Irina's Blog

"По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината"

2012-01-16T23:21:00.000+02:00

Тази китайска поговорка не я споделям за първи (и последен път). Причината да я харесвам толкова много е, че отразява една много типична човешка черта (няма да казвам българска, че пак ще влезна в същите рамки). Говоря за мрънкането, вечното недоволство, неудовлетвореността. Сякаш целия свят, държавата (и най-вече Бойко Борисов ъфкорс) са виновни за всички злини и несправедливости в ежедневието ни. Заплатите били малки, пенсиите били малки, улиците били мръсни, дупките трошели колите.. Не че и тези неща са погрешни. Но доколко всеки човек е склонен да се замисли за собствения принос нещата да се случват по правилния начин? За това хората да са по-спокойни. Да общуват по-добре. Улиците да са по-чисти. Кучетата да са кастрирани - и така нататък. Примери от ежедневието ни безброй. Само че отговорът на въпроса: "Колко" е "Почти никой". Всички са вечно недоволни. Всички искат промяна, но и същите тези хора я очакват някъде отвън. Не я търсят отвътре, не я стимулират наоколо си.

Нямам претенцията да мога да променя държавните институции - нито мога да свържа в една единна система държавната администрация, нито мога да увелича държавните заплати, нито мога да искам наказание за ширещата се корупция, лъжи и тн. Нямам нужния 'прожектор' за това. Не съм и толкова значима. Но мога да запаля моята свещ. Правила съм го - и ще продължавам да го правя.. Няма да забравя преди години - като малки (някои са чували историята) докато все още бях в Люлин. Събрали сме се детската компания пред блока. И при ширещата се мръсотия се организирахме да хванем паркинга. Да го изчистим, да изхвърлим месеци трупаните боклуци, събирани и от вятъра, разнасяни и от кофите.. Знаете ли какво помня от тогава? Че докато ние, хлапетата - на възраст между 7 и 12-13 години, тичахме между колите, събирахме с метли и лопати всички боклуци, на прозорците се бяха събрали тълпи да ни гледат. Денят беше събота или неделя - не помня точно, но хората почиваха. И се бяха заредили като на цирково представление: видиш ли.. Странни деца, правят някакви особени работи. Единственият човек, който слезе тогава да ни помогне, беше майка ми. Останалите "изгасиха телевизорите си" с хлопването на прозореца. И за тях интересната тема приключи. Поставихме кашони за боклука при всеки вход. И с детският ни разкрачен почерк написахме по 1 бележка над него, че там играят техните деца. И това е техният дом - да го пазят като такъв. Една от магазинерките наблизо ме привика: "Иринка, ти ли писа това?" "Ми.. Да". "Няма на кой друг да хрумне такова нещо". С лека насмешка пред детската наивност.

Знам ли - тази наивност още си я има. Знам, че нещата могат да се променят - и то към много по-добро. Знам, че самите ние имаме ключа за нещо такова. Защото той е в поддържаната градинка през фризьорския салон с красивите цветя, подравнената пръст и зелената трева. Той е в отворената асансьорна врата на непозната жена. Той е в усмивката към магазинерката рано сутрин. Понякога е и в милата дума, в разбирането и искреността. Всеки от нас има силата да запали нужната свещ. По-важното е дали би намерил сили в себе си, за да го направи.

Кръговрати II

2012-01-04T00:00:00.002+02:00

Тематично ми е напоследък. Присетила съм се за това стихче. И естествено покрай него се сетих да седна да си поиграя на малко самоанализ в блога. Мартин сигурно би казал, че това е поредната странна форма на експресионизъм, която той не разбира - нищо чудно. Хора всякакви, идеи всякакви... Това да седна и да напиша нещо в блога, е моят начин да оформя и завърша някои мисли, които иначе биха останали като приказка без край. Много приличат на сънищата - онези смътни усещания, които ако не разкажем или не оформим като текст, просто се загубват със сутрешните емоции. А знае ли човек, понякога от тях може да се родят важни или красиви неща..

Мислех си за промените, за кръговратите, за хората, които идват и си отиват. Не само в прекия и прекалено жесток смисъл. По-скоро за хората, които преминават в живота ни. Нито ще съм първата, нито последната, която ще установи, че годините прекалено бързо и лесно се изнизват. Животът е едновременно и прекалено дълго, и страшно кратко пътешествие, в което съдбите се срещат - понякога за малко, понякога за повече време. Идват разни хора - и си отиват от него.

С годините се научих да поставям своите бариери за тях. Да се опитвам само да взема положителното, без да се привързвам прекалено, без да вкарвам емоции. Да ги оставям да идват, да останат за малко и да ги пусна сами да си отидат. Като оставят частичка от най-хубавото си. И да им дам от себе си каквото мога, каквото умея, каквото искат да получат. Щеше да е прекалено утопично ако тази формула се получаваше във всяка една ситуация. Просто не става. Понякога допускаш грешката да позволиш и за втори път на тези, които не заслужават да са по-близко, отколкото трябва. Или пък да вкараш повече емоция, отколкото трябва. Но това е като със ските - ставаш, падаш - и продължаваш. Не го казвам за първи път. Но и като важните мотиви в живота - не е толкова фатално да паднеш. По-фаталното е да не станеш или да се самообвиняваш за погрешната стъпка. Всеки греши. Ако имаше идеални хора или ситуации - нещата щяха да са прекалено утопични и перфектни. А всъщност - най-малко перфектно било нещо да е перфектно. Може би защото хората в търсенето му - са склонни да правят по-големи грешки. Няма идеален ред. Няма и как да има. Хората просто не сме създадени, за да сме перфектни. Както и медицината твърди - дори самото човешко тяло не е идеално разделено и не е с идеални пропорции. Само че ние самите - в търсене на идеалността, пропускаме това, което имаме. И се подценяваме. А е толкова лесно - да приемем тези около нас, да приемем самите себе си. И ако не харесваме нещо - да го подобрим и усъвършенстваме. Защото едно е сигурно - кръговратът не спира. Времето си тече. Няма как да чака точно нас. А понякога ни трябва много малко, за да оставим голяма следа. И да ни запомнят. Въпреки краткото време тук. Въпреки това, че всеки е една нищожна частичка от Големия Кръговрат. Въпреки всичко.

Хороводец - клуб за народни танци

2011-09-15T15:41:00.002+03:00

На 18.09.2011г. клуб за народни танци "Хороводец" стартира нова група за начинаещи танцьори!

Ако искате да участвате във всеки празник, ако искате да се разтоварите от уморителното ежедневие, ако искате да поспортувате - това е правилното място. Заповядайте с нас в залата на "StreetSalseros".

Място: гр.София, бул.Екзарх Йосиф 60, зала "StreetSalseros".

Часове: всяка неделя от 18:00ч. (продължителност 01:30ч.).

А ако сте по-напреднали - спокойно може да се включите и в другата ни група, която има занаятия всеки понеделник от 19:00ч. и всеки петък от 21:00ч.

Очакваме Ви!

E-mail: irina@horovodets.com

Страница във Facebook: http://www.facebook.com/Horovodets
Сайт: www.horovodets.com

"Богатите също плачат"

2011-07-05T22:12:00.001+03:00

Понякога се чудя как може да помня такива дивотии (въпреки цялата си разсеяност): кой какво казал, кой къде отишъл..

Та на темата: причината да седна да пиша, вместо да отида и да си легна на меко и удобно е, че пак ми се въртят няколко такива цитата на познати в главата, които много ми се ще да подредя в една обща идея.

Цитатите са нещо от сорта (не парадирам за точност, както обикновено не съм по конкретната фактология):

- Когато правиш добро, когато си добър човек - ти се случват хубави работи. И лошото, което сториш - ти се връща;

- Манекенките също ходят до тоалетната;

- Няма такова нещо като "добър" или "лош" човек;

Тъй.. Привидно несвързаните и хаотични мисли, които съм събрала, имат една обща идея. Иска ми се да поразсъждавам малко над това що е то 'добър човек' и има ли почва у нас. Още един PopUp ми изскочи като цитат от вчера: "Старая се да съм добър човек". Явно това дали сме добри, лоши или.. Нещо по средата има голямо значение за хората. Само че това понятие "добър човек" прекалено много варира.. Зависи от социалната ни среда, опита, хората, с които комуникираме, конкретното ни емоционално състояние. Може примерно това, че съм точна, не закъснявам, обичам коректността - за едни да е най-ценното ми качество и те съответно да ме определят като положителен човек. За други, които 'трептят' на коренно различна честота, да е едва ли не някаква форма на тормоз..

Може честността ми за едни да е основната причина да комуникират с мен. За други да е основанието да не искат да говорим никога.

Няма точни рецепти и ясни правила. То и ако имаше - щеше да е прекалено лесно :-)

Но знам едно: не искам да получавам като отношение, неща, които аз самата не бих направила. Иска ми се хората да дават възможно най-положителното от тях самите - за околните. Да се усмихват по-често първи, а не да чакат усмивката от другата страна, защото може тя никога да не дойде така. Както не един път съм писала: много по-вероятно е с положително отношение - да получиш същото в замяна. Е, винаги ги има изключенията - за някои това може да е лицемерно, надуто, прекалено превзето или .. Кой знае. Хора всякакви. Затова и светът е шарен. Пък.. Дори и на 'добрите' (тук е мястото за свободни импровизации по определението) хора им се случват понякога кофти неща. Не защото животът не е хубав. А просто защото е живот. И трябва да го изживеем възможно по най-добрия начин за нас самите :-) "To make each day counts".

Малко разсъждения за... толерантността

2011-06-16T15:59:00.002+03:00

Мисля, че е излишно да обяснявам надълго и нашироко що е то 'толерантност' и има ли тя почва у нас. Замислих се колко много варира границата на това какво възприема, приема и е склонен да допусне всеки един различен човек. И това е абсолютно нормално - опита, средата, възпитанието, общуването много варират за отделните индивиди.

Но и се замислих за още нещо - доколко сме склонни да отричаме това, което всъщност не се вписва в нашата логика, в тези рамки и граници, които считаме за правилни. Хората сме много склонни директно да отречем противоположното - или дори различното като поведение. Много рядко се случва някой да се опита да повдигне завесата и да потърси мотивацията, причините, довели до дадено действие или събитие. А всъщност това не отнема кой знае колко голямо усилие. Много по-лесно е да се каже едно простичко "Не", което да спести много време и усилия. Обаче това, което може да пропусне човек понякога си заслужава повече. Опознаването, разбирането на хората, вникването в тяхната мотивация може да даде много. Най-малкото нещо ново и различно. Нещо, което самите ние малко трудно ще достигнем без поне някой жокер отстрани.

И за още една страна на толерантността, която по различни поводи вероятно почти всеки един от нас е изпитвал... Хората сформират групи. Различни варианти на социални общности, които се обединяват под нещо общо. Замисляли ли сте се колко често индивидуалните характери, различаващи се от общата маса, са отричани и отхвърляни от общата група? Няма значение дали тази индивидуалност носи в себе си положителни или отрицателни черти - тя просто е различна. В психологията много е писано за поведението на групата, няма да навлизам в подробности, нито съм специалист, нито това ми е идеята или целта :-) По-скоро си мислех колко мъничко реално е необходимо, за да може да се приеме дори един тотално различен човек.

Наскоро Ани ми каза, че около мен имало (почти цитирам) и някои много странни субекти. Ами.. С времето се убедих, че всеки един човек може да ти даде нещичко. Нещо, което да те направи по-добър. Възможно е и ти да можеш да дадеш нещичко на другия. Знае ли човек? ;-) Най-хубавото е, когато с времето човек се научава да приема и другата страна на нещата. Да търси различната гледна точка. Да проявява разбиране и толерантност. Едно от най-големите богатства е това да общуваш. Да опознаваш и другите. Да ги разбираш и приемаш. Eстествено всичко има своите граници. Балансът също е важен и още по-труден за постигане. Но пък крайният резултат си заслужава :-)

Да изпуснеш шанс - или да направиш грешка?

