Граници?

Не ми е дошло вдъхновението да говоря за физическите граници. А за вътрешните такива. Замисляли ли сте се, че голяма част от поведението ни се определя от изградените вътре в нас бариери. Една част от тях са налагани още с възпитанието ни и са важни за ценностната система, морала, поведението в обществото. Въпреки че и те дават някакво негативно отражение, са нещо необходимо. В главата ми всъщност от вчера се въртят идеи за другите граници. Тези, които сами си слагаме - със самоубеждението, че 'не можем', че 'не искаме', че 'нямаме време'. 

Психолозите биха го обяснили по-правилно от мен. Но всеки от нас се е сблъсквал със ситуацията на предварително създадената нагласа. Примерно: човек има много тежък изпит в събота. Още 2 седмици преди него той започва да се самоубеждава, че изпитът е прекалено тежък и няма да се справи, независимо какви точно усилия полага по въпроса. Тъй като сам работи в тази посока, в крайна сметка не сяда да прочете материала. Резултатът е, че наистина е скъсан на изпита.

Дани беше сложил много симпатичен статус във Facebook, който напълно подкрепям: "Don't look for happiness, create it!" (Данчо, този път не цитирам теб :-D ). Тъй като не съм буквалист и не обичам генерализиранията, ще бъда по-мека: 90% от нашето щастие зависи от нас самите. От това какво правим, от това как искаме да се чувстваме, от хората, с които искаме да общуваме. От това дали правим това, което ни носи положителна емоция. Няма да навлизам в дефинициите на определението за щастие и това какво е то според мен, тъй като би станало прекалено сериозно - а и уж тръгнах да пиша за границите.. 

Та.. Границите. Едно от нещата, в които те са най-видими е при комуникацията между хората. При създаването на нови контакти. Замисляли ли сте се колко по-лесно протичат нещата, когато човек е отворен и положителен към новото? Естествено - важно е да се пази все пак някаква дистанция, тъй като всеки един човек е различен. Не знаеш на какъв точно психопат/психопатка може да си налетял. От друга страна пък с положителното, отворено и по-малко ограничено поведение спрямо останалите, даваш шанс на това да се опознаеш с толкова различни хора. И да уточня - изобщо не иде реч за свалките.

Тези граници, които са пазени години наред - къде заради генетика, къде заради възпитание, социални контакти, приятели, половинки. Това са тези вътрешни бариери, които хората не смеем да прескочим от страх, че няма да се справим. Или от неизвестното. От една страна я има тайничката радост или дори малко завист към  по-освободеното поведение. От другата страна стои страха. А тайната е, че границите могат да бъдат преодолени, единствено когато човек се изправи директно срещу страховете си.

Едно от най-трудните неща е да променяме самите себе си, а и понякога не се вижда реалния смисъл от това. Да не говорим, че не е много ясно резултатът от промяната дали реално е положителен. Много малко действия могат да бъдат категоризирани със сигурност като грешки. Законовите рамки са един от инструментите, които помагат в това отношение, но и там може да се поспори върху правотата на определени нормативи.

И все пак - половината битка с вътрешните граници е спечелена, когато те са осъзнати. Това да застанеш сам срещу себе си - и да признаеш слабостите си, е едно от най-трудните неща. Да поработиш върху тях вече е истинската победа и предизвикателство.

Та за границите говорех.. :-D