Irina's Blog

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и

Последните няколко години обществото ни претърпя една коренна промяна: масово много хора започнаха да танцуват. Причините за това са изключително разнообразни: от фокусирането на работната среда в длъжности, изискващи много застоял начин на живот – и най-вече целодневно седене на работния стол. През желанието за намиране на нова среда, нови приятели, ново развлечение, което да разнообразява сравнително монотонния начин на живот. До желанието при някои да срещнат своята бъдеща половинка.                 Голяма част от хората обаче имат нужда от нещо ново, от промяна, от нещо различно, което да вкара шарените краски в техния живот. И танците са едно прекрасно средство за това. Докато преди 10-12 години сякаш дори беше срамно (особено за мъжката половина от обществото) да се танцува, сега на изказването, че някой танцува – почти винаги въпросът е: „Какво?“ и „Къде?“.                 За някои от тях сблъсъка с нещо подобно е истинско изпитание: обикновено те водят със себе си п

Настоящият материал касае малко по-конкретно школите за народни танци, но спокойно критериите тук могат да бъдат взети като основа за всеки тип танцово занимание. Последните няколко години интересът към почти всички тнцови занимания става изключително голям. И тенденцията не е занамаляването му – а точно обратното. С времето се превръща в прогресия. По тази причина един от логичните въпроси, които всеки бъдещ танцьор би си задал е: „Къде да започна да танцувам? По какви критерии да избера школата?“. 1.        Локация. Това е най-логичния и лесен начин, чрез който да се ориентирате към танцова школа. Все още нямаме налично приложение, с което да се ориентираме дали в нашия регион има подходящ клуб за танци, но и Google е чудесен ориентир. Ако предпочитаме стигането до залата – да е почти по чехли, това е начина. Естествено тогава подборът ни ще е на база на само един критерий, който не може да гарантира качеството на услугата, която ще получим насреща. 2.        Преп

Това писание не е за тези от вас, които държат да притежават все нови и скъпи вещи. Това писание не е и за тези от вас, които обичат да се подлъгват по рекламите, крещящи от телевизора, че се нуждаете СЕГА и ВЕДНАГА от най-новия и бърз кредит. Това писание също не е и за тези от вас, които заменяте нещата без да са счупени. Нито за тези от вас, които считате пазаруването за единственият начин емоционално да задоволите вътрешни липси и празноти. Но е за тези от вас, които намират нещо погрешно в пазарното ни общество. Тези от вас, които не бързат да се сдобият с най-новия модел телефон, лаптоп или таблет. Както и тези от вас, които биха занесли куфара си за ремонт – а не да го смените с нов. Подхващам за основна темата с телефоните, тъй като всеки един от нас е притежател на поне 1-2 подобни устройства. Преди години беше абсолютно нормално да вземеш телефон, който да ти служи поне 3-4 години. Все още даже имам една работеща Нокия, която злополучно падна от 2-ри

Започвам с една много запомняща се и харесвана от мен мисъл: "Повечето от нас харчат пари, които още не са спечелили, за да купят неща, от които нямат нужда, с желанието да впечатлят хора, които не харесват.". Според Интернет тя принадлежи на Хорас Джексън Браун - дано и действително да е така, защото дълбоко уважавам този ум. Покрай раждането на близначките се хвърлих със засилка в една огромна индустрия, за която нямах никаква представа. Заля ме информация, как имам нуждата от: Повивалник, кошара, бебефон, колектори за кърма, уокър (много обичам чуждиците) и какво ли още не. Не стига отделните неща, с които трябваше да се сдобием,но и в магазините за всяко нещо имаше версии от 5 до 500 лева (често и нагоре). Незнаещата ми глава с какво точно ще се сблъскам, ме караше да се чувствам като идиот в небрано лозе. И като една типично добра майка - си мислех, че трябва да взимаме от най-доброто, за да дадем най-доброто на децата ни. Само че в момента разсъждавам малко по-разл

"Наръчник на мързеливеца за постигане на успех" на Ърни Зелински е книжка, която изключително много уважавам и харесвам :) Преди 4 години съвсем случайно тя ме мотивира да събера сили и да се захвана с нещо, което много обичам. Е, не само тя, но и хората около мен. Сега със сигурност вече не съжалявам за избора, макар че пътят не е бил една права и безпроблемна пътека. Изваждам си тук част от цитатите, които ми се иска хората да използват и запомнят. " За да бъдете Успяващ мързеливец - едновременно спокоен, безгрижен, продуктивен и Успяващ - имате нужда от мотивация. Първо - трябва да бъдете мотивирани да помислите и решите какво е важно за вас. Второ - трябва да бъдете мотивирани да правите важните неща отлично. Трето - трябва да бъдете мотивирани да престанете да се занимавате с неважните неща. И накрая - трябва да бъдете мотивирани да се отнасяте спокойно на живота и да му се радвате такъв, какъвто е." "Заблуждавате се, ако си мислите, че