Първо да кажа, че изобщо не вярвам в Съдбата. Прекалено ми е трудно да приема факта, че хората нямат право на собствени решения и на собствени действия, а всичко около тях се определя от нечие чуждо вмешателство или 'план'.
Данчо беше сложил нещо много точно в профила си в скайп - един интересен цитат на Уди Алън "“If you want to make God laugh, tell him about your plans.” Тематично.
Много хора около мен вярват.. В нещо - в Господ, в Съдбата, в Истината. И аз вярвам в какво ли не, но ми е трудно да вкарам в един образ или един елемент всичко това. Не мога и да поверя като отговорност на нещо друго (или друг) собствените ми решения. Прекалено съм практична или реалистична - знам ли.
Та тръгнах да пиша за случайностите. Както се казва - хем не вярвам, хем вярвам в нещо. От една страна не мога да приема, че Съдбата съществува, от друга страна е много странно как нещата понякога така се подреждат сами, че на финала да се случи едно мъничко и толкова значимо събитие, че да преобърне деня, да преобърне всичко наоколо наопаки с главата. Случайно попадаш във форум (защото са ти отрязали достъпа до всички останали комуникации) и срещаш един от най-значимите хора в живота си. Случайно решаваш да отидеш в заведение, където засичаш приятел от детинство, с когото не сте се виждали от години. Отиваш на сватба - и виждаш хора, които си срещал по коренно различен повод и коренно различна причина. Всички тези съдби и действия така се пресичат в даден момент, за да се случи нещо. Няма значение дали това нещо е хубаво или лошо - просто е важно и значимо за самите нас, за живота ни, за времето, което прекарваме тук.
Това ме подсеща за един епизод на "Експериментът" - няма да навлизам в подробности, но.. Човек понякога получава именно това, от което има нужда чрез една случайност. Едно бяло лале, което да покаже, че са ти дали толкова нужната ти прошка. Или си се запознал с човек, който да ти върне вярата в хората. Или просто продавачката ти се е усмихнала, когато ти е било тъжно - и ти си се усмихнал в отговор. :)
Случайностите са странно нещо, точно защото се случват в моментите, в които най-малко ги очакваме, но имаме най-голяма нужда от тях. И са едно от многото неща, които правят живота ни интересен и непредсказуем.
Коментари