Тази седмица е странна.. Откъм много неща, откъм събитията, спомените и идеите, които носи. 3 години от края на нещо, 3 месеца от края на друго.. 1 година от рождението на Хороводец, 27 години от рождението на брат ми. Това малко ми напомня на тематиката на филма "Четири сватби и едно погребение" - независимо от нашите си лични драми, от нашите си лични преживявания, нещата продължават да следват естествения си ход и посока. И в нашите сили е само да вземем това, което ни се дава. Да не се отказваме, да не спираме да се борим. И въпреки събитията и нещата, които ни поднася Животът - да продължаваме напред с вдигната глава. Да взимаме всеки един момент на щастие и радост, който срещаме. Да се радваме на живота, да се усмихваме: въпреки тъжните моменти, въпреки загубените мигове, въпреки липсващите хора.
Защото утрото ще продължава да настъпва. Въпреки и независимо от всичко около нас самите. И нашето присъствие Тук продължава да бъде само една малка брънка от цялата верига, от плетката, която плете всеки един с ежедневието си, с минаващото време, дни и събития.
Има дни, в които много ми се иска нещата да се бяха развили по различен начин. В които ми се иска да променя моите малки брънки до днешния ден. Но с краткотрайното съмнение, че имам желание за нещо подобно, вътрешно знам, че вероятно крайният продукт, човекът, който съм в момента, човекът, когото харесвам - вероятно нямаше да е същия. Вероятно събитията, животът и въобще всичко, стекло се по различен начин, щеше да промени и мисленето ми, и вярванията ми. И въпреки че ми е тъжно - аз уважавам и ценя този опит. Държа на него и вярвам, че всичко е било важно и от полза.
Утрото ще продължава да настъпва по същия начин. И тази дата ще отмине, отнасяйки усещането за тъга със себе си. Защото животът продължава. И колелото на кръговрата се завърта.
Коментари