2011-04-12T21:07:00.000+03:00

Най-добрият избор при правенето на грешки е.. Просто да не ги правим :-) Естествено, най-разумното и правилно нещо е да се поучаваме от чуждите такива. Да внимаваме какви избори правим - и дали околните вече не са се опарили от същото това нещо. Да но хората имаме странния навик да не приемаме огъня като истински до момента, в който не ни е опарил. Или поне да не възприемаме горещината по същият този начин. Нормално - виждаме го през чужди очи или слушаме чужди разкази за това колко е опасен. И все пак.. Понякога може би по-добрият избор е да усетим болката сами. Защото този негативен опит се запечатва много по-силно в съзнанието ни, отколкото всяка една мъдра и поучителна приказка. Не, не иде реч за това да се скача от проблем на проблем с идеята да ни заболи колкото може повече. Иде реч за точно обратното - страха от това сам да пробваш и сам да опиташ.

Или накратко казано - иде реч за пропилените шансове. За изпуснатите моменти в чуденката: "Това дали е правилно или не е?" За самовнушението как не можем или не искаме. Или как този риск е прекалено голям за самите нас. Не съм човек, който обича да рискува по принцип. И все пак - най-хубавите неща в живота ми са ми се случили, просто защото съм позволила. На самата себе си. Да усетя, да опитам, да почувствам. Всеки един от нас носи по нещо уникално. Имаме невероятни заложби и възможности. Но от страх да опитаме много често не им позволяваме изобщо да се покажат на повърхността. И само губим от това. Пример съвсем напосоки: "Той никога не би ми обърнал внимание, затова няма да опитам да говоря с него.." Ако опиташ - възможностите са 2: да те отрежат, или да не те отрежат :-D Ако не опиташ - опцията, която остава е само една. Да не получиш нищо. Да, рискът да загубиш не е приятно нещо. Даже, може би, да се научиш да падаш още от самото начало не е никак лошо нещо (нали в ските първо на това ни учат). Защото така провалите не се възприемат толкова дълбоко и проблемно. Пък и донякъде човек се е научил как точно да пада, така че да се нарани най-малко. Наскоро улучих някакъв филм, в който разсъждаваха над въпроса, че няма правилно и грешно. Няма добро и лошо - всяка една монета има две страни и всяко едно нещо може да бъде, както хубаво - така и лошо. Всичко е въпрос на нагласа и гледна точка. От нас зависи коя страна ще изберем на финала. И колко лесно ще се откажем от това да опитаме. И да сгрешим понякога :-) Защото на финала това, което остава са спомените. И разочарованията от пропилените шансове.

За Клиентите, Клиентски-ориентираното поведение и други производни

2011-03-16T12:01:00.000+02:00

Май ме хваща музата да пиша в блога, основно когато ме е ядосал някой - или съм се впечатлила негативно :-)

В конкретния случай ще изключа факта, че работя в търговски отдел и самата аз комуникирам с клиенти. Ще погледна нещата от другата страна - на тази, която получава услугата.

Та в тази връзка една типична ситуация:

Прекрасна сутрин, събудили сте се с усмивка. Да кажем, че е събота - и денят е почивен. Искате да го прекарате в някакви полезни за себе си задачки - да напазарувате от поредния хипермаркет, да хапнете нещо навън с приятели, да се разходите, да седнете в кафенето в парка. Всички тези варианти, които ние възприемаме като развлечение, всъщност са свързани и с отношенията Търговец-Клиент. Продължавам да не мога да разбера тези, които работят с хора - и ги посрещат по-скоро като натоварване, тормоз, пречка, заемане на времето и тъй нататък. И то хора, на които това всъщност им е основата на бизнеса - и би трябвало да им носи дори финансова изгода. Да оставим комерсиалната страна на нещата. Колко по-лесна, приятна и безпроблемна е комуникацията, когато тя се води с усмивка, когато не се налага да изнудваш човека да ти свърши работа (въпреки че официално това е в неговите задължения). Когато в заведението са те посрещнали с "Добър ден" на входа, минали са покрай теб да питат дали всичко е наред с поръчката.

Да, донякъде разбирам и логиката, че всеки има дни.. В които просто не върви. И не им се занимава с човешки капризи, интереси и изисквания. Натоварващо е, понякога изтощаващо - и много уморително.

Но ако някой е избрал да работи с хора - трябва да знае как. Искам, когато влезна в магазина да ме попитат дали искам съдействие. Не да ме погледнат кисело над пакетчето със семки. И на въпроса: "Това колко струва?", да се сепне някой кисело: "Ми четете, то си пише". Примерите са многобройни, мисля, че всеки един от нас може да напише книга по въпроса. Дори не ми се иска да захващам темата с държавната администрация, където човек меко казано може да си скъса нервите. И все пак... Като бивш служител на такава държавна институция, с чисто сърце мога да кажа, че дори собственият ден минава по-лесно и по-спокойно, когато хората, с които си се срещнал - си тръгват с добро чувство и усмивка. А не се е стигало до излишни ексцесии и проблеми.

90% от това добро настроение на хората зависи от човека отсреща. Толкова по-хубаво може да мине свободния ден ако навсякъде са те посрещнали с усмивка, разбиране и желание за съдействие. Клиентът си е .. Клиент :-) Обича да го глезят, обгрижват. Защото доброто обслужване не зависи само от качеството на стоката. А и от качеството на поведението на човека зад щанда/монитора/електронната поща.

За справедливостта като ценност

2011-02-16T10:20:00.000+02:00

Този път ще бъда много кратка.

В хороскопа на Линда Гудман за стрелеца пишеше, че гледаме на света с розови очила. Всъщност по-вярното е, че се стараем да има баланс и справедливост - дали за нас, дали за близките около нас. Което за съжаление няма как да се случи винаги. Това, което с годините така и не се научих, е да не се питам "Защо?", когато везните са в обратната на справедливостта посока. Вероятно светът би бил много спокоен и скучен ако всичко се нареждаше винаги в правилната посока.

И все пак - нещата са много по-лесни, когато посрещаш хората с положително желание и усмивка. Вероятността да попаднеш на същото от другата страна е много по-голяма, отколкото когато приемаш всичко с негативизъм. Или си типа човек, който по модерному наричаме 'хейтър'.

Усмихвайте се! :-)

Граници?

2011-01-16T19:38:00.001+02:00

Не ми е дошло вдъхновението да говоря за физическите граници. А за вътрешните такива. Замисляли ли сте се, че голяма част от поведението ни се определя от изградените вътре в нас бариери. Една част от тях са налагани още с възпитанието ни и са важни за ценностната система, морала, поведението в обществото. Въпреки че и те дават някакво негативно отражение, са нещо необходимо. В главата ми всъщност от вчера се въртят идеи за другите граници. Тези, които сами си слагаме - със самоубеждението, че 'не можем', че 'не искаме', че 'нямаме време'.

Психолозите биха го обяснили по-правилно от мен. Но всеки от нас се е сблъсквал със ситуацията на предварително създадената нагласа. Примерно: човек има много тежък изпит в събота. Още 2 седмици преди него той започва да се самоубеждава, че изпитът е прекалено тежък и няма да се справи, независимо какви точно усилия полага по въпроса. Тъй като сам работи в тази посока, в крайна сметка не сяда да прочете материала. Резултатът е, че наистина е скъсан на изпита.

Дани беше сложил много симпатичен статус във Facebook, който напълно подкрепям: "Don't look for happiness, create it!" (Данчо, този път не цитирам теб :-D ). Тъй като не съм буквалист и не обичам генерализиранията, ще бъда по-мека: 90% от нашето щастие зависи от нас самите. От това какво правим, от това как искаме да се чувстваме, от хората, с които искаме да общуваме. От това дали правим това, което ни носи положителна емоция. Няма да навлизам в дефинициите на определението за щастие и това какво е то според мен, тъй като би станало прекалено сериозно - а и уж тръгнах да пиша за границите..

Та.. Границите. Едно от нещата, в които те са най-видими е при комуникацията между хората. При създаването на нови контакти. Замисляли ли сте се колко по-лесно протичат нещата, когато човек е отворен и положителен към новото? Естествено - важно е да се пази все пак някаква дистанция, тъй като всеки един човек е различен. Не знаеш на какъв точно психопат/психопатка може да си налетял. От друга страна пък с положителното, отворено и по-малко ограничено поведение спрямо останалите, даваш шанс на това да се опознаеш с толкова различни хора. И да уточня - изобщо не иде реч за свалките.

Тези граници, които са пазени години наред - къде заради генетика, къде заради възпитание, социални контакти, приятели, половинки. Това са тези вътрешни бариери, които хората не смеем да прескочим от страх, че няма да се справим. Или от неизвестното. От една страна я има тайничката радост или дори малко завист към по-освободеното поведение. От другата страна стои страха. А тайната е, че границите могат да бъдат преодолени, единствено когато човек се изправи директно срещу страховете си.

Едно от най-трудните неща е да променяме самите себе си, а и понякога не се вижда реалния смисъл от това. Да не говорим, че не е много ясно резултатът от промяната дали реално е положителен. Много малко действия могат да бъдат категоризирани със сигурност като грешки. Законовите рамки са един от инструментите, които помагат в това отношение, но и там може да се поспори върху правотата на определени нормативи.

И все пак - половината битка с вътрешните граници е спечелена, когато те са осъзнати. Това да застанеш сам срещу себе си - и да признаеш слабостите си, е едно от най-трудните неща. Да поработиш върху тях вече е истинската победа и предизвикателство.

Та за границите говорех.. :-D

За магията на танца

2010-06-07T23:41:00.005+03:00

Един от най-хубавите спектакли на ансамбъл "Българе" носи това красиво заглавие (или поне близко до него). Предварително се извинявам за малкото плагиатство, просто в думичката "магия" за мен носи целият заряд и цялото значение на танците.

Ако попитате различни хора за това какво означават за тях танците, ще получите коренно различни отговори. Като:

Мъчение - "С два леви крака съм, пък ме карат да танцувам"
Необходимост - "Кум ще ставам, ще трябва да уча хорца"
Релакс;
Спокойствие;
Свобода;
Единство;
Хармония;

И какво ли още не. Много мъже отиват на танци с идеята да се запознаят с готини девойки. Няма да забравя култовата реплика на Данчо за причината на някои негови познати да започнат да учат салса: "Къде освен на бачата можеш да направиш половин секс с красива жена? Но както и да го наричаме, танцът социализира. Изгражда контакти, събира хората. Действително различните стилове обединяват различни групи от хора, но всички са водени от една идея: красота, забавление, отмора.. Както се казва от древни времена хората са имали необходимостта да избягат от скучното си ежедневие. Вярно - тогава са работили по полето, а не са седяли зад монитора, но с времето просто се е променил типа стрес, който натоварва организма. Какво по-хубаво от това денят да завърши с красива музика, малко флирт и отдаване на усещането за музика и ритъм? Да оставиш движенията на тялото просто да последват този ритъм и този по-различен език.

Колкото различни типове хора, колкото различни стилове танци - толкова и различна музика. И всяка една мелодия говори своя език. Дали с ефирността и нежността на балета, дали с бунтарството на хип-хопа, дали със страстта на тангото или автентичността на народната музика. Всеки един танц, всяка една песен носи своята красота и очарование. И според момента, хората и обстановката носи своя заряд и дава своята положителна енергия. За мен лично музиката се ражда в единство с танца. И всяка една мелодия е изпълнила своята роля, когато от нея се раждат също толкова прекрасни танци.

