Пропускане към основното съдържание

Късмет?

Много странно нещо са това късметите..
Замислих се за тях, когато започнаха един по един да ми се изпълняват - говоря за новогодишните банички&подобни. Е, ясно е, че е въпрос на стечение на обстоятелствата - и все пак.. Късмет!
Някой дали случайно се е замислял как всъщност късметите и случайностите определят живота ни. Късмет
  • попаднал си в jobs.bg на перфектното предложение за работа;
  • намерил си половинката на живота си (колкото и променливо да е това понятие с времето);
  • спечелил си от тотото;
  • намерил си 2 стотинки;
Е, нещата могат да са и точно обратните:
  • изритали са те от работата ти - уволнен си дисциплинарно, защото шефът ти не се е кефил на прическата ти;
  • гаджето ти ти изневерява;
  • непрекъснато пускаш фишове - и резултат? 0-ла..
  • изгубил си си заплатата.
Как се променя всичко.. :) Интересното е, че водят нас - стрелчовците за късметлийска зодия. Всъщност най-много ме ласкае това, че ни мислят за жизнерадостна зодия. Абе това със зодиите е интересничко за писане ("Чукча не читат, чукча писат" - т.е. аз съм чукчата).
Мисля, че ТИ имаш кофти късмет. Прочете поредното ми странно писание, без никаква логика и без никакъв смисъл.
Ако погледна собствената си скромна личност - не мога да кажа, че съм била не-късметлийка. Е, не спечелих 1 000 000 от тотото, ама това е сигурно, защото не пускам фишове.
Но днес гледах две големи шматки, които можеха да спечелят 200 000 и.. не се довериха на късмета си. Та се запитах - дали ако късметът можеше да се пипне, щяхме да му се доверяваме повече?
И въобще - що е туй късмет, има ли почва у нас и подобните му.
Хехе - ех, че късмет. Докато виртуално си задавах тоз въпроЗ - в новините по Нова заявиха, че Русенци били най-големите късметлии - цели 4 милионера от тотото. И хората за пореден път луднали да пускат фишове.. :)
Странен съВпадък.

Коментари

Анонимен каза…
уфффф, пък за козирозите казват, че са сухи и кариеристи и скучни... :( малко ме успокоява факта, че любомото същество казва, че аз не съм никакъв козирог :)
а късмета.... ми...
- jobtiger ми праща само смотани обяви, вече мисля да се откажа да ги чета даже
- от тотото не съм спечелила и подоризам, че не е само, защото не пускам фишове /днес пуснах обаче!/
- хм.... оня ден намерих 4 лева....
- от половинката не мога се оплача... хм, става вече подозрително, мислех да се оплаквам от късмета...
- с работата положението е трагично, най-после попаднах на готин екип и той се разпада две седмици след като аз отидах... :(:(:(

странна работа е късмета...
а от коледните късмети ми се падна любов!
Нещо не си водя статистика на късмета :-) Но...
От Джобс не ми изпращат никви обяви, щот не съм им казала да ми изпращат :-D За сметка на т'ва пЪк си имам суперска работа, суперски шеф, суперски колеги и всичко суперско.
От никви лотарии не съм печелила, щот не съм играла. Тото включително. Обаче пък съм си намирала 50 лв, 50 евро и то все в момента, в които зверски са ми трябвали :-)
А! Виж, половинката си е жив късмет! Ама простоооо.... мечтата на всяка жена :-P Абе и да не е на всяка, важното е, че е моята! :-) Позволявам ви да ми завижданте :-P
Коледните и Новогодишните късметописци явно се бяха наговорили, щот и двата пъти ми се пада "Секс до безсилие" Ха-ха-ха
П.П. Тук вече не е смешно: на половинката новогодишния късмет му е "Бебета". No comment...
Irina Bo каза…
Хм, това за половинките и на двечките ви мисля, че имам съществени заслуги - и заслужавам черпавка :)
Предлагам да обсъдим въпроса в сряда :-D Ха-ха-ха

Популярни публикации от този блог

Летяяя с колаата, летяяя с колаата

Е, не съвсем буквално - иначе да няма блоГърстване вече. Но както вече Бистрето ме похвали в нейния блог , се сдобих с едно малко пИжо. Благодарение и на миличкия Владко, който доскоро тормозех да ми дава да го шматкам из полигона.. Е, сега вече го шматкам и из София. Има какво да му пооправкам на сладурския пИжо - ама е толкова послушен, че няма как да му се сърдя. Иииии като един истински кандидат-добър-шофЕр вече започнах да се нервирам на трафика из София. Даже почти успях да го разбера Владко в ей тази темичка защо беше говорил за селския манталитет и оФФчарството. И си мисля за някои мъже-шофЕри, които явно започват да се притесняват от женския наплив зад волана и несравнимата конкуренция - както и за вечно актуалната тема: "Става ли от жената шофЕр или не". Според мен е много неправилно формулирана, по-коректно е: "Завиждат ли мъжете-шофЕри на жените-шофЕри - или да". Даже мисля и като анкетка да го пусна по-натам - все пак хората тря'а си кажат мнението...

Благодаря ви за мнението :-)

Ще използвам нещо по-конкретно като казус този път за темата, която ми се върти последните 2-3 дни (и вече явно е узряла да я запиша). Преди години имах един познат, който изключително много държеше да казва мнението си на хората около себе си. Естествено - беше най-активен с най-близките си. Независимо дали неговата позиция съвпадаше с тяхната, независимо дали е пожелана като мнение - личната му гледна точка винаги беше изказвана на всеки. И то с твърдост, която биваше следвана от възмущение - ако съветът не беше приет и предприет като действия възможно най-скоро.  И се замислих над въпроса: хората много често изказваме мнения и се намесваме във взаимоотношения, които не ни касаят. Естествено в някаква степен винаги е по-искрено това едно мнение да се заяви лично, отколкото да се шушука зад гърба. Но при всички случаи, когато иде реч за нашите собствени действия, е доста голямо нарушение на личната територия да се дават съвети, позиции и мнения по въпроси, които може ил...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...