Пропускане към основното съдържание

Хороводец - клуб за народни танци



На 18.09.2011г. клуб за народни танци "Хороводец" стартира нова група за начинаещи танцьори!


Ако искате да участвате във всеки празник, ако искате да се разтоварите от уморителното ежедневие, ако искате да поспортувате - това е правилното място. Заповядайте с нас в залата на "StreetSalseros".

Място: гр.София, бул.Екзарх Йосиф 60, зала "StreetSalseros".
Часове: всяка неделя от 18:00ч. (продължителност 01:30ч.).

А ако сте по-напреднали - спокойно може да се включите и в другата ни група, която има занаятия всеки понеделник от 19:00ч. и всеки петък от 21:00ч.

Очакваме Ви!

E-mail: irina@horovodets.com
Страница във Facebook: http://www.facebook.com/Horovodets 
Сайт: www.horovodets.com

Коментари

Много съм доволна от факта, че има такъв клуб за народни танци "Хороводец" където ще стартира нова група за начинаещи танцьори, и смятам да се включа задължително. Била съм в такава паралелка, след това доста в разни клубове, но лошото е че там играят вече научени от всички танци и е малко по трудно за начинаещите в него. Хорото си е типично българско и винаги придава едно по особено настроение когато се съберем приятели и затанцуваме.Желая ви много успехи за на пред.Радвам, се че попаднах на тази страница и научих тази новина.

Популярни публикации от този блог

Летяяя с колаата, летяяя с колаата

Е, не съвсем буквално - иначе да няма блоГърстване вече. Но както вече Бистрето ме похвали в нейния блог , се сдобих с едно малко пИжо. Благодарение и на миличкия Владко, който доскоро тормозех да ми дава да го шматкам из полигона.. Е, сега вече го шматкам и из София. Има какво да му пооправкам на сладурския пИжо - ама е толкова послушен, че няма как да му се сърдя. Иииии като един истински кандидат-добър-шофЕр вече започнах да се нервирам на трафика из София. Даже почти успях да го разбера Владко в ей тази темичка защо беше говорил за селския манталитет и оФФчарството. И си мисля за някои мъже-шофЕри, които явно започват да се притесняват от женския наплив зад волана и несравнимата конкуренция - както и за вечно актуалната тема: "Става ли от жената шофЕр или не". Според мен е много неправилно формулирана, по-коректно е: "Завиждат ли мъжете-шофЕри на жените-шофЕри - или да". Даже мисля и като анкетка да го пусна по-натам - все пак хората тря'а си кажат мнението...

Благодаря ви за мнението :-)

Ще използвам нещо по-конкретно като казус този път за темата, която ми се върти последните 2-3 дни (и вече явно е узряла да я запиша). Преди години имах един познат, който изключително много държеше да казва мнението си на хората около себе си. Естествено - беше най-активен с най-близките си. Независимо дали неговата позиция съвпадаше с тяхната, независимо дали е пожелана като мнение - личната му гледна точка винаги беше изказвана на всеки. И то с твърдост, която биваше следвана от възмущение - ако съветът не беше приет и предприет като действия възможно най-скоро.  И се замислих над въпроса: хората много често изказваме мнения и се намесваме във взаимоотношения, които не ни касаят. Естествено в някаква степен винаги е по-искрено това едно мнение да се заяви лично, отколкото да се шушука зад гърба. Но при всички случаи, когато иде реч за нашите собствени действия, е доста голямо нарушение на личната територия да се дават съвети, позиции и мнения по въпроси, които може ил...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...