Ще дам най-елементарния пример.. Дискотека, петък вечер. По традиция цяла София се е юрнала да излиза навън. В заведението обаче аз поне бих забелязала тези, които просто чувстват, усещат и изживяват музиката. Тези, които я предават с цялото си същество и същност. Тя личи в усмивката им, в искрящите им от удоволствие очи, в усещането за единство с музиката. Това са тези хора, които се отличават от тълпата. От излезлите просто да забият по някое гадже жени и мъже. Ще ги познаете по това, че те не винаги са с най-модерното облекло, най-тъмния грим (за жените ъФкорс) и най-скъпите бижута. Те просто усещат магията на танца.

Лисицата, враната, сиренцето и манипулациите..

2010-05-25T01:26:00.004+03:00

1:30ч., край на почивните дни, а не ми се спи..

Като се замисля за манипулациите - и все ми се върти тази приказка в главата. Може би защото в образа на Лисицата са се събирали не един или двама човека, абсолютно убедени колко са добри в манипулирането на хората. Забелязала съм обаче едва константна тенденция при тях: дори да успеят да приложат номерата си върху някой, на финала остават прецакани и то много генерално от някой. Къде заради прекалено голяма самоувереност и подценяване на уменията на другите, къде заради нещо друго.. Те винаги са абсолютно убедени в собствената си правота. Виждат и знаят всичко. И говорят за това колко са добри в манипулирането на околните. Само че говоренето за дадено умение, не значи че въпросният човек го притежава. Може би защото най-добрият (според мен) манипулатор, когото познавам, никога не го е обявявал публично. Той просто знаеше как да постига целите си, знаеше как да контролира цялостното си поведение, дни и месеци наред, с идеята да постигне нещо, което е набелязал. За мен обаче (като един типичен стрелец) манипулациите малко или много са асоциирани с лицемерието и неискреността. Малко ми е трудно да видя положителното в социален план на това да буташ някой към определена цел. В крайна сметка хората не са кукли на конци без свое мнение.

Та за какво тръгнах да пиша (пак) цялата тази тирада. Случвало ли ви се е да наблюдавате някой човек, който се опитва да ви манипулира? Който се опитва да контролира поведението ви с много малки действия, с които счита, че постига някаква цел. Че ви тласка към някакво конкретно поведение. Или поне че така си мисли.. Та въпросът на тази вечер е: какво прави манипулираният, който се е усетил, че се опитват да го манипулират? От едната страна е любопитството: какво още е склонен да направи манипулиращия, какви още действия ще предприеме, докъде ще стигне? От другата страна е собствената гордост: защо аджеба да остави манипулиращият да мисли, че постига целите си и върти манипулирания на малкия си пръст. На първо време надделява любопитството. До моментът, в който на човек му писне - и постави картите на масата.

Винаги съм избягвала игрите. Човешките взаимоотношения са достатъчно сложни, че да ги натоварваме излишно и със завоалирани действия, прикрити намерения и скрити цели. Но и това са сред уроците, които ни поднася Животът. И които е хубаво да научим. Въпрос на избор е дали човек иска да приеме ролята на Лисицата, Враната или .. Сиренцето. И както е казал народа: ще поживеем и ще видим.

Случайност, Съдба или нещо друго?

2010-04-23T10:11:00.007+03:00

Първо да кажа, че изобщо не вярвам в Съдбата. Прекалено ми е трудно да приема факта, че хората нямат право на собствени решения и на собствени действия, а всичко около тях се определя от нечие чуждо вмешателство или 'план'.

Данчо беше сложил нещо много точно в профила си в скайп - един интересен цитат на Уди Алън "“If you want to make God laugh, tell him about your plans.” Тематично.

Много хора около мен вярват.. В нещо - в Господ, в Съдбата, в Истината. И аз вярвам в какво ли не, но ми е трудно да вкарам в един образ или един елемент всичко това. Не мога и да поверя като отговорност на нещо друго (или друг) собствените ми решения. Прекалено съм практична или реалистична - знам ли.

Та тръгнах да пиша за случайностите. Както се казва - хем не вярвам, хем вярвам в нещо. От една страна не мога да приема, че Съдбата съществува, от друга страна е много странно как нещата понякога така се подреждат сами, че на финала да се случи едно мъничко и толкова значимо събитие, че да преобърне деня, да преобърне всичко наоколо наопаки с главата. Случайно попадаш във форум (защото са ти отрязали достъпа до всички останали комуникации) и срещаш един от най-значимите хора в живота си. Случайно решаваш да отидеш в заведение, където засичаш приятел от детинство, с когото не сте се виждали от години. Отиваш на сватба - и виждаш хора, които си срещал по коренно различен повод и коренно различна причина. Всички тези съдби и действия така се пресичат в даден момент, за да се случи нещо. Няма значение дали това нещо е хубаво или лошо - просто е важно и значимо за самите нас, за живота ни, за времето, което прекарваме тук.

Това ме подсеща за един епизод на "Експериментът" - няма да навлизам в подробности, но.. Човек понякога получава именно това, от което има нужда чрез една случайност. Едно бяло лале, което да покаже, че са ти дали толкова нужната ти прошка. Или си се запознал с човек, който да ти върне вярата в хората. Или просто продавачката ти се е усмихнала, когато ти е било тъжно - и ти си се усмихнал в отговор. :)

Случайностите са странно нещо, точно защото се случват в моментите, в които най-малко ги очакваме, но имаме най-голяма нужда от тях. И са едно от многото неща, които правят живота ни интересен и непредсказуем.

Кръговрат

2010-03-16T14:48:00.001+02:00

Животът отминава..
Бавно стъпва с лапички навън..
Спомени ли само ни оставя ?
Или усета за смътен сън..?

Живот - като на кино,
изтича като пясък през реше..
Кога дойде? Кога ли ще отмине..?
При срещата на старец с дете..

Ода за дупката

2010-03-16T13:17:00.004+02:00

"О, дупка!

Три деня младите шофьори прохода борят,

Пътните долини трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайдетий път

гъсти орди лазят по магистралата дива.

И дупки я стелят, и тасове я заливат..."

И така нататък. Няма да изземам функциите на Дядо Вазов, но в общия случай сте разбрали за какво иде реч - за любимите дупки. Зимата малко по малко отстъпва позиции и ямите меко казано лъснаха навсякъде. Не знам за вас, но за мен лично ежедневното ползване на автомобила се превърна в някаква епична борба. Освен че трябва да следя изскачащите пешеходци през мантинелата, освен че редовно си ме засичат, изпреварват неправилно и т.н., трябва да внимавам и да не оставя някое колело (че и повече) в поредната дупка. Имам чувството че всички пътища в родната София, се превърнаха в лунен пейзаж с елементи на разсъждение.

Героят на малкото ми творения в блога - Пижо, също падна като ранена жертва от поредното пътно недоразумение. Колежката ми, която пое управлението му след мен, пак имаше късмет с липсата на други пострадали - освен количката. На другия ден дупката беше обезопасена - с 2 павета от всяка страна за информация на пътуващите.

И сега естествено ще погледна чашата от пълната й страна (като един типичен стрелец). Въпросните ями дори са мотивирали народа да твори - не знам дали сте попадали ей на този сайт. Има какво да се попрочете. Виждате ли колко положителен резултат създават тези творения на природните стихии върху асфалтовата повърхност? Творят хората, създават сайтове, пишат, бришат.. То не са клипове, то не са снимки и карти.. Пък родните дупки така така не ти позволяват да задремваш в колата - държат те непрекъснато в бодра готовност и кондиция. Демек - грижат се за сигурното придвижване от т.А до т.Б. Това че придвижването може да е с някой изгубен тас, потрошено окачване, маншон или нещо друго - е само като бонус към изпълненото с тръпки и емоции пътуване.

Благотворителен концерт на "Фолклорика"

2010-02-15T14:01:00.002+02:00

На 28 Февруари 2010г. от 19:30ч. на сцената на читалище "Светлина" в ж.к. Слатина (ул. "Гео Милев" №136)

ще се състои благотворителен концерт на школа "Фолклорика", средствата от който ще бъдат дарени на II-ра САГБАЛ "Шейново", гр. София.
В концерта ще вземат участие танцьори от Ансамбъла, 4-то и 5-то ниво, детската танцова школа и школата ни по народно пеене.

С наученото през последната година ще се постараем да допринесем за благородната кауза да дадем шанс за по-щастлив и спокоен живот на много новородени бебета.
Всички желаещи да се полюбуват на красотата на българския фолклор и в същото време да съдействат на благотворителната идея, са добре дошли!

Благодарим Ви за голямото сърце!

Повече информация можете да откриете тук.

Нетера първи от българските телекоми с 10G пиъринг във Франкфурт

2009-11-03T13:44:00.005+02:00

Българският телеком оператор Нетера ъпгрейдна на 10G свързаността си с DE-CIX - най-големия европейски Internet Exchange Point във Франкфурт, Германия. Досега компанията имаше 4G свързаност, но поради нарастващите клиентски нужди скоростта беше увеличена направо на 10G.

Наскоро Франкфурт беше класиран на първо място сред хъбовете за интернет трафик в Европа, а DE-CIX осигурява директна свързаност между над 330 мрежи, сред които Facebook, Google, Microsoft, YouTube и всички големи телекомуникационни оператори. Ползата за клиентите на Нетера е, че връзката им към над 30% от световния Интернет, е директна и без посредничеството на други международни оператори.

Тъпан бие, хоро се вие 2009г.

2009-05-28T18:06:00.009+03:00

Както повечето от любителите хороигралци знаят, за втора поредна година в гр.Казанлък ще се организира фестивалът за любители хороигралци "Тъпан бие, хоро се вие" 2009г.

Денят е 13.06.2009 г./събота/, от 17.00 ч., а мястото: Площад „Севтополис” гр.Казанлък. За участниците отново е организирана и вечеря в невероятния ресторант "Българан". В ранната неделна утрин всички участници са поканени на Розобер в Розовите градини, за да се докоснат до аромата и насладят на красотата на маслодайната Казанлъшка Роза. Броят на клубовете, формациите и участниците в тях е без ограничения. Както и миналата година за ентусиастите има задължителна такса - в размер на 7.00 /седем/ лева. В програмата са включени следните хорца:

Право тракийско;
Пайдушко;
Малишевско;
Всяка група играе хоро по избор до 3 минути;
Общо веселие;

На миналогодишното издание на фестивала бяхме отличени ние от клуб "Фолклорика", клуб "Жасмин", както и клуб "Патиланци". В миналогодишната програма задължителната част включваше малко по-различни танци - повече и на брой.

Сигурна съм, че организаторите и тази година ще се постараят да направят празника ни незабравим. Единствено се надявам, че ще се обърне малко повече внимание при общата веселба на музиката и на другите фолклорни области - шопската, добруджанската, пиринската.. :)

И както обичам да казвам: отново ще се видим на хорото! Да се надяваме на повече такива поводи, които да са в стила на "Да кажем "ДА" на дружбата между клубовете.

До скоро!

Проведе се първото издание на медийния турнир по рафтинг на река Струма, организиран от "Нетера" и клуб X-Club

2009-05-28T17:54:00.003+03:00

Проведе се първото издание на медийния турнир по рафтинг на река Струма, организиран от „Нетера” и клуб X-Club. В него взеха участие повече от 45 журналисти от девет печатни и интернет издания.

Състезанието се състоя в две дисциплини - Head to head (две лодки стартират успоредно и трябва да преминат финал) и 10-километрово спускане за време.

