Пропускане към основното съдържание

Как да избера школа/клуб за танци?


Настоящият материал касае малко по-конкретно школите за народни танци, но спокойно критериите тук могат да бъдат взети като основа за всеки тип танцово занимание.
Последните няколко години интересът към почти всички тнцови занимания става изключително голям. И тенденцията не е занамаляването му – а точно обратното. С времето се превръща в прогресия.

По тази причина един от логичните въпроси, които всеки бъдещ танцьор би си задал е: „Къде да започна да танцувам? По какви критерии да избера школата?“.

1.       Локация.
Това е най-логичния и лесен начин, чрез който да се ориентирате към танцова школа. Все още нямаме налично приложение, с което да се ориентираме дали в нашия регион има подходящ клуб за танци, но и Google е чудесен ориентир. Ако предпочитаме стигането до залата – да е почти по чехли, това е начина. Естествено тогава подборът ни ще е на база на само един критерий, който не може да гарантира качеството на услугата, която ще получим насреща.

2.       Препоръка от приятел.
Също доста логичен критерий. Преди няколко години беше доста по-рядко срещано познатите ни да танцуват, но в момента това се превърна по-скоро в актуален начин на забавление. Затова и много лесно можем да се доверим на вече изпитаните от приятелите позитиви или негативи на мястото, на което те вече са се спряли. И предполагаме – са проучили предварително. Хората се чувстват и доста по-комфортно, когато не са сами в новите предизвикателства и сблъсъка с абсолютно нова среда и активност.

3.       Социални активности и социална среда.
Специално народните танци са изключително групово занимания. Затова и социалните активности, с които въпросният клуб се захваща са от доста голямо значение за приемането Ви в групата, възможностите за забавление и разпускане. Лесно можете да се ориентирате за това и от информацията на страницата, както и ако вече ваш приятел или познат е започнал да танцува в конкретния клуб. Видно е и дали се организират редовно екскурзии, фестивали, хоротеки, семинари и др. Това дава едно невероятно очарование и истинска свързаност за самите групи, която в залата няма как да се постигне напълно. Възползвайте се на максимум от предоставените възможности, така със сигурност ще успеете да усетите духа на народните ни танци в пълният им максимум.

4.       Педагогически умения на преподавателя/преподавателите.
Дипломата на преподавателят пред вас безспорно е нещо изключително важно и в голяма степен може да съдейства за неговите умения и способности. Но съвременното общество е доказало, че често това не е най-важното за придобиване на нужното, за да може едно знание да бъде възможно най-разбираемо поднесено. Ако преподавателят ви наистина обича, това, което прави – то ще си личи във всяко негово действие. Ще помага и съдейства на новодошлите, ще се старае да ги интегрира в групата. Ще създава нужната среда, в която хората да се чувстват комфортно и приети. Истинските педагози и преподаватели няма да делят хОрата (и хорАта) по цвят и умения, а ще се стараят всички да са равни, та танцуват заедно и да се забавляват заедно. Защото значението на кръга на хорото е съединението и заедността с останалите. Изключително важно е този преподавател да не спира да се развива и по време на процеса на Вашето обучение. Курсове, семинари, дори личностни умения – това са все показатели за желанието на един истински педагог да изпълни своята мисия на „Учител“.

5.       Комфорт на залата и помещението за танцуване.
Това със сигурност не е най-важният критерий, но при всички случаи комфортът по време на занимания дава доста удобства и позитиви за танцуващите. Различните клубове използват помещения, за които са успяли да се уговорят или да паснат на дестинацията, която са имали като заложена в плана си. Затова е важно да се прецени и по възможност да се проучи – дали помещението има тоалетни, климатизирано ли е, има ли добра вентилация, удобно място за преобличане, душове, бани, шкафчета за вещите. Всичко това, което за Вас самите има значение при едно посещение в танцова школа. Това при всички случаи не дава най-важното – атмосферата, педагогоческите умения на преподавателите, социалните активности и пр.

6.       Атмосфера, енергия и заряд
Къде ако не в народните танци можете да намерите истинска и неповторима групова емоция? Да усетите общия и всепоглъщащ заряд на заловените ръка за ръка хора. Много често това е доловимо от общите снимки на групата, от видео-материалите, можете да го получите като обратна връзка от приятелите или познатите, които са посещавали този клуб. А защо не и да опитате различни клубове и да прецените кое е точно Вашето място?

7.       Представяне в Интернет – facebook, site, Google.
В днешното дигитално общество това са най-често ползваните канали за комуникация и информация. Така много лесно и бързо можете да прецените коя школа ще Ви пасне, коя дава достатъчно време и енергия за поддържане на добра визия в Интернет и се старае хората да са информирани за новостите от клуба.

И не на последно място – доверете се на интуицията си J Ако влезете в залата и се почувствате приети, като у дома си и на мястото, което сте търсили – значи това е Вашата школа. Ако усетите негативна среда или отношение, което не е приемливо, просто отворете Google или Facebook и направете нов избор. Или се обадете на другарче. Никога не се знае – може точно Вашето място да ви чака зад следващия ъгъл.

И до(скоро)танцуване. Как се справяме ние може да проверите на страницата на Хороводец - www.facebook.com/horovodets..
Сайтът ни - www.horovodets.com.
Или просто да дойдете на място :) 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летяяя с колаата, летяяя с колаата

Е, не съвсем буквално - иначе да няма блоГърстване вече. Но както вече Бистрето ме похвали в нейния блог , се сдобих с едно малко пИжо. Благодарение и на миличкия Владко, който доскоро тормозех да ми дава да го шматкам из полигона.. Е, сега вече го шматкам и из София. Има какво да му пооправкам на сладурския пИжо - ама е толкова послушен, че няма как да му се сърдя. Иииии като един истински кандидат-добър-шофЕр вече започнах да се нервирам на трафика из София. Даже почти успях да го разбера Владко в ей тази темичка защо беше говорил за селския манталитет и оФФчарството. И си мисля за някои мъже-шофЕри, които явно започват да се притесняват от женския наплив зад волана и несравнимата конкуренция - както и за вечно актуалната тема: "Става ли от жената шофЕр или не". Според мен е много неправилно формулирана, по-коректно е: "Завиждат ли мъжете-шофЕри на жените-шофЕри - или да". Даже мисля и като анкетка да го пусна по-натам - все пак хората тря'а си кажат мнението...

Благодаря ви за мнението :-)

Ще използвам нещо по-конкретно като казус този път за темата, която ми се върти последните 2-3 дни (и вече явно е узряла да я запиша). Преди години имах един познат, който изключително много държеше да казва мнението си на хората около себе си. Естествено - беше най-активен с най-близките си. Независимо дали неговата позиция съвпадаше с тяхната, независимо дали е пожелана като мнение - личната му гледна точка винаги беше изказвана на всеки. И то с твърдост, която биваше следвана от възмущение - ако съветът не беше приет и предприет като действия възможно най-скоро.  И се замислих над въпроса: хората много често изказваме мнения и се намесваме във взаимоотношения, които не ни касаят. Естествено в някаква степен винаги е по-искрено това едно мнение да се заяви лично, отколкото да се шушука зад гърба. Но при всички случаи, когато иде реч за нашите собствени действия, е доста голямо нарушение на личната територия да се дават съвети, позиции и мнения по въпроси, които може ил...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...