а още по-добре е, когато и се изпълняват. Понякога просто са като неписани правила, които се спазват - без това да е записано изрично. Но простичката истина е, че има много пряка зависимост между ценностната система на управляващия институцията - и ценностната система, която ще проявява и самата организация в общуването си с останалия свят - независимо дали той е един човек или група. Това е така, защото дори и при проблеми вътре в организацията, те се решават много често съобра

Откакто съм излязла на пазара на труда - не спирам да чувам от медии, познати, приятели и кой ли още не, че в България положението е изключително трудно. Че работа няма. Че безработицата е колосална.  Не знам дали по щастливо стечение на обстоятелствата - или просто заради използване на точните моменти и шансове, но никога не съм усещала нещата по този начин. И в същия този момент, в който хора, които работят като наети служители (или работници) към други фирми, ми обясняваха колко е страшно положението с безработицата, собственици и управители на фирми казваха точно обратното. Че имат огромен проблем с намирането на качествена работна ръка. Че младите са изключително нахъсани, но без никакъв реален трудов опит и с нереалистични очаквания за високи доходи още от първия ден. Че са мързеливи, свикнали да получават всичко наготово. Че наистина се получават огромен брой автобиографии за всяка една обявена свободна позиция, но добрите кандидати  за нея рядко се броят на пръстите на

Мотивирах се да седна да напиша нещо много отдавна формулирано в главата ми, заради ей тази новина  и ето тази новина , които случайно дочух по радиото и улучих в нета. Темата табу - психичното здраве. В логиката на българина незнайно защо за мен - е залегнало много дълбоко, че това е една от тематиките, която не трябва да се обсъжда публично. Сякаш психичното здраве е някаква много интимна и много скрита тайна, която е по-добре изобщо да не се засяга - и даже по-добре, тотално да се отбягва. Обществото масово (не за всички естествено е валидно) е с нагласата, че това да се консултираш с психоаналитик - е едва ли не признак, че имаш вече заболяване и 'нещо ти хлопа'. А реално погледнато в житейския път на всеки човек има много стресови ситуации - починали близки, неочаквано уволнение, раздяла, финансови проблеми. Сякаш сме приели за даденост това, че най-добрите психолози - са всъщност нашите близки. Но понякога това не е достатъчно. Особено поколението на нашите майки и б