9 май бе щастлив за журналистите на „Дневник”, които спечелиха купата на турнира с максималния брой точки - 500. Второто и третото място останаха за dariknews.bg и „Експрес”, съответно с 340 и 270 т.

Журналистите от сборния отбор „Кафяво 9” (съставен от представители на itForum, Computerworld и BusinessWeek), Монитор, BGBusiness Bulletin и dir.bg бяха достойна конкуренция на своите колеги в борбата за златото.

Много слънце, усмивки и адреналин съпътстваха състезанието, а организатори и участници бяха категорични, че турнирът ще се превърне в традиция.

Източник: Нетера

Хоро се вие, извива 2009 - лични отзиви

2009-03-26T10:31:00.005+02:00

Започвам да пиша моите лични впечатления по въпроса със смесени чувства. От една страна съм много щастлива, че се събрахме на едно място толкова много клубове и толкова много различни лица.. От друга страна съм тъжна. Не заради класирането на журито - то за там е ясно, че винаги ще има недоволни, а от нещо друго.

На 21.03.2009г. в зала "Триадица" се проведе третият национален фестивал "Хоро се вие, извива", в който взехме участие и ние - от клуб "Фолклорика". Този път фестивалът беше разделен на 2 части - за малки и големи групи, за да може максимално при малките да се изключи пренебрегването на фактора брой играещи. "Големите" групи бяха с участници над 40 човека. В сухи данни и цифри нещата звучат така:
В частта с големите групи взеха участие 12 клуба.
1-во място: клуб "За пояс";
2-ро място: клуб "От извора";
3-то място: клуб "Акцент";
Награда за стил: "Български огън";
Награда за атрактивност: "Бели брези";
Награда за масовост: "Фолклорика";
Специалната награда на председателя на читалище "Димитър Динев": "Гайтани";

Само задочно ще споделя, че според мен в тройката бяха класирани два от най-слабо представилите се клуба на фестивала - и с това ще приключа личното мнение по отношение на класациите на журито.

Целият ден беше зареден (за мен поне) с положителни емоции: видях отново познати лица, играхме отново заедно хорца. Фестивалът го бях чакала меко казано с огромно нетърпение.

Но се чувствам разочарована и натъжена. Не от класации и журита. А от хората като цяло. Чета коментарите в horo.bg, гледам целият този негативизъм, който се излива и си мисля: не е ли целта на фестивала да обединява, а не да разединява? Миналата година хорцата бяха смесени - цялата тълпа в края се омеша: Гайтани с Фолклорика, Играорец с Фолклория.. Тази година всички си играеха поединично и разделено. Донякъде за това има вина и водещият, който обяви, че журито ще преценява как се представят клубовете и в незадължителната част, но основната вина е у нас. Сякаш всички се запалиха от конкурентната част на фестивала - и забравиха единството на народния танц. Забравиха да се веселят и забавляват заедно, а се съсредоточиха в това в какво са по-добри от другите. Или в какво са сгрешили. А отговорът е: всички бяхме добри. Всички се бяха подготвили повече от добре и представиха красиви и автентични хорца. И у всички се усещаше негативизма на конкуренцията. Клубовете много внимаваха да не се разбере какво точно ще представят като хорца на фестивала - и тяхната бройка. Носеха се слухове кой какво ще прави, кой как ще го прави.. А тези неща някак ми вгорчиха като цяло положителното настроение от фестивала.

Народните танци за мен са нещо изцяло положително: неслучайно самите ни сбирки ги наричаме 'лечебни'. С народните танци свързвам само думите: "забавление", "емоция", "радост", "усмивки", "разпускане". Някак тези отрицателни техни страни не мога да ги приема. Дали заради състезателната част на фестивала, дали заради други фактори, самите ние - танцуващите, трябва да запазим положителния дух и положителната емоция. Защото иначе губим основната идея на нещата, да се забавляваме.

Затова ще завърша с любим мой израз: "Ще се видим на хорото!" - и от Фолклорика, и от Чанове, и от Бели брези, и от Фолклория, и от Гайтани. Защото всички имаме обща идея и обща цел. Да се веселим! :)

Редът при стрелците се ражда от тоталния хаос...

2009-02-23T10:12:00.002+02:00

Общували ли сте със стрелци? И по-точно с този тип стрелци, които живеят сред хаоса. Като мен. Хора, които за околните са или много объркани, или много разсеяни, или много разпиляни. Когато завършвах средното си образование - и тръгвах да кандидатствам за работа, вътрешно си мислех "Малее, как ще се справя със задачите, като се знам какъв съм малък анимационен Тазманийски дявол?". Знаех се какъв див хаос цари винаги около мен, макар че редовно имам манийките да вкарвам нещата в ред. Две (крайности) в едно. То пък се оказа, че големият ми хаос води до доста странен ред, при който всичко е в срокове и всичко е доведено докрай. Да не говорим, че се вършат по няколко неща едновременно - по едно и също време и с различно развитие. Колегите ми не го разбират. А и самата аз понякога не го разбирам, защото всичко е на различно ниво на развитие. Не мога да хвана едно нещо и бавно и постепенно да го докарам докрай. Не мога примерно да сложа на тигана да се пържи нещо - и да стоя кротко и спокойно да чакам да стане готово. А по-скоро да измия нещата в мивката, да пусна телевизора, да нарежа салата.. 3, 4 и повече в едно.
И още по-странното е, че в този хаос знам всичко къде и кога е.

"Хоро се вие, извива" 2009

2009-02-22T14:01:00.003+02:00

Измина почти година от втория национален фестивал за любители-хороигралци "Хоро се вие, извива" 2008г., на който нашият клуб зае първо място. И предстои третият. Който аз лично чакам с огромно нетърпение.. Както първата година клубовете са били 20-тина, вторият - близо 40, сега колко ли ще сме? И дали спортна зала "Триадица" ще успее да събере всички желаещи да поиграят?

Първо официалната част:
Тази година няма да се състезаваме със задължителни народни танци, т.е. ще пропуснем частта, от която имаше най-много притеснени миналата година. Хубаво беше да покажем общи хорца, но броят на участниците беше толкова голям, че блъсканицата миналата година беше наистина невероятна. Затова тази година само със състезателни хорца.
Или накратко:

Всяка група ще представи 2 броя състезателни хорца по избор.
В програмата е включена отново ръченица по двойки. Клубовете излъчват по свой избор до 2 двойки;
Разучаване на хорца. Клубовете излъчват 4 свои представителя, които разучават ново хорце. Тази част от състезанието не влияе на крайната оценка.

Критериите за оценка са:

Стил и характер на представените народните танци;
Тяхната автентичност;
Душевност, артистичност, настроение, което демонстрира клуба;
Импровизация при ръченицата;
Може би заради някои изказвания от миналата година изрично е уточнено, че "масовостта не влияе на оценката на журито";
Хореогравски разработки и композиции няма да бъдат поощрявани;

Има и награден фонд, който както миналата година е символичен. Но както всички знаят, идеята на самият фестивал не е някой да получи финансова награда. А емоционална. Дори миналата година нашият клуб да не беше взел никаква награда, сега пак щях да чакам със същото нетърпение идващият фестивал. За мен лично това не е събитие, което има за цел да поставя клубовете в конкурентна и враждебна среда, а по-скоро да събере на едно място всички тези, които обичаме и ценим народната музика. Да се запознаем, да намерим нови и общи контакти. Да поиграем рамо до рамо на хорото, под съпровода на една и съща музика. Защото фолклорният танц не бива да разединява хората, а да ги приобщава. Това е нашето историческо наследство, което продължава да живее чрез нас. И независимо какви са били първоначалните причини на всеки един от нас да започне да играе народни танци, причините да продължава са много по-различни, много по-дълбоки и красиви. Неведнъж съм го казвала: това е музиката, която е закодирана в нашите гени. Музиката, която звучи дълбоко в душата - и кара всеки един да усеща красотата на народното творчество.

Народната музика е и нещо повече. Тя е тази, която обединява хората, създава нови приятелства, нови допирни точки.

И за пореден път ще кажа с един дълбок поклон: Ева, благодаря ти, че правиш всичко това за нас. Благодарение на теб намерих истински приятели, хора, които обичам. Хора, които са част от моето ежедневие. Ти ни научи на нещо много повече от простички движения. Научи ни на любов към танца. Промени към нещо по-добро всеки един от нас. Благодаря ти! Освен за самите нас, ще излезнем на сцената на зала "Триадица" и заради теб. Обичаме те!

Над 400 деца във фолклорен мегаспектакъл

2009-01-27T22:08:00.002+02:00

Уникалният концерт събира за първи път на една сцена учениците от националните училища за народни песни и танци

Над 400 млади изпълнители на фолклорни песни и танци ще зарадват любителите на българското с уникален мегаспектакъл на 4 февруари 2009 г. от 19:30 ч. Зрелищният концерт под надслов “Българин да се наричам” ще се проведе в зала 1 на НДК и за първи път ще събере на една сцена възпитаниците на националните училища за български фолклор – Национално училище за танцово изкуство - София, Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” - Котел, Национално училище за фолклорни изкуства - Широка лъка, Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков” – Плевен, Национално музикално училище „Любомир Пипков” - София. Родолюбивата инициатива се провежда под патронажа на министъра на културата Стефан Данаилов, а организатор е Президентски клуб “България”. Събитието се реализира с помощта на БЕЛЛА България, Гранд хотел София, БФБ и Ротари Клуб София – Витоша, с медийното партньорство на БНТ и БТА.

Режисурата на грандиозния спектакъл е поверена на режисьора Стефан Мушатов, хореографията - на Христо Иванов, сценографията - на Георги Петров.
Младите изпълнители ще покажат не само богатството на различните фоклорни области на България, но ще накарат и всеки зрител да се почувства горд, че е българин. Водени от младостта и таланта на участниците, организаторите обещават 120 минути, в които всички присъстващи ще се насладят на вихър от български народни песни и танци, ще се докоснат до пъстрите багри на народните шевици и ще оставят без дъх от неповторимия ритъм на българския фолклор. 120 минути, които ще ги заразят с ентусиазма и родолюбието на децата на България. Защото те са млади, дръзки и необикновени! Защото те идват! Дръж се, народе!

За блогЪрстването, блоКовете и бЛокажите.. 2 част

2008-09-02T09:04:00.003+03:00

Много обичам да си делкам темичките на парчета - 2, 3, 4.. :)

Та, идеята ми беше, че бая време не съм творила из блоговото пространство. На няколко пъти започвах да пиша, изписвах си писалото и.. изтривах всичко.
За времето, в което не съм писала тук, се случиха доста неща около мен. В тези близо 3 месеца започнах нещо самостоятелно, настъпиха промени в работата ми, самата аз се чувствам малко или много променена.
Замисляли ли сте се, че животът е наистина като пътека нагоре: в по-голямата част от времето ако знаем как да приемем уроците на живота, можем да научим много. Неща, които на пръв поглед изглеждат отрицателни - в крайна сметка се оказват нашия шанс...
И единственото, което трябва, е просто да почакаш, за да видиш какво ще се случи около теб.

И тъй - кратко и ясно. Да си кажа "Добре завърнала се".

Последните ми upgrades :)

2008-06-06T14:02:00.002+03:00

Пижолан пак е с подобрения! :)
От планЪТ, който съставих преди доста време, бавно и сигурно бележа напредък.

Сутринта пИжо се сдоби с нова бибитка и с оправен ляв фар. Остава ми само ръчната спирачка, ключалката на багажника и да залепя пластмаските му. А таткото прояви желание да му вдигне броните.

