Пропускане към основното съдържание

За магията на танца


Един от най-хубавите спектакли на ансамбъл "Българе" носи това красиво заглавие (или поне близко до него). Предварително се извинявам за малкото плагиатство, просто в думичката "магия" за мен носи целият заряд и цялото значение на танците.

Ако попитате различни хора за това какво означават за тях танците, ще получите коренно различни отговори. Като:
  • Мъчение - "С два леви крака съм, пък ме карат да танцувам"
  • Необходимост - "Кум ще ставам, ще трябва да уча хорца"
  • Релакс;
  • Спокойствие;
  • Свобода;
  • Единство;
  • Хармония;
И какво ли още не. Много мъже отиват на танци с идеята да се запознаят с готини девойки. Няма да забравя култовата реплика на Данчо за причината на някои негови познати да започнат да учат салса: "Къде освен на бачата можеш да направиш половин секс с красива жена? Но както и да го наричаме, танцът социализира. Изгражда контакти, събира хората. Действително различните стилове обединяват различни групи от хора, но всички са водени от една идея: красота, забавление, отмора.. Както се казва от древни времена хората са имали необходимостта да избягат от скучното си ежедневие. Вярно - тогава са работили по полето, а не са седяли зад монитора, но с времето просто се е променил типа стрес, който натоварва организма. Какво по-хубаво от това денят да завърши с красива музика, малко флирт и отдаване на усещането за музика и ритъм? Да оставиш движенията на тялото просто да последват този ритъм и този по-различен език.

Колкото различни типове хора, колкото различни стилове танци - толкова и различна музика. И всяка една мелодия говори своя език. Дали с ефирността и нежността на балета, дали с бунтарството на хип-хопа, дали със страстта на тангото или автентичността на народната музика. Всеки един танц, всяка една песен носи своята красота и очарование. И според момента, хората и обстановката носи своя заряд и дава своята положителна енергия. За мен лично музиката се ражда в единство с танца. И всяка една мелодия е изпълнила своята роля, когато от нея се раждат също толкова прекрасни танци.

Ще дам най-елементарния пример.. Дискотека, петък вечер. По традиция цяла София се е юрнала да излиза навън. В заведението обаче аз поне бих забелязала тези, които просто чувстват, усещат и изживяват музиката. Тези, които я предават с цялото си същество и същност. Тя личи в усмивката им, в искрящите им от удоволствие очи, в усещането за единство с музиката. Това са тези хора, които се отличават от тълпата. От излезлите просто да забият по някое гадже жени и мъже. Ще ги познаете по това, че те не винаги са с най-модерното облекло, най-тъмния грим (за жените ъФкорс) и най-скъпите бижута. Те просто усещат магията на танца.

Коментари

Unknown каза…
Иринка, напълно съгласна съм с теб :)
По усмивките ще ги познаете :)

Деница (от танците, Будва)

Популярни публикации от този блог

Летяяя с колаата, летяяя с колаата

Е, не съвсем буквално - иначе да няма блоГърстване вече. Но както вече Бистрето ме похвали в нейния блог , се сдобих с едно малко пИжо. Благодарение и на миличкия Владко, който доскоро тормозех да ми дава да го шматкам из полигона.. Е, сега вече го шматкам и из София. Има какво да му пооправкам на сладурския пИжо - ама е толкова послушен, че няма как да му се сърдя. Иииии като един истински кандидат-добър-шофЕр вече започнах да се нервирам на трафика из София. Даже почти успях да го разбера Владко в ей тази темичка защо беше говорил за селския манталитет и оФФчарството. И си мисля за някои мъже-шофЕри, които явно започват да се притесняват от женския наплив зад волана и несравнимата конкуренция - както и за вечно актуалната тема: "Става ли от жената шофЕр или не". Според мен е много неправилно формулирана, по-коректно е: "Завиждат ли мъжете-шофЕри на жените-шофЕри - или да". Даже мисля и като анкетка да го пусна по-натам - все пак хората тря'а си кажат мнението...

Благодаря ви за мнението :-)

Ще използвам нещо по-конкретно като казус този път за темата, която ми се върти последните 2-3 дни (и вече явно е узряла да я запиша). Преди години имах един познат, който изключително много държеше да казва мнението си на хората около себе си. Естествено - беше най-активен с най-близките си. Независимо дали неговата позиция съвпадаше с тяхната, независимо дали е пожелана като мнение - личната му гледна точка винаги беше изказвана на всеки. И то с твърдост, която биваше следвана от възмущение - ако съветът не беше приет и предприет като действия възможно най-скоро.  И се замислих над въпроса: хората много често изказваме мнения и се намесваме във взаимоотношения, които не ни касаят. Естествено в някаква степен винаги е по-искрено това едно мнение да се заяви лично, отколкото да се шушука зад гърба. Но при всички случаи, когато иде реч за нашите собствени действия, е доста голямо нарушение на личната територия да се дават съвети, позиции и мнения по въпроси, които може ил...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...