Кога дремуцате вечер и не можете да заспите? Въпреки много приятното гушкане, нещоооо днес Сънчо ме подминава.
И почти по поръчение се забих да блогВам. Шляп-шляп, довлекох си полузаспалия задник в блог-пространството.
Досега четох доста странни теми в бг-мамма. То сигурно щото си нямам друга работа. Особено много ме впечатли ей тази темичка. Не знам дали заради реакцията на въпросния, или заради това, че тази го търпи..
И много се замислих над това, доколко са склонни хората да търпят и недоволстват, преди да си бият камшика. Защо реално се търпят, при положение, че всъщност не харесват човека отсреща? Да, всеки има плюсове и минуси, но когато минусите ти се струват гигантски и ти влизат като греда в очОто.. Ами - май е време всеки да поеме по пътя си.
И тогава се появяват обясненията: ама парите, ама децата...
И пак се чудя - глупави ли сме? Прекалено раболепни ли сме? Или просто хората си се харесват така, въпреки непрекъснатото недоволство.
Сещам се веднага за двойката Сельо и Селянка от острова (Кики и Андрей де), амииии те са ми типичния пример за подобна връзка. То хубаво емоция, ама непрекъснато караници биха ми разбили нервната система.
Предпочитам да ме разбират, да ме гушкат, да могат да ми дадат адекватно мнение, да се чувствам спокойна и обичана :) Да имам ЧОВЕК до себе си.
В тази лИбовна връзка - скоро е Свети Валентин. Та съм в поредната чуденка - това празник ли е за мен изобщо (баси раздвоението), или пък не е?? :D Като типичен стрелец логиката е "Дайте празнУванията насам!", а другата ми по-черничка страна крещи: "Стига бе, тва са нЕкви измислици с комерсиална цел". Всъщност най-много ме дразни, че точно тогава няма никакви места по заведенията. И си мисля, че най-приятното празнуване би било с много гушкане.. :)
И може би някаква приятна изненадка - ще видим.
А Бистрето през това време си мисли за разни боклуци, кофи и смрад. Къде била лИбовта?
И почти по поръчение се забих да блогВам. Шляп-шляп, довлекох си полузаспалия задник в блог-пространството.
Досега четох доста странни теми в бг-мамма. То сигурно щото си нямам друга работа. Особено много ме впечатли ей тази темичка. Не знам дали заради реакцията на въпросния, или заради това, че тази го търпи..
И много се замислих над това, доколко са склонни хората да търпят и недоволстват, преди да си бият камшика. Защо реално се търпят, при положение, че всъщност не харесват човека отсреща? Да, всеки има плюсове и минуси, но когато минусите ти се струват гигантски и ти влизат като греда в очОто.. Ами - май е време всеки да поеме по пътя си.
И тогава се появяват обясненията: ама парите, ама децата...
И пак се чудя - глупави ли сме? Прекалено раболепни ли сме? Или просто хората си се харесват така, въпреки непрекъснатото недоволство.
Сещам се веднага за двойката Сельо и Селянка от острова (Кики и Андрей де), амииии те са ми типичния пример за подобна връзка. То хубаво емоция, ама непрекъснато караници биха ми разбили нервната система.
Предпочитам да ме разбират, да ме гушкат, да могат да ми дадат адекватно мнение, да се чувствам спокойна и обичана :) Да имам ЧОВЕК до себе си.
В тази лИбовна връзка - скоро е Свети Валентин. Та съм в поредната чуденка - това празник ли е за мен изобщо (баси раздвоението), или пък не е?? :D Като типичен стрелец логиката е "Дайте празнУванията насам!", а другата ми по-черничка страна крещи: "Стига бе, тва са нЕкви измислици с комерсиална цел". Всъщност най-много ме дразни, че точно тогава няма никакви места по заведенията. И си мисля, че най-приятното празнуване би било с много гушкане.. :)
И може би някаква приятна изненадка - ще видим.
А Бистрето през това време си мисли за разни боклуци, кофи и смрад. Къде била лИбовта?
Коментари
Иначе лИбовта е навсякъде :-)