И във връзка с ъпгрейдите да се оплача, че съм брутално разочарована от себе си.. Докторът-електричар за Пижо беше в Бъкстон, на ул.Пирин 20. Е, няма такова неориентирано същество като мен за въпросния квартал. Никога не съм се лутала толкова време. И следващия ъпгрейд, който задължително сама трябва да закупя е нова карта на София. Защото иначе рискувам отново да се мотам като муха без глава насам-натам и да тормозя сума нещастни хорица да ме ориентират.
За мой кофти късмет по дупките из оная част на София затрих и 2 от тасовете ми, което беше неприятно.. Но.. ко да се прави.
И сметнах точно колко харчи пежото, за да приключа въпросната тема - 7/100. Браво на колето! :)

Нова оптична мрежа с капацитет 800 Gbps изгражда Нетера

2008-06-05T15:52:00.005+03:00

Нова оптична мрежа с капацитет 800 Gbps започна да изгражда телеком операторът Нетера. Стойността на проекта възлиза на 10 милиона евро.

Изпълнена по технология DWDM (Dense Wavelength Division Multiplexing), оптичната мрежа за предаване на данни е най-голямата в региона, твърдят от компанията. На настоящия етап мрежата покрива 24 български града.

„Нарастващото Интернет потребление и в частност обменът на видео изисква инфраструктура, която да ги обслужи и обезпечи”, каза Невен Дилков, управител на Нетера. „На практика, с новата мрежа полагаме основата всеки в България да гледа онлайн телевизия, филми и музика с качество по-добро от стандартната телевизия в момента“, добави мениджърът.

През март Нетера обяви търг за доставчик на оборудване, който бе спечелен от Nokia Siemens Networks. Новата оптична мрежа е част от Балканска оптична магистрала за пренос на данни (BFOR) от Западна Европа през България за Турция, също проект на Нетера.

DWDM мрежата комбинира и предава множество сигнали на различни дължини на вълните едновременно по едно и също оптично влакно. На практика, едно влакно се превръща в множество виртуални влакна. Така че, ако се мултиплексират осем OC-48 сигнала в едно влакно, капацитетът за пренос на това влакно ще се увеличи от 2.5 Gbps до 20 Gbps. Благодарение на DWDM технологията, единични оптични влакна могат да пренасят данни със скорост до 800 Gbps.

Основно предимство на DWDM технологията е, че е независима по отношение на протоколи и битрейт. DWDM-базираните мрежи предават IP, ATM, SONET/SDH и Ethernet данни и боравят с битрейти между 100 Mbps и 2.5 Gbps.

Източник: http://www.technews.bg/info.php?id=8300

Тъпан бие, хоро се вие - отзиви

2008-06-03T17:33:00.001+03:00

На 31.05.2008г. се проведе първото по рода си надиграване „Тъпан бие, хоро се вие” в гр.Казанлък. Участие взеха 12 фолклорни клуба от цялата страна, любители на българския танц. Домакин и инициатор на състезанието беше Дора Петкова, председател на читалище „Жар” – гр.Казанлък.
Състезателната част включваше 6 задължителни хора:

Право тракийско хоро;
Свищовско хоро (дунавско);
Еленино хоро;
Девятка;
Тракийска ръченица;
Ширто;

Втората част от състезанието беше „за издръжливост” и включваше незадължителните:

Дайчово хоро;
Пайдушко хоро;
Джангурица;
Малишевско;
Трите пъти;
Шопска ръченица;

В продължение на 2 часа любителите хороигралци показваха способностите си в народното танцово изкуство пред погледите на много любопитни зрители, събрали се за „Празника на розата” на площада „Севтополис” в гр.Казанлък.
12 фолклорни клуба на любители на българските народни танци участваха в първото национално надиграване “Тъпан бие, хоро се вие”, което се проведе в Казанлък.
Наградените бяха:
1-во място: Танцов клуб „Фолклорика” (гр.София);
2-ро място: танцов клуб „Патиланци” (гр.Казанлък);
3-то място: танцов клуб „Жасмин” (гр.София);
Всички клубове получиха специални награди от организаторите, състоящи се от типичните за гр.Казанлък: гюлова ракия, ароматна розова вода, ликьор и др.
За участниците вечерта беше организирана вечеря в ресторант „Българан”, където танцьорите от цялата страна успяха да се насладят на типичните за Тракия народни песни и танци. Беше подготвена и специална атракция с нестинарски танци и танци на местни фолклорни самодейци.
Рано сутринта на 1-ви юни всички гости на града бяха поканени на розобер и успяха лично да се докоснат до магията на българската маслодайна роза.
От името на всички участници поднасяме благодарностите на организаторите, като изказваме надеждата си събитието да стане традиционно.

И като подминем официалната част от отзива, ще кажа, че прекарването в Казанлък наистина ще се запомни. И със сигурност положително. Честно казано очаквах, че участието на различните клубове ще е по-голямо, но като се има предвид разстоянието, което трябваше да се пропътува, а и наскоро имаше и друг празник на хорото.. Та затова бройката на участниците беше доста по-малка от фестивала в София: "Хоро се вие, извива".
Малко не можах да разбера и за какво точно бяха 7-те лева на участник (нямаше 'дажбите' като на другия фестивал), но предполагам, че организаторите просто са намерили начин да не са на загуба.
Иначе самата идея - да се играе на открито, с всички тези хора наоколо, много ми хареса. Въпреки че си е малко шанс с времето какво точно ще го улучи човек, но иначе е голЕм кеф.
Ресторантът също беше невероятен, за първи път виждам такова място - на три нива (поне толкова видях), събиращ над 200 седящи места, сцена, всичко на открито.. Там гледахме и нестинарката, която беше част от програмата, както и местните танцьори, които играха всъщност основно шопски хорца. Иначе малко ни заболяха ушите от свиренето на .. право хоро (което беше около 3/4 от времето).
Престоят беше наистина интересен. Въпреки че аз не бях много в час от получения топлинен удар от жегата на площада. :)
И тъй.. Накратко като допълнение.

Фенство, мания и производни

2008-05-09T14:22:00.003+03:00

Не се считам за един от най-големите фенове на каквото и да е. Даже донякъде вълната 'фенство' ми е необяснима и странна. Може би защото я асоцирам с пищящи каки, късащи дрехи, мятащи сутиени и лепващи си гърдите върху прозорците на разни (т.нар.) звезди.
Или може би защото за мен е близка до футболното хулиганство. Преди време един приятел ми беше казал: "Не можеш да си представиш какво истинско блаженство, какво невероятно удоволствие и свещеност, е да докоснеш вратата на националния стадион..." Срам, не-срам, верно не мога да си го представя. И да я докосна за мен ще си е .. врата. Единственото, което ме е впечатлявало на стадионите е голямото разстояние. Наживо нещата са толкова гигантски, в сравнение с малкия екран. Хич не мога да си представя какво е да тичаш 90 минути на това огромно разстояние. И това е. Доста нефутболно, нали? Пълна скука съм в това отношение.
И по звезди не си падам. Нито небесни, нито чудесни, нито пайнерки. Обичам музиката, харесвам някои изпълнения, но цитираните мааалко по-горе изцепки са ми бая далечни и чужди.
Но ще е силно да отрека, че и аз ставам подвластна на различни манийки. Всъщност моите манийки са с логиката на серийност, която доста бързо ми омръзва. Три до момента са се задържали като доста постоянна величина.
Първото е едно много любимо стрелче. Над 3 години ми е мания, чак невероятно, а?
Второто са народните танци. За това даже скоро ме обвиниха, че става прекалено досадно. Но пък ми е такъв хубав релаксиращ вариант... Всъщност танците не са само.. танци. Те са и общуване, интересна комуникация, забавление, опознаване на българския бит и душевност. А както всички добре знаем - моята светла личност е жадна за нова информация и знания.
Третото е от сравнително скоро - това е малкия Пижо (наречен така на един небезизвестен герой от дуета Пижо&Пенда, но който за съжаление си е объркал цвета). Някаква мания ме е подгонила да го обновявам и оправям. Да вметна между другото, че последните му upgrades са: ново амортесьорче за багажника и нов десен мигач. Сега ми намига много по-цветно :D
Та тези мои три манийки ме замислиха. Доколко маниите обсебват нашия живот? И доколко са вредни?
Гениалният ми мозък роди само една мисъл: не са вредни, ако ни правят щастливи. Не са вредни ако не нараняват здравето ни и отношенията ни с околните. Не са вредни ако ни помагат да се чувстваме по-добре и да се оттърсваме от стреса.
Е, има го кофти момента, че може да станем досадни за другите, но.. това е положението.

Великденски празник с народни хора

2008-04-23T10:15:00.010+03:00

Датата - 22.04.2008г.
Мястото - Спортния център към Техническия университет.

Часът беше обявен за 18.30ч. Обаче задръстванията в столицата, както винаги бяха жестоки, затова групичката ни бая закъсня. Първото ми впечатление беше тъжно. Припомних си колко изоставени са повечето от сградите на университетите ни - мръсни, изпочупени, мрачни.. Всъщност това беше и причината да се зачудя дали изобщо съм стигнала на правилното място. Но после видях Тони и Ива да стоят като пътепоказатели на входа.

Студентите са тези, които дават живот на сградата. Въпреки нейната мрачност, вътре те посрещат усмихнати лица и ентусиазирани физиономии. В съблекалнята се засякохме с ансамбъла на Техническия университет. Бяха с "униформите" си, подготвени за представянето.И ние с нашите си униформи, също бяхме представителни
Руми се беше погрижила с разлепени стрелки да ни ориентира накъде точно трябва да се придвижим .
Затова малко след 18.30ч. първите ентусиасти успяхме да стигнем до залата с музиката. Беше пълно с любопитни студенти, които ни оглеждаха. Руми беше оставила само 3 пейки, с идеята да ги предизвика да потанцуват заедно с нас. Много полезни бяха пластмасовите чашки и водата
Микрофонът се намери, залата се понапълни и беше обявен стартът на събитието. Първи се представяха студентите от техническия университет. Бяха подготвили сбор от тракийски танци - джиновско, трите пъти.. Успяха да приковат вниманието на публиката.
След това започна 'волната програма' - с право хорца (на което аз лично нещо не можах да му хвана ритъма ). Страхотно впечатление ми направиха студентите, които не знаеха хорцата и с огромен ентусиазъм се хващаха между нас, за да ги научат в движение. Дори и по-сложните стъпки.
Не знам дали Руми не ги беше подготвила предварително, но видях, че доста хора знаеха Елениното хорце.
И като един типичен любопитко, забелязах, че една групичка знаят и "Старо банско" хоро. Оказа се, че са от този край, като го наричат "Мелнишко".
От Фолклорика също имахме нещо като индивидуална изява - с Бачковското хорце. Няколко ентусиаста отново се хванаха с нас, защото вече страстите се бяха позапалили. А през това време отвсякъде щракаха фотоапарати и камери, тези, които не се хващаха на хорцата с желание ги заснемаха.
Изиграхме много хорца и една особено уморителна копаница. Руми беше подготвила и Еленино, и Девятка, и Буенек, и Ширто, и Сатовчанско, и Гинка..
Нашата организаторка раздаваше награди - първо пускаше по 10 секунди от хорцето - и даваше награда за познаването му. Е, ние нямаше как да се включим. Наградените бяха изненадани с.. престилкии. А след това изигравахме хорцата.
Проведе се и състезание по двойки - надиграване в ръченица. Основните участници бяха от ансамбъла и Фолклорика (Тони направи дебюта си в тази област). Наградата взе единствената двойка-ентусиасти от ТУ.
Програмата беше така измислена, че хем да могат студентите да видят колко е приятно човек да се движи под ритъма на народната музика. Хем да понаучат в движение някое и друго хорце, хем да им е интересно.
Руми, според мен като едно първо събитие от този род, това е едно страхотно мероприятие, което събужда духа в студентите. Всички ние вече сме достатъчно запалени ентусиасти, но без да го види, без да го почувства, без да му се прииска - човек никога няма да разбере за какво става въпрос. А народната музика е толкова дълбоко закодирана в гените ни, че понякога дори само виждането отблизо на едно право хорце, може да събуди жаждата да научиш повече.
Долкото разбрах и това е първото по рода си събиране извън часовете - и мисля, че резултатът беше впечатляващ. Дори и само 2-3 човека след това да са разбрали, че искат да научат повече, ти постигна нещо по-важно. Накара ги да се почувстват едно цяло под ритъма на народната музика, успя да им покажеш красотата й.
Като знам докъде е стигнало образованието ни, като знам как студентите вече са склонни да 'претупват' всичките си учебни задължения, мисля, че единствения начин да се постигне нещо е като бъдат ентусиазирани, като те сами станат инициатори на спорта - дали аеробика, дали каланетика, дали народни танци.

