Пропускане към основното съдържание

Публикации

Диети.. Режими, Тяло, Любов и други ключови думи

Скорошни публикации

От разума към сърцето

Има някои истории, които държат своя отпечатък "Преживяно". Има си и практична конкретна причина, заради която в себе си съм взела решението да пиша за тях, когато си усетя порива. През 2024г. стигнах своя лимит на рационалното знание. Бях изяла учебниците по психология, бях минала много курсове, пробвах (рационално) изключително много практики, събирах информация в себе си до безкрай. Но в мен стоеше все още една огромна топка напрежение, която се увеличаваше все повече. Реално бях подредила нещата практично, бях излязла от негативни сценарии и токсични взаимоотношения, всъщност бях направила крачките към промяна. Но само на съзнателно ниво. За соматичното нещата стояха по съвсем друг начин. Опитах отново с поредните практики - дишането по Вим Хоф, (рационален опит за) писане на благодарности и тн. Напрежението се увеличаваше. Започна буквално и физически да ми се гади дори от идеята да прочета поредното нещо или да опитам поредната практика. И тогава кардинално смених посок...

Музиката - универсалният език на душата

  Музиката е универсалният език на душата. Танцът е универсалният език на телата. Емоциите са универсалният език за свързване. Понякога разказвам следната история. Бяхме на турне преди години в Италия. Извън различните неща от преживяването, нещото, което съм запомнила най-силно беше огромната разлика, която дава преживяването на един танц, когато в него липсва емоцията. Танцът е една наистина невероятна симбиоза между емоцията, техниката, стила и личните умения на човек. Една от държавите бяха перфектни откъм стил и техника. Всяко движение беше изпипано до детайл. Но на сцената се разхождаха роботи. Усмивките не бяха истински, тотално липсваше емоцията и преживяването на танца. То той просто се изпълняваше като гимнастика. Дори на момченцето, което носеше знамето - и на което му беше казано да се усмихва, усмивката му изглеждаше като тревожна гримаса с озъбване. Все пак бях в кухнята на подготовката - знаех от къде идва. Но преживяването беше по-скоро тъжно. И Аржентина - другата ...

Граници, стени, контрол

  Покрай една случка от последните дни, се сетих за история от детската ми градина. Ходила съм на детска градина сигурно няколко месеца, била съм на 4. В групата имаше един Жорко, който много ме беше харесал. И типично по детски - дърпаше ми косата, скубеше ме, буташе ме. Въобще - тормозеше си ме. Спомням си, че казах на Жорко 1 път, че не искам да прави така. Казах му 2-ри път, че не искам да прави така. На третия го понатупах малко. Жорко спря да ме тормози. Стана ми пръв приятел. И дори започна да ме защитава от всички други тормозители в групата ни. Разказвам историята не с идеята някой някого да шамари - справяли сме се с наличните ресурси към конкретния времеви диапазон. А по-скоро от гледна точка на границите. Когато едно куче ти се озъбва насреща и налита на бой не е достатъчно да му се усмихваш насреща. Понякога е нужно да извадиш и ти зъбите, за да можеш да се защитиш. Общото ми наблюдение е, че хората много масово и доста често бъркат границите, стените и контрола като е...

За изборите на ума и изборите на сърцето

Има някои неща, които наистина ми е важно да излезнат от мен под формата на думи. Това да кажеш вътрешната си истина - ясно, без притеснения, без тревожност от осъждане, всъщност изисква смелост. Защото независимо какво правиш - хората винаги съдят, винаги може да искат още. Или винаги може да не са съгласни с теб. Та.. Бъдете смели да казвате вътрешната си истина. Особено когато това е направено с уважение към останалите и изборите им. Днешният пост е за гласа на сърцето и гласа на разума. Няколко случки от последните дни ме провокираха да си го формулирам в главата. Наблюдавам хората около себе си колко се объркват в това какво точно искат. Къде е тяхната посока. Какво всъщност искат да постигнат. И се замислих за моите избори. Една от причините за това объркване е, че не малка част се опитват да подредят нещата изцяло рационално. Кое е 'правилното' и 'разумно' решение. Как 'трябва' да се случат нещата. Когато избираме само с едната страна на монетата обаче - ...

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...