Мисля, че е излишно да обяснявам надълго и нашироко що е то 'толерантност' и има ли тя почва у нас. Замислих се колко много варира границата на това какво възприема, приема и е склонен да допусне всеки един различен човек. И това е абсолютно нормално - опита, средата, възпитанието, общуването много варират за отделните индивиди.
Но и се замислих за още нещо - доколко сме склонни да отричаме това, което всъщност не се вписва в нашата логика, в тези рамки и граници, които считаме за правилни. Хората сме много склонни директно да отречем противоположното - или дори различното като поведение. Много рядко се случва някой да се опита да повдигне завесата и да потърси мотивацията, причините, довели до дадено действие или събитие. А всъщност това не отнема кой знае колко голямо усилие. Много по-лесно е да се каже едно простичко "Не", което да спести много време и усилия. Обаче това, което може да пропусне човек понякога си заслужава повече. Опознаването, разбирането на хората, вникването в тяхната мотивация може да даде много. Най-малкото нещо ново и различно. Нещо, което самите ние малко трудно ще достигнем без поне някой жокер отстрани.
И за още една страна на толерантността, която по различни поводи вероятно почти всеки един от нас е изпитвал... Хората сформират групи. Различни варианти на социални общности, които се обединяват под нещо общо. Замисляли ли сте се колко често индивидуалните характери, различаващи се от общата маса, са отричани и отхвърляни от общата група? Няма значение дали тази индивидуалност носи в себе си положителни или отрицателни черти - тя просто е различна. В психологията много е писано за поведението на групата, няма да навлизам в подробности, нито съм специалист, нито това ми е идеята или целта :-) По-скоро си мислех колко мъничко реално е необходимо, за да може да се приеме дори един тотално различен човек.
Наскоро Ани ми каза, че около мен имало (почти цитирам) и някои много странни субекти. Ами.. С времето се убедих, че всеки един човек може да ти даде нещичко. Нещо, което да те направи по-добър. Възможно е и ти да можеш да дадеш нещичко на другия. Знае ли човек? ;-) Най-хубавото е, когато с времето човек се научава да приема и другата страна на нещата. Да търси различната гледна точка. Да проявява разбиране и толерантност. Едно от най-големите богатства е това да общуваш. Да опознаваш и другите. Да ги разбираш и приемаш. Eстествено всичко има своите граници. Балансът също е важен и още по-труден за постигане. Но пък крайният резултат си заслужава :-)
Коментари