БРАВО, РУМИ!

Благодаря и на Ками, която ни съпортваше през цялото време, на нея, Ева и Жоро, че ни научиха на всички тези приятни хорца, които да покажем на студентите. Ако сме успели да ги заредим дори с една дребна частица от нашия ентусиазъм, значи сме постигнали целите си.

Лирично отклонение II - клюкарски истории

2008-04-16T16:21:00.004+03:00

Иван Дяков - Абре, Никола

На кому е жената висока,
на него стълба не требва;

Абре, Никола, първа изгора,
Ти си причина, Кольо, яз да замина;

На кому е жената дебела,
на него бъчва не требва.

Абре, Никола, първа изгора,
ти си причина, Кольо, яз да замина;

На кому е жената красива,
на него гости не требват.

Абре, Никола, първа изгора,
Ти си причина, Кольо, яз да замина;

На кому е грозна жената,
на него е мирна главата.

Абре, Никола, първа изгора,
ти си причина, Кольо, яз да замина;

Или накратко: втора серия от литературните съчинения (първа серия можете да видите тук). Героят, попаднал този път във фокуса на нашето внимание е Никола. Чудното е дали и той проявява същите признаци на клюкарски способности, както невидимия певец. В случая обсъждащ всички комшийки - от най-грозната, до най-дебелата. Предполага се, че наш Кольо е голям женкар, а лирическият певец е нещастно влюбена в него жена. Външните й признаци не можем да разберем от наличния материал, но бихме могли да предположим, че най-вероятно е сред категорията 'грозни', тъй като Никола систематично не й обръща внимание.
Това заключение влиза в силно противоречие с нарицанието 'изгора'. Четецът започва да се чуди - дали въпросната певица е имала близки сексуални отношения с Никола, или само отдалеч е въздишала по него, докато е наобикалял околните къщи?
Следващото, на което се набива в погледа на четящия е силно изразената заплаха, че въпросната непоявила се на сцената девойка ще замине в чужбина. Резултатът остава неясен. Води се следствие по въпроса.

ПДПЗ или Правилник за Движение в Пешеходните Зони

2008-04-15T15:43:00.004+03:00

Това е план, проект или както решите да го наречете, който най-вероятно никога няма да види бял свят, тъй като е измислен от моята светла личност.
Мисля си обаче, че на всеки, когото му се е налага да се придвижва из пешеходните зони, може да му е минала подобна идея в главата. А като още малко се позамисли човек - няма такъв, дето да не му се налага да ползва от време на време и кракомобила, пък дори и само, за да отиде до тоалетната.

Та конкретно по темата: На твърдото мнение съм, че трябва да се създаде правилник за движение в:

1/ Супермаркети и магазини.
Нали знаете за кои магазини говоря? От тези с гигантските потоци пъплещ народ - Кауфланд, Била, Метро и подобните им. Основна причина: хаосообразно придвижване с колички и кошници. Желание за блъскане в съседите. Бутане, запречване на движението. Това за мен е мястото, на което човек влиза с цел да си скъса нервите. Такъв хаос няма другаде. Никой не гледа къде върви, никой не гледа дали няма да се удари в другия, не гледа къде спира, не внимава кой бута. Чудя се дали е възможно пешеходците да минават на пешеходни курсове за обучение в ПДПЗ - и да им се отнемат точки за неправилно паркиране на такива колички :D Ех, мечти, мечти.. Нали били безплатни.
Резултатът за съжаление към момента е само един: от време на време невинните и нещастни хорица им идват лоши мисли. Като тази да хванат голяма картечница и да пуцат наред.
2/ Тротоари.
Хората понякога са като свободни електрони. Спират ама сякаш баш, за да запречат движението. Нерядко срещам групички, говорещи си, които са се събрали точно в средата на тротоара. Наскоро ми се беше случило след голям пазар, маневрирайки по тротоара с 2 торби, лаптоп и раница на гърба, с пируетна крачка около паркиралите автомобили, да ми се налага да заобикалям каки, които са спрели да позяпат витрините или околните магазини и блокират цялото движение. В тази връзка минаваме към т.3, която е:
3/ Сергии.
Трябва да се слагат ограничители около тях, защото спирането за оглеждане на стоки, артикули и бла бла е бая забавно за околните. Особено ако им се налага да правят различни балетни изпълнения в стремежа си да се придвижат.
Край на предложението. В общи линии за човек като мен, който е свикнал да върши по 100 неща едновременно, е малко трудно да не се впечатлява от такива работи.
Но като пусна този план-проект за правилник, може да подредим нещата :) Сега остава да измисля самия правилник в PART II.

За решенията

2008-04-08T21:08:00.006+03:00

Мразя да взимам важни решения. Мразя да съм в ситуация, в която трябва да избера нещо - и нито един от вариантите да не води до нещо добро. Пробвах с отлагането, ама действа само до определено време, след това зацикляш и проблемът си се появява епизодично да ти отрови животеца.
Опцията да поплача на нечие рамо също отпада, нито биха ме разбрали, нито биха ми съчувствали, нито биха ми предложили реално решение, което да върши работа.
В момента точно споделям май сама със себе си, дано поне така избистря главата си за някаква новоизникнала възможност. Която не съм измислила за месеци наред.

Фолклорика - шампион!!!

2008-04-08T14:30:00.006+03:00

Не са ми оставали свободни минутки да драсна 2-3 реда в блога. Ще съм много кратичка за събитието, тъй като вече беше много активно обсъждано и в horo.bg, и в блога на Ванката, и в блога на Дачи.
Спечелихме първа награда на националния фестивал "Хоро се вие, извива" (2008г.) Имаше много доволни, много недоволни, някои разочаровани, други ентусиазирани.
Въпросът е, че се събрахме много клубове на едно място, обединени под звуците на народната музика. Видях толкова много познати лица - в различни клубове. Неочаквано и за самата мен, интересът към народната музика се е увеличил многократно.

Честито и на другите спечелили :)
За любопитните, по-долу е представянето на "Фолклорика" с хорцата: Михалска копаница и Бачковско хоро. Много сме готини :)

"Хоро се вие, извива" - 22.03.2008г.

2008-03-12T14:17:00.005+02:00

След многото лъвски истории, лъвски споменавания, да обърна темата и да се насоча към нещо ново: народните танци.

На 22.03.2008г. от 11:00ч. в спортна зала "Триадица" (адрес: гр.София, жк.Гоце Делчев, ул.Метличина поляна 14, зад 104-то СОУ) ще се проведе вторият фестивал за любителски клубове по народни танци "Хоро се вие, извива".
Всички клубове ще танцуват 4 задължителни хора:

Право тракийско;
Еленино;
Ширто;
Ганкино;

След това индивидуално се представят с 2 хора по свой избор и ръченица по двойки.
Завършекът е с представяне на ново хоро, което клубовете трябва да разучат в движение.
Ще ни оценяват по:

Стил и характер на хората.
Автентичност.
Издръжливост при изпълнение на хората.
Импровизация, душевност и настроение.

Заради големия интерес към миналогодишния фестивал, предполагам, че тази година клубовете ще са още повече. Възможно е залата да ни се стори тесничка...

Тук е моментът да пожелая успех на клуб "Чанове" - и по-специално заради участието на Тихомир Георгиев, Таня Цигуларова и евентуалното участие на Елена Миткова. Стискам ви палциии :) Може ли човек да не поддържа нетерианските си колеги? Също така за: Ками, Пешко, Дари, Боряна, Васко, Милен - много много целувки за всички ви.
Втори чифт стиснати палци са за група "Жасмин" - и по-конкретно Мила, Иван и всички симпатични муцуни, които познавам от тях.

Третият чифт палци е за групичката "Детелина" от Дружба, заради ентусиазираните им участници, чиито имена няма да споменавам :) Ама такива хубави реклами бяха по техен адрес, че ще ги гледам с огромен интерес.
Четвърти чифт палци (боже, излезнаха повече от наличните) са за група "Играорец" - и по-конкретно DHH ;) Обещавам, че все някога ще дойда да ви гледам.. Пък кога - само сабя ще покаже. Но поне на фестивала ще ви гледам с кеф и удоволствие.
И най-последно, но не на последно място, стискам чифт палци за "Фолклорика" - заради страхотната ръководителка, страхотните хора, страхотното настроение, което носят със себе си.

Ще се видим на хорото! :)

Амбициозен план - лъвове 2

2008-03-12T14:08:00.003+02:00

"Прекалено ти е амбициозен плана" - цитат. А аз само казах, че искам да си стегна пежака. Какво пък толкова му е амбициозно това ми желание? Пижо се отблагодарява много ефективно за всяка една грижа, която полагам за него.

В тази темичка много подробно обяснявам какво точно съм направила и какво мисля да направя. Да не тормозкам хората с подробности отново, ако изобщо някой чете де :)

Амбициозен план и желание: пижо да изглежда по-добре в близката половин година, да движи по-добре, да си го харесвам още повече.

Ей, така между другото споменавам, че последните 2-3 дена налитам на все повече и повече малоумници. Просто всички възрастни хора имат огромното желание да се самоубият баш с пежака. Аде не - моля ви се... Рано е още.
А сутринта един Хюндай искаше да ме бута отдясно.
Шофьорска му работа :D

Лъвска история

2008-03-07T09:34:00.005+02:00

Ето ме тук, отново с пежо..

Време е да похваля и новия член на лъвския клуб! Честита 306-чка на най-новата лъвска 'членка'. Много лекичко каране, много малко разход на гориво, много малко идиоти по-пътя. За съжаление 'никакви идиоти' няма как да го пожелая, понеже... Идиоти има много.

Тук е мястото да стисна и едни големи палци за самото изкарване на книжката - УСПЕХ!!!

Та да се върна на мойто си лъвче. Държа да отбележа, че съм му много сърдита. Всеки път като тръгнем към доктора, му се разваля по още нещо. Сега реши, че иска и нова свещ. Е, поне хубавото е, че е баш преди да му монтират новата помпа. Приготвила съм му и нови колани, които най-вероятно ще ги взема следващата седмица. Остана само да издиря огледала и разни дреболии като нови калъфки за седалките, ключалка за задната врата и амортисьорче. Ама това са дребни кахъри. А, да - имам и мерака да сменя крушките на фаровете, че все ми се струват слаби, но тва ще видим кога точно.. :)
Тоя мой блог се превърна в пИжо-блог, но.. Как да не го обича човек. Утре мисля да закарам и брат ми на полигона да го повърти малко, след като го стегна и му сипя малко папкане в резервоара.
И това са лъвските истории.
Освен да спомена, че Марти ме светна за едно много полезно форумче ей те тук.

The end.

