На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...
Коментари