Много обичам историите за Алиса. Особено тази за промените в живота ни - за скоростта, посоката и бързите крачета. За това, че животът е една промяна и за да останем на едно място, трябва да тичаме възможно най-бързо, за да наваксаме с останалия свят.
Последните седмици много съм се размислила за това как болшинството хора промените дори са нещо плашещо. Замислих се, че за самата мен - също. Но с годините се убедих, че без промяната - няма никакво развитие. Понякога е ужасно трудно човек да се измъкне от зоната си на комфорт и да рискува да направи генерална промяна в живота си. Този страх е абсолютно логичен и нормален. Само че тази промяна е единственото решение в тези ситуации, в които се будиш сутрин с неприятното усещане, че предстои поредният ден. От тези. Същите.
Разговорът с Александра вчера ми напомни усещането, че в живота винаги нещата се променят в правилната посока, когато сме готови за тази промяна и не пропускаме дадената ни възможност. И понякога нещата се нареждат. В една правилна, дори идеална (доколкото може да бъде) последователност. И това е нещото, което кара хората да се чувстват живи. Промяната към по-добро. Даването на шанс - на самия себе си, да вземеш повече от живота, да вземеш повече от всичко наоколо.
Интересното е, че не спирам да чувам приказки, че в България няма работа. Че няма шансове за хората. Че всичко е страшно и опасно. Да внимавам, да не рискувам, да не губя сигурното. Но този риск точно дава тласък на нещата напред. Понякога рискът води до грешка - дори когато много искаш крайния резултат да се случи. За мен правилното в тази ситуация е човек да се изтърси от прахта - и да опита отново. Защото понякога дори и броят на паданията не е толкова важен ако знаем посоката си. Важно е ставанията да са винаги с едно повече.
И колкото и странно да звучи - животът е прекрасен! Стига да сме здрави. Не спирайте да се усмихвате, забавлявате. Не спирайте да гоните мечтите си. Не ги отлагайте за утре, защото както по-умните от мен хора са казали: в крайна сметка съжаляваме повече за нещата, които не сме опитали да направим, отколкото за грешките си. И колкото повече мечти имаме, толкова по-хубав става пътя. Посоката тогава е лесна :-)
Коментари