Операциите на операторите

2008-02-20T15:35:00.006+02:00

Ей тука ако можеше да има едно ядосано емотиконче, което чупи глави, бих го сложила. Изобщо и не знам дали тва дето съм добавила е вярно на английски ама тия три М-ки ми харесаха :)

Това човек да си има взимане-даване с М-Телци си е жив тормоз. Приеха се за монополисти и..? Айдеее всички потребители под ножа. Да ама май не се усещат, че е необходимо клиентски ориентирано поведение и те. Напротив - държат се нагло, нахално и грубо. Човек не може да комуникира нормално дори със служителите им.

Страшно съм разочарована и най-вече уморена от бруталната им бюрократщина и номерата, които са склонни да въртят.

А най-тъпото е, че няма много алтернативи за избор.. Пфу!

СледВалентинско

2008-02-18T09:58:00.004+02:00

Една песничка, която свързвам с най-специалния за мен човек :)
Няма какво повече да кажа освен:

Have you ever noticed
That I’m not acting as I used to do before
Have you ever wondered?
Why I always keep on coming back for more

Bridge:
What have you done to me,
I’ll never be the same I tell you for sure
I’ll never be the same I tell you for sure
I’ll never be the same I tell you for sure

Refrain:
You really are my ecstasy
My real life fantasy
(2x)

Not that I’m complaining
A more beautiful vision I have never seen
If you don’t mind me saying,
A lifelong ambition to fulfil my dreams

Bridge:
What have you done to me,
I’ll never be the same I tell you for sure
I’ll never be the same I tell you for sure
I’ll never be the same I tell you for sure

Refrain:
You really are my ecstasy
My real life fantasy
(2x)

You really are my ecstasy
There can be no other
While we still have each other
My real life fantasy
There can be no other
While we still have each other

& Love me :)

Съботни истории

2008-02-18T09:04:00.004+02:00

Пак започвам история за пежака. Еййй, накрая ще ви писне от мен (ако вече не е) и ще си кажете - те я таз, тя също се прихвана с автомобилите само...
Ноооо историята беше Ужасно Уморително Унищожителна (или УУУ накратко). Хайде като дневниче и накратко:
- бързо ставане в 10.30ч. Още по-бързо правене на кафе и уговорка с Владко да ни вземе в 12 и нещо.
- опит за запалване на пежака след зареждането на акумулатора: пореден и още по-неуспешен;
- опит за бутане на пежака за запалване: пореден неуспех. И блокаж на скоростите :D
- закачане за метално въже;
- няколко поредни удара при опъването на въжето, пропускам обясненията за ефективното блъскане като разпадане на колите, което се чуваше при всяко обтягане.
- скъсване на въжето малко след трамвайната линия;
- с 200 мъки довлачване до сервиза след тичане за еластично въже.
МноУ сухо прозвуча, но мозъкът ми спи - даже не съм сигурна дали мисля кат хоратааа :) Ама в общи линии беше един много уморителен и изнервен ден. Мислех си, че пИжо е умрял, а Сашко взе, че го съживи. И даже мъркаше, когато си тръгвахме, а скоростите така хубаво работеха след подмяната, че чак се чудех дали не съм сбъркала колата. Незапалването се оказа от една изгоряла свещ, превантивно сменихме масления и въздушния филтър и наляхме доста антифриз.. И пИжо е доволен, сутринта запали и ме докара до бачкането кротко-кротко... Всъщност не толкова кротко, че нещо се усещам как след ремонта започвам прекалено много да се кефя да надхвърлям 50км/ч. и да натискам газта. Направо съм за бой! А бях такъв послушен шофьор...

И това е моментът за нещо много важно:
Големи, неее, не големи - ГИГАНТСКИ благодарности на:

Владко - за търпението, дърпането, изнервянето, пиенето на кафе по време на чакането, бутането, дърпането и тъй нататък;
Мартии - за търпението, дърпането, неизнервянето, пиенето на кафе, бутането, дърпането и висенето през цялото време на дърпането върху съединителя...
Сашко (който няма да прочете това): за съживяването на мъртвите - или с 1 дума: пИжооо;
& всички останали, които искат да им се благодари :)

Късмети II - куца работа...

2008-02-14T11:31:00.005+02:00

Ей, ама такъв куц ден като вчера от много време не ми се беше случвал. А уж нямало такова понятие - само че вчера всичко ми се обърна нагоре с краката. Главата не знам къде беше, защото и нея май я бях загубила :)
Първо пежото се скапа сутринта и тотално не искаше да пали, а със зора, който му дадох се изтощи и акумулатора. УмрЕ горкото..
Уж трябваше вчера да му е доктора, само дето докторът реши, че е много зает и нямал време.
После в бачкането само кисели работи и истории, изскочиха ми някакви грешки, намрънкаха ми се за неща, които нямам общо - не че е нещо различно, но просто ми дойде в повече.
После не можах и документите да си намеря - та цял ден бях в чуденка - дали съм ги забравила сутринта, или съм ги затрила някъде по родните улици. Слава богу поне това беше оКей.
Още по-после щях да загубя парите, които бях взела за пазаруване, е, намерих ги де - никой не им беше обърнал внимание в супермаркета, защото ги бях понамачкала..

Въобщеее това щастливата звезда на Юпитер вчера беше изчезнала. Може би пък за мен е фатален сряда 13-ти като дата. И числото 23 :D

"Не прави на някой това..

2008-02-06T17:19:00.002+02:00

.., което не искаш да правят на теб".

Вчера чух това от една близка шматкова приятелка. И тя добави още нещо, което ме накара да се доразмисля..
Има едни неписани правила за това как да се държим в непозната компания, сред непознати хора, при делови срещи, в дискотеките. Къде ли не. Най-лесния начин да направим добро впечатление е именно тази поговорка: "Не прави на някой това, което не искаш да правят на теб" - в различните й вариации.
Нещата обаче малко се променят, когато става въпрос за близък човек. На близкия знаеш болките, знаеш радостите, знаеш нерадостите, знаеш какво го наранява, какво го усмихва и какво може да му е от полза/вреда.
Когато вече става въпрос за най-най-близките нещата се умножават многократно. Мислех си, че е с пъти по-лесно да направиш така, че човекът да се чувства добре с теб, е да - всичко има своите граници, но.. Това прави щастлив и теб. Нали става въпрос за най-близките ти?
Нито добрата дума...
Нито усмивката...
Нито прегръдката...
Нито целувката...
...струват скъпо. А се оценяват повече от най-скъпото :)

Среднощни бисери :D

2008-02-04T00:30:00.001+02:00

Кога дремуцате вечер и не можете да заспите? Въпреки много приятното гушкане, нещоооо днес Сънчо ме подминава.
И почти по поръчение се забих да блогВам. Шляп-шляп, довлекох си полузаспалия задник в блог-пространството.
Досега четох доста странни теми в бг-мамма. То сигурно щото си нямам друга работа. Особено много ме впечатли ей тази темичка. Не знам дали заради реакцията на въпросния, или заради това, че тази го търпи..
И много се замислих над това, доколко са склонни хората да търпят и недоволстват, преди да си бият камшика. Защо реално се търпят, при положение, че всъщност не харесват човека отсреща? Да, всеки има плюсове и минуси, но когато минусите ти се струват гигантски и ти влизат като греда в очОто.. Ами - май е време всеки да поеме по пътя си.
И тогава се появяват обясненията: ама парите, ама децата...
И пак се чудя - глупави ли сме? Прекалено раболепни ли сме? Или просто хората си се харесват така, въпреки непрекъснатото недоволство.
Сещам се веднага за двойката Сельо и Селянка от острова (Кики и Андрей де), амииии те са ми типичния пример за подобна връзка. То хубаво емоция, ама непрекъснато караници биха ми разбили нервната система.
Предпочитам да ме разбират, да ме гушкат, да могат да ми дадат адекватно мнение, да се чувствам спокойна и обичана :) Да имам ЧОВЕК до себе си.
В тази лИбовна връзка - скоро е Свети Валентин. Та съм в поредната чуденка - това празник ли е за мен изобщо (баси раздвоението), или пък не е?? :D Като типичен стрелец логиката е "Дайте празнУванията насам!", а другата ми по-черничка страна крещи: "Стига бе, тва са нЕкви измислици с комерсиална цел". Всъщност най-много ме дразни, че точно тогава няма никакви места по заведенията. И си мисля, че най-приятното празнуване би било с много гушкане.. :)
И може би някаква приятна изненадка - ще видим.
А Бистрето през това време си мисли за разни боклуци, кофи и смрад. Къде била лИбовта?

Честитки - 2-ра серия

2008-01-31T11:07:00.001+02:00

Ха така, да последвам примера :)

Отново честит рожден ден на един от най-страхотните хора, които познавам - Владко. На него и задочна честитка за присъединяването в голф-фамилията и отървЪнето от пежото;
Честито на Бистрето, която има нова любов и стана шофЕрка;
Честито на Топи, който също има нова любов и нова работа (последното сравнително ново);
Честито на най-любимото ми, че премина успешно най-сериозното му здравословно изпитание. Много целувкиии;
Честито на Поли за новата позиция в работата. Стискам палци и за екипа;
И последно: честит рожден ден на професор Вучков :D

Снимката няма общо с темата, просто тря'аше да я кача :D
Фото: Драго

Да използвам темата, за да мога и да си самочеститя разни дребни работки. Миткам се активно с колата - толкова активно, че баща ми започна да се шегува, че цялата заплата за дизел ще си харча :) То не че е далеч от истината, защото като нахраних пежака отпред (с антифриз и водичка) и отзад (с дизел) и.. аз останах гладна. А заплатка още нямааа...
В тази връзка вчерашната история. Връщаме се ние от домашния рожден ден, пътуваме си с послушното пежо, като решаваме, че в 23.00ч. ще се пие чай. След опита да се настаним в Джой, установихме, че заведенията май ще приключват рано в извънстудентския район и даваййй към СтудГрад. Съответно при първото свободно парк-място се намушках.. Да ама тоз път не успях да се настаня фино, прецизно и с деликатно движение и дупето на пежака щръкна доста непристойно в посока улицата. Е, ко да се прави - напред->назад->напред.. тъй 4-5 пъти. А отляво се заложили 2 броя полицая, които ми се хилотят на странните маневри. Излизаме от колето и почнаха да се бъзикат:
- Е, какво станА с това паркиране?
- Ами.. нещо не се справихме качествено.
- Аааа, така си е екстра.
И се подхилкват ;) Та така - това беше първи страничен сблъсък с нашите родни катаджии. Ако ги бях подпитвала и по съвет на Тендър кой точно чисти боклука след катастрофа (или деликатно за приемния час на министъра), сигурно директно щяха да ме закарат до 4-ти километър.
Да похваля и Марти - перфектен ориентировчик е ;) Дава информация за пътната настилка на секундата. Е, нищо, че после малко преди Цариградското щяхме да направим едно ка-бум в знака, защото с Топи трудно се разбраха наляво-надясно ли и имаше намеси с връткането на волана :)
Хайде стига толкоз лични истории.

Лирично отклонение :)

2008-01-28T23:06:00.001+02:00

Залюбих, мамо, три моми

Залюбих, мамо, три моми,
три моми, мамо, убави,
и трите ми са гиздави...

Учи ме мамо, научи,
коя от трите да взема..
Леле..

Вземи си, сине, първата,
първата, втората, третата,
първата най-убавата,
най-мила, сине, най-драга..

Вземи си сине, втората,
втората, третата, първата,
първата най-убавата,
леле, най-мила, сине, най-драга.

Вземи си, сине, третата,
третата, втората, първата,
първата най-убавата,
леле, най-мила, най-драга..

Залюбих мамо три моми,
три моми, мамо, убави,
и трите ми са гиздави...

