Пропускане към основното съдържание

Лъвска история

Ето ме тук, отново с пежо..

Време е да похваля и новия член на лъвския клуб! Честита 306-чка на най-новата лъвска 'членка'. Много лекичко каране, много малко разход на гориво, много малко идиоти по-пътя. За съжаление 'никакви идиоти' няма как да го пожелая, понеже... Идиоти има много.
Тук е мястото да стисна и едни големи палци за самото изкарване на книжката - УСПЕХ!!!
Та да се върна на мойто си лъвче. Държа да отбележа, че съм му много сърдита. Всеки път като тръгнем към доктора, му се разваля по още нещо. Сега реши, че иска и нова свещ. Е, поне хубавото е, че е баш преди да му монтират новата помпа. Приготвила съм му и нови колани, които най-вероятно ще ги взема следващата седмица. Остана само да издиря огледала и разни дреболии като нови калъфки за седалките, ключалка за задната врата и амортисьорче. Ама това са дребни кахъри. А, да - имам и мерака да сменя крушките на фаровете, че все ми се струват слаби, но тва ще видим кога точно.. :)
Тоя мой блог се превърна в пИжо-блог, но.. Как да не го обича човек. Утре мисля да закарам и брат ми на полигона да го повърти малко, след като го стегна и му сипя малко папкане в резервоара.
И това са лъвските истории.
Освен да спомена, че Марти ме светна за едно много полезно форумче ей те тук.

The end.


Коментари

Sluncho каза…
;) ей Тея Пежа завладяха света и брат ми с 605 се развозва вече. Еми пък аз си имам СЕКСО :P
Честито за новичките придобивки и от мен ,стископалци за шоферските изпити и......... бръмммммм по нанадлонището ;)
Анонимен каза…
ех, френските коли...

френските танкове пък имат 5 задни скорости. и една предна, в случай, че някой ги нападне отзад...

Популярни публикации от този блог

Летяяя с колаата, летяяя с колаата

Е, не съвсем буквално - иначе да няма блоГърстване вече. Но както вече Бистрето ме похвали в нейния блог , се сдобих с едно малко пИжо. Благодарение и на миличкия Владко, който доскоро тормозех да ми дава да го шматкам из полигона.. Е, сега вече го шматкам и из София. Има какво да му пооправкам на сладурския пИжо - ама е толкова послушен, че няма как да му се сърдя. Иииии като един истински кандидат-добър-шофЕр вече започнах да се нервирам на трафика из София. Даже почти успях да го разбера Владко в ей тази темичка защо беше говорил за селския манталитет и оФФчарството. И си мисля за някои мъже-шофЕри, които явно започват да се притесняват от женския наплив зад волана и несравнимата конкуренция - както и за вечно актуалната тема: "Става ли от жената шофЕр или не". Според мен е много неправилно формулирана, по-коректно е: "Завиждат ли мъжете-шофЕри на жените-шофЕри - или да". Даже мисля и като анкетка да го пусна по-натам - все пак хората тря'а си кажат мнението...

Благодаря ви за мнението :-)

Ще използвам нещо по-конкретно като казус този път за темата, която ми се върти последните 2-3 дни (и вече явно е узряла да я запиша). Преди години имах един познат, който изключително много държеше да казва мнението си на хората около себе си. Естествено - беше най-активен с най-близките си. Независимо дали неговата позиция съвпадаше с тяхната, независимо дали е пожелана като мнение - личната му гледна точка винаги беше изказвана на всеки. И то с твърдост, която биваше следвана от възмущение - ако съветът не беше приет и предприет като действия възможно най-скоро.  И се замислих над въпроса: хората много често изказваме мнения и се намесваме във взаимоотношения, които не ни касаят. Естествено в някаква степен винаги е по-искрено това едно мнение да се заяви лично, отколкото да се шушука зад гърба. Но при всички случаи, когато иде реч за нашите собствени действия, е доста голямо нарушение на личната територия да се дават съвети, позиции и мнения по въпроси, които може ил...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...