Днес отново се замислих, че целият ни живот е едно непрестанно училище. Едно сблъскване със ситуации, хора (и улици), които ни водят до нещо ново и различно. Животът е една непрестанна промяна. И всяко стъпало - води до следващото, където човек може да поспре, да се огледа и да продължи нагоре. За хората с по-широк светоглед, стълбата дава безброй много възможности и посоки. За тези с по-тесен - просто посока на движението. Но всички са поели някаква дестинация. Има моменти, в които трябва да спрем, да се огледаме - и понякога да се отърсим от това, което ни тежи. Да направим преоценка на живота си, на хората наоколо. И да вземем важни за нас решения. Въпреки самотата, която провокират, въпреки тъгата, въпреки болката, която всяко такова решение може да доведе. Защото най-важният човек на този Свят - това сме самите ние. И нашето собствено благополучие, трябва да е една от основните ни причини да продължаваме напред. Толерантността, вярата в другите, разбирателството - това са в