Пропускане към основното съдържание

Лирично отклонение :)

Залюбих, мамо, три моми

Залюбих, мамо, три моми,
три моми, мамо, убави,
и трите ми са гиздави...

Учи ме мамо, научи,
коя от трите да взема..
Леле..

Вземи си, сине, първата,
първата, втората, третата,
първата най-убавата,
най-мила, сине, най-драга..

Вземи си сине, втората,
втората, третата, първата,
първата най-убавата,
леле, най-мила, сине, най-драга.

Вземи си, сине, третата,
третата, втората, първата,
първата най-убавата,
леле, най-мила, най-драга..

Залюбих мамо три моми,
три моми, мамо, убави,
и трите ми са гиздави...

Текст: народен,
музика: народна

Или опит за свободно разсъждение върху с елементи на лирично отклонение.. Нашият герой е влюбен в три мацки. И трите са много готини, много печени и особено вървежни. Само че нашето хлапе е мамино синче. Не може да не се довери на маминото мнение - все пак трябва да се избере най-добрият вариант за глезеничето. Кой ще го храни, пои, глези, обува, облича. Та на пръв поглед майката на лиричния герой (ще го наречем ЛГ за по-кратко) се спира на първата мацка.
ЛГ обаче явно го чопка отвътре, че нещо изборът на мама не е добър и майката на ЛГ отново се връща на общата група. Ха втората, ха третата - пак сериозен избор. За втората из селото са се носили слухове, че я преследва бял мерцедес в живота. Съответно веднага изпада от класацията като мутренска жена.
Третата ходела с 'баРовеца' (с наблягане на 'р'-то), като на хорото му била подвикнала много игриво 'ИИииху' - съответно в класацията била поставена на.. трето място.
Хайде пак на първата. Майката на ЛГ продължава да го убеждава, въпреки че на него очетата му шарат наляво-надясно: "Първата, та първата, та пак първата".

Така се появила емиграцията.

-------------------

Коментари

мише каза…
хей здр,

много ми хареса твоето съчинение с елементи на разсъждение и литературен анализ на съответната песен :)наистина ми даде храна за размисъл. най - явното тълкование не е непременно единственото хихихи

Популярни публикации от този блог

Летяяя с колаата, летяяя с колаата

Е, не съвсем буквално - иначе да няма блоГърстване вече. Но както вече Бистрето ме похвали в нейния блог , се сдобих с едно малко пИжо. Благодарение и на миличкия Владко, който доскоро тормозех да ми дава да го шматкам из полигона.. Е, сега вече го шматкам и из София. Има какво да му пооправкам на сладурския пИжо - ама е толкова послушен, че няма как да му се сърдя. Иииии като един истински кандидат-добър-шофЕр вече започнах да се нервирам на трафика из София. Даже почти успях да го разбера Владко в ей тази темичка защо беше говорил за селския манталитет и оФФчарството. И си мисля за някои мъже-шофЕри, които явно започват да се притесняват от женския наплив зад волана и несравнимата конкуренция - както и за вечно актуалната тема: "Става ли от жената шофЕр или не". Според мен е много неправилно формулирана, по-коректно е: "Завиждат ли мъжете-шофЕри на жените-шофЕри - или да". Даже мисля и като анкетка да го пусна по-натам - все пак хората тря'а си кажат мнението...

Благодаря ви за мнението :-)

Ще използвам нещо по-конкретно като казус този път за темата, която ми се върти последните 2-3 дни (и вече явно е узряла да я запиша). Преди години имах един познат, който изключително много държеше да казва мнението си на хората около себе си. Естествено - беше най-активен с най-близките си. Независимо дали неговата позиция съвпадаше с тяхната, независимо дали е пожелана като мнение - личната му гледна точка винаги беше изказвана на всеки. И то с твърдост, която биваше следвана от възмущение - ако съветът не беше приет и предприет като действия възможно най-скоро.  И се замислих над въпроса: хората много често изказваме мнения и се намесваме във взаимоотношения, които не ни касаят. Естествено в някаква степен винаги е по-искрено това едно мнение да се заяви лично, отколкото да се шушука зад гърба. Но при всички случаи, когато иде реч за нашите собствени действия, е доста голямо нарушение на личната територия да се дават съвети, позиции и мнения по въпроси, които може ил...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...