Текст: народен,
музика: народна

Или опит за свободно разсъждение върху с елементи на лирично отклонение.. Нашият герой е влюбен в три мацки. И трите са много готини, много печени и особено вървежни. Само че нашето хлапе е мамино синче. Не може да не се довери на маминото мнение - все пак трябва да се избере най-добрият вариант за глезеничето. Кой ще го храни, пои, глези, обува, облича. Та на пръв поглед майката на лиричния герой (ще го наречем ЛГ за по-кратко) се спира на първата мацка.
ЛГ обаче явно го чопка отвътре, че нещо изборът на мама не е добър и майката на ЛГ отново се връща на общата група. Ха втората, ха третата - пак сериозен избор. За втората из селото са се носили слухове, че я преследва бял мерцедес в живота. Съответно веднага изпада от класацията като мутренска жена.
Третата ходела с 'баРовеца' (с наблягане на 'р'-то), като на хорото му била подвикнала много игриво 'ИИииху' - съответно в класацията била поставена на.. трето място.
Хайде пак на първата. Майката на ЛГ продължава да го убеждава, въпреки че на него очетата му шарат наляво-надясно: "Първата, та първата, та пак първата".

Така се появила емиграцията.

-------------------

Танци манци, нови дрешки...

2008-01-27T11:41:00.004+02:00

Обожавам танците - в почти всичките им вариации.
Е, латиното ми е лУеко блудкаво, но.. И то ми е смилаемо за 10-15 минути. Но всъщност тръгнах да пиша тази поредна (да не повярва човек) публикация с една идея: народните танци. Ето това ми е в кръвта, това обичам, това обожавам да танцувам. Тази музика сякаш идва от душата - и ни е заложена още в гените или с две думи: няма измъкване.
Когато преди 3 години за първи път ми хрумна тази идея, чичко Гугъл ми изкара само 2-3 резултата за танцови клубове, един от тях беше предишното място, на което ходех.. Първото ми стъпване в залата беше ужасно нервозно, 10 минути обмислях дали изобщо да се обадя на посочения телефон и още 10 минути дали изобщо да тръгна в тази посока след работа. Всъщност беше много забавно, ужасно заразително и адски интересно (с всички възможни прилагателни). После имаше промени в залата, спрях танците за година и повече..
Когато се завърнах отново - залата беше сменена, а и хората бяха с пъти повече - от 20 се бяха увеличили на над 100...
Различни интересни организации - екскурзии, кръчми.. Хвърлих се с огромна страст в това, но.. явно не било писано. От обратната страна получих: цензура, обвинения, забрани и ултиматуми. Появи се 'политика'. Може би най-голямата ми грешка беше, че не си казах директно мнението първият път, а се съгласих и направих исканото.
Вторият път вече беше грубо, грозно и унизително нападане към трети човек. Изборът, който направих е да се махна - най-лесния може би. И все пак прекалено лесен избор, а вътрешно остана да ми горчи от отношението.
Цялата тази случка ме замисли за човешкото отношение. За това как хората се променят под влияние на парите, за това как всъщност в България все още се продават услуги - без отношение, за това как повечето 'продавачи' на услуги все още не са разбрали, че половината от това, което дават е отношението. Че забраните, ултиматумите, политиките са остарели порядки, които трябва да се изкоренят, защото загрозяват цялата услуга.
Същото като в магазина да те посрещнат начумерени, с директна забрана да пазаруваш другаде, че това си е пълна смешка - ако не в този магазин, ще влезеш в следващия, където ще те посрещнат с усмивка, ще ти предложат кафе и ще те поглезят.. Защото това е правилното търговско отношение. Дори да продаваш една прекрасна стока, без драскотина по нея, не знаеш ли как да я поднесеш - само може да загубиш. Може би съм спряла да се учудвам на това отношение, тъй като на всеки един редовно му се налага да се сблъсква с него. В големите заведения са склонни да изгонят единиците клиенти с отношение, защото знаят, че на тяхно място ще дойде нов. Само че тези неща са до време. До времето, в което хората се уморят да се отнасят с тях по този грозен начин, докато се уморят да се примиряват. Всъщност може би последното повече ме дразни - неслучайна е стрелчовската импровизация на поговорката "Не е виновен този, който дава баницата, а този, който я яде" - много вярно. Тези нескопосани търговци никога няма да се свършат, но в наши ръце е това да го променим, да дадем отпор - дали с това да откажем услугата - или директно да се оплачем до съответните институции. Времето на монополизма отдавна отмина, сега имаме прекалено голям избор, за да си позволяваме лукса да не изказваме мнение, да си мълчим и да търпим отношение, което не съответства за един търговец. Като човек, работещ именно в търговски отдел съм научила едно златно правило: "Отношението продава". Независимо дали клиентите са капризни, мрънкащи, нервни, истерични - те очакват едно и също. И заслужават да го получат.
Мислех си и за ентусиазма, как само глупавият търговец е склонен неправилно да го насочва. Вместо да го използва за своята полза, да си съдейства сам, той го мачка. И само губи. Това е пак като възпитанието на дете с ултимативни забрани - или ще му писне и ще се измъкне, или ще застреля родителя при първа възможност (много грубо, но за съжаление вярно) :)
Проблемът идва, когато човек се сблъска с такова отношение, противоречащо на здравия разум. Не върви на глупавият търговец да му се преподават безплатни уроци по отношение - това се учи още в детската градина. На една зряла възраст вече му е малко късно за промяна в мирогледа. Не върви и да си трошиш нервите с неговото безхаберие, защото вместо коректното "Извинете за грешката", би получил: "Той е глупак, простак & тъй нататък". По-трудно е да признаеш собствената грешка, по-лесно е да си измиеш ръцете с другите. Когато става въпрос само за междуличностни отношения, нещата не са толкова фатални. Но прехвърлят ли се вече в по-високото ниво на общуване: продавач-клиент, играта загрубява. Глупава ситуация без печеливши, но.. ми остава да вярвам.

-------------------

Късмет?

2008-01-24T19:16:00.001+02:00

Много странно нещо са това късметите..
Замислих се за тях, когато започнаха един по един да ми се изпълняват - говоря за новогодишните банички&подобни. Е, ясно е, че е въпрос на стечение на обстоятелствата - и все пак.. Късмет!
Някой дали случайно се е замислял как всъщност късметите и случайностите определят живота ни. Късмет

попаднал си в jobs.bg на перфектното предложение за работа;
намерил си половинката на живота си (колкото и променливо да е това понятие с времето);
спечелил си от тотото;
намерил си 2 стотинки;

Е, нещата могат да са и точно обратните:

изритали са те от работата ти - уволнен си дисциплинарно, защото шефът ти не се е кефил на прическата ти;
гаджето ти ти изневерява;
непрекъснато пускаш фишове - и резултат? 0-ла..
изгубил си си заплатата.

Как се променя всичко.. :) Интересното е, че водят нас - стрелчовците за късметлийска зодия. Всъщност най-много ме ласкае това, че ни мислят за жизнерадостна зодия. Абе това със зодиите е интересничко за писане ("Чукча не читат, чукча писат" - т.е. аз съм чукчата).
Мисля, че ТИ имаш кофти късмет. Прочете поредното ми странно писание, без никаква логика и без никакъв смисъл.

Ако погледна собствената си скромна личност - не мога да кажа, че съм била не-късметлийка. Е, не спечелих 1 000 000 от тотото, ама това е сигурно, защото не пускам фишове.
Но днес гледах две големи шматки, които можеха да спечелят 200 000 и.. не се довериха на късмета си. Та се запитах - дали ако късметът можеше да се пипне, щяхме да му се доверяваме повече?
И въобще - що е туй късмет, има ли почва у нас и подобните му.
Хехе - ех, че късмет. Докато виртуално си задавах тоз въпроЗ - в новините по Нова заявиха, че Русенци били най-големите късметлии - цели 4 милионера от тотото. И хората за пореден път луднали да пускат фишове.. :)
Странен съВпадък.

Летяяя с колаата, летяяя с колаата

2008-01-22T09:31:00.002+02:00

Е, не съвсем буквално - иначе да няма блоГърстване вече.
Но както вече Бистрето ме похвали в нейния блог, се сдобих с едно малко пИжо. Благодарение и на миличкия Владко, който доскоро тормозех да ми дава да го шматкам из полигона.. Е, сега вече го шматкам и из София. Има какво да му пооправкам на сладурския пИжо - ама е толкова послушен, че няма как да му се сърдя.
Иииии като един истински кандидат-добър-шофЕр вече започнах да се нервирам на трафика из София. Даже почти успях да го разбера Владко в ей тази темичка защо беше говорил за селския манталитет и оФФчарството.
И си мисля за някои мъже-шофЕри, които явно започват да се притесняват от женския наплив зад волана и несравнимата конкуренция - както и за вечно актуалната тема: "Става ли от жената шофЕр или не". Според мен е много неправилно формулирана, по-коректно е: "Завиждат ли мъжете-шофЕри на жените-шофЕри - или да". Даже мисля и като анкетка да го пусна по-натам - все пак хората тря'а си кажат мнението.
Та, мили дами-шофЕрки (&други), имам към вас няколко думи:

Вуйне, ако скоро не почнеш да се шматкаш из Софето, аз лично ще дойда и ще ти набутам сладурския задник на седалката. У лево - не в английски (Х)афтомоил.
Фоли, на теб пък ще ти напляскам директно задника, защото слушаш нЕкакви си мъжове, дето обясняват, че от жените не стават шофЕри. БулШитс.
Владко, тебе те правя инструктор. You Are The bEst!
А аз ще се науча да паркирам фино и елегантно. И да пърхам с мигли в случай на нужда (за справка - тук).

Стига ви толкоз засега. И без това съм ви достатъчна на пътя :)

Мъглата

2008-01-21T21:02:00.001+02:00

Мъгливо ли ви е?
ООООооо, само така ви се струва. Запотили са се прозорците или още ви гони махмурлук.

Ама все пак ще съм в тон:

МЪГЛАТА

Прокрадва се тихо по тъмните улици,
облизва с език полека стъклата,
раздира с кашлица старчески сливици,
настъпва и бяга отвънка мъглата…

Бяло сияние, сякаш от сняг,
илюзия, облак от призрачен дим
прикрива престъпнишки бяг
и прави злодей за добро невидим…

Вик и стенание заглъхват в прахта…
Отчаяно плаче зад ъгъл дете,
рови се просяк уплашен в сметта
зад него смъртта своята мрежа плете…

Прикрито е всичко, изгубено в пух,
мекотата на нощна мъгла,
красиво изглежда, а в същност разрух…
Прекрасна изглежда, а истински зла…

Е, за днес 2.. Рекорд :)

За блогЪрстването, блоКовете и бЛокажите...

2008-01-21T20:30:00.002+02:00

Седя си тука и се чудя - за какъв дявол ми трябваше да се занимавам с писания и блоGове. Ама не като блок 4 - а блоГ4е. Или поне на такова мяза.
Преди си седях и се чудех - за какъв дявол им тря'а на тия хора да пишат някакви си работи някъде. И продължавам да се чудя - ама реших да се пробвам - та вземе ми хареса.. Тъй че хорА - дайте своя принос, подкрепете мойта полу-инициатива, може пък да се развия и да стана як блогЪр.

А може и това да зарежа. Кой знаЙ..

Тъй - това е сефтето. Несериозни плямпания на несериозно същество - ама и вие сте несериозни щом го прочетохте.

Мили мoй, Смехурко... :)

Чакай, чакай - изпуснах блоковете и блокажите.. Все пак у Софето живеем - какви са тия пропуски, какво е това чудо.. Имаме си много блокове, имаме си и много блокажи.. Даже и блогъри си намираме тук-там..
И още един се включи - мУа.

Отивам още да пиша - сега ще видите вие (зловещ смях)...