Irina's Blog

  Покрай една случка от последните дни, се сетих за история от детската ми градина. Ходила съм на детска градина сигурно няколко месеца, била съм на 4. В групата имаше един Жорко, който много ме беше харесал. И типично по детски - дърпаше ми косата, скубеше ме, буташе ме. Въобще - тормозеше си ме. Спомням си, че казах на Жорко 1 път, че не искам да прави така. Казах му 2-ри път, че не искам да прави така. На третия го понатупах малко. Жорко спря да ме тормози. Стана ми пръв приятел. И дори започна да ме защитава от всички други тормозители в групата ни. Разказвам историята не с идеята някой някого да шамари - справяли сме се с наличните ресурси към конкретния времеви диапазон. А по-скоро от гледна точка на границите. Когато едно куче ти се озъбва насреща и налита на бой не е достатъчно да му се усмихваш насреща. Понякога е нужно да извадиш и ти зъбите, за да можеш да се защитиш. Общото ми наблюдение е, че хората много масово и доста често бъркат границите, стените и контрола като е...

Има някои неща, които наистина ми е важно да излезнат от мен под формата на думи. Това да кажеш вътрешната си истина - ясно, без притеснения, без тревожност от осъждане, всъщност изисква смелост. Защото независимо какво правиш - хората винаги съдят, винаги може да искат още. Или винаги може да не са съгласни с теб. Та.. Бъдете смели да казвате вътрешната си истина. Особено когато това е направено с уважение към останалите и изборите им. Днешният пост е за гласа на сърцето и гласа на разума. Няколко случки от последните дни ме провокираха да си го формулирам в главата. Наблюдавам хората около себе си колко се объркват в това какво точно искат. Къде е тяхната посока. Какво всъщност искат да постигнат. И се замислих за моите избори. Една от причините за това объркване е, че не малка част се опитват да подредят нещата изцяло рационално. Кое е 'правилното' и 'разумно' решение. Как 'трябва' да се случат нещата. Когато избираме само с едната страна на монетата обаче - ...

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...

Последните няколко години обществото ни претърпя една коренна промяна: масово много хора започнаха да танцуват. Причините за това са изключително разнообразни: от фокусирането на работната среда в длъжности, изискващи много застоял начин на живот – и най-вече целодневно седене на работния стол. През желанието за намиране на нова среда, нови приятели, ново развлечение, което да разнообразява сравнително монотонния начин на живот. До желанието при някои да срещнат своята бъдеща половинка.                 Голяма част от хората обаче имат нужда от нещо ново, от промяна, от нещо различно, което да вкара шарените краски в техния живот. И танците са едно прекрасно средство за това. Докато преди 10-12 години сякаш дори беше срамно (особено за мъжката половина от обществото) да се танцува, сега на изказването, че някой танцува – почти винаги въпросът е: „Какво?“ и „Къде?“.       ...

Настоящият материал касае малко по-конкретно школите за народни танци, но спокойно критериите тук могат да бъдат взети като основа за всеки тип танцово занимание. Последните няколко години интересът към почти всички тнцови занимания става изключително голям. И тенденцията не е занамаляването му – а точно обратното. С времето се превръща в прогресия. По тази причина един от логичните въпроси, които всеки бъдещ танцьор би си задал е: „Къде да започна да танцувам? По какви критерии да избера школата?“. 1.        Локация. Това е най-логичния и лесен начин, чрез който да се ориентирате към танцова школа. Все още нямаме налично приложение, с което да се ориентираме дали в нашия регион има подходящ клуб за танци, но и Google е чудесен ориентир. Ако предпочитаме стигането до залата – да е почти по чехли, това е начина. Естествено тогава подборът ни ще е на база на само един критерий, който не може да гарантира качеството на услугата, която ще получи...