"О, дупка!
Три деня младите шофьори прохода борят,
Пътните долини трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайдетий път
гъсти орди лазят по магистралата дива.
И дупки я стелят, и тасове я заливат..."
И така нататък. Няма да изземам функциите на Дядо Вазов, но в общия случай сте разбрали за какво иде реч - за любимите дупки. Зимата малко по малко отстъпва позиции и ямите меко казано лъснаха навсякъде. Не знам за вас, но за мен лично ежедневното ползване на автомобила се превърна в някаква епична борба. Освен че трябва да следя изскачащите пешеходци през мантинелата, освен че редовно си ме засичат, изпреварват неправилно и т.н., трябва да внимавам и да не оставя някое колело (че и повече) в поредната дупка. Имам чувството че всички пътища в родната София, се превърнаха в лунен пейзаж с елементи на разсъждение.
Героят на малкото ми творения в блога - Пижо, също падна като ранена жертва от поредното пътно недоразумение. Колежката ми, която пое управлението му след мен, пак имаше късмет с липсата на други пострадали - освен количката. На другия ден дупката беше обезопасена - с 2 павета от всяка страна за информация на пътуващите.
И сега естествено ще погледна чашата от пълната й страна (като един типичен стрелец). Въпросните ями дори са мотивирали народа да твори - не знам дали сте попадали ей на този сайт. Има какво да се попрочете. Виждате ли колко положителен резултат създават тези творения на природните стихии върху асфалтовата повърхност? Творят хората, създават сайтове, пишат, бришат.. То не са клипове, то не са снимки и карти.. Пък родните дупки така така не ти позволяват да задремваш в колата - държат те непрекъснато в бодра готовност и кондиция. Демек - грижат се за сигурното придвижване от т.А до т.Б. Това че придвижването може да е с някой изгубен тас, потрошено окачване, маншон или нещо друго - е само като бонус към изпълненото с тръпки и емоции пътуване.
Коментари