Пропускане към основното съдържание

За физическата Култура и Възпитание :-)


  Изобщо не е случайно, че часът по "Физическо възпитание" в училище е кръстен така. Умишлено и заглавието на тази публикация е с главни букви. Хората нерядко пренебрегват (особено в нашето ежедневие) нуждата от движение, от самоусъвършенстване, от вникване в собствените възможности и подобряването им. Масово работата на всеки един е свързана с компютри, седенето на стола и стационарното положение на тялото. Това от своя страна води до различни по характер проблеми - от най-разнообразно естество. Изключвайки най-стандартната и масова болка - наднорменото тегло. А освен многото съблазни на Фейсбуук, игрите и Интернет, съвремието ни предлага и изключително разнообразно начини за раздвижване: от фитнес, през йога, до народни танци. Като изключително пристрастен човек (все пак си е моята любима сфера) мога да кажа, че комбинацията от добра компания, хубава музика и движение, които дават народните танци - са една от най-хубавите възможности, които има всеки един обикновен човек за раздвижване.
  Разбира се, това е само една от многото опции. Всяка една област предлага различни възможности за самоусъвършенстване във физическо отношение. Най-лесно забележимия ефект е по начина, по който се променя самото тяло с времето. А (поне за мен) най-приятният ефект е в невероятния контрол, който придобива човек над цялото си тяло. С времето неща, които преди години са му се стрували невъзможни - стават много лесни и достижими. Танците и забавленията са все по-приятни и неангажиращи. А радостта от постигнатото - все по-голяма. Чела съм много цитати, че танците и танцуването е отражението на душата. Истинската същност на човек. Начина, по който общува без ограничения с по-висшите сили (ако приемем, че има такива). Но танците са и още нещо - една прекрасна възможност да даваш частичка от своя ентусиазъм на всички останали. И те да ти го върнат - многократно. Но нито едно майсторско съвършенство няма никаква стойност ако в него няма душа и любов. Никакви дипломи, професионални изпълнения и майсторски висоти не могат да се сравнят с истинската обич към музиката, танца и движението.
  Затова - не пропускайте нито една възможност да танцувате, да се забавлявате и да се радвате! Независимо дали музиката е джаз, ретро, фолклор или електронна. Давайте частичка от своята любов за танца - и тя ще ви се върне. 
  Или пък се зареждайте сутрин с една прекрасна тренировка, защото така денят ви ще е много по-ведър, енергичен и усмихнат. Разходете се вечерта - вместо да ползвате колата. Така ще имате и малко време за себе си - да се полюбувате на прекрасната пълна луна или да срещнете познат в метрото. Защото с движението научаваме по още нещо за самите себе си. Нали все пак пътят на всеки един към другите - е първо в опознаването на собствените възможности и желания. Ежедневието ни е толкова забързано и задъхано, че понякога забравяме. Да танцуваме, да обичаме и да виждаме красотата около и вътре в нас! 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летяяя с колаата, летяяя с колаата

Е, не съвсем буквално - иначе да няма блоГърстване вече. Но както вече Бистрето ме похвали в нейния блог , се сдобих с едно малко пИжо. Благодарение и на миличкия Владко, който доскоро тормозех да ми дава да го шматкам из полигона.. Е, сега вече го шматкам и из София. Има какво да му пооправкам на сладурския пИжо - ама е толкова послушен, че няма как да му се сърдя. Иииии като един истински кандидат-добър-шофЕр вече започнах да се нервирам на трафика из София. Даже почти успях да го разбера Владко в ей тази темичка защо беше говорил за селския манталитет и оФФчарството. И си мисля за някои мъже-шофЕри, които явно започват да се притесняват от женския наплив зад волана и несравнимата конкуренция - както и за вечно актуалната тема: "Става ли от жената шофЕр или не". Според мен е много неправилно формулирана, по-коректно е: "Завиждат ли мъжете-шофЕри на жените-шофЕри - или да". Даже мисля и като анкетка да го пусна по-натам - все пак хората тря'а си кажат мнението...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...

Благодаря ви за мнението :-)

Ще използвам нещо по-конкретно като казус този път за темата, която ми се върти последните 2-3 дни (и вече явно е узряла да я запиша). Преди години имах един познат, който изключително много държеше да казва мнението си на хората около себе си. Естествено - беше най-активен с най-близките си. Независимо дали неговата позиция съвпадаше с тяхната, независимо дали е пожелана като мнение - личната му гледна точка винаги беше изказвана на всеки. И то с твърдост, която биваше следвана от възмущение - ако съветът не беше приет и предприет като действия възможно най-скоро.  И се замислих над въпроса: хората много често изказваме мнения и се намесваме във взаимоотношения, които не ни касаят. Естествено в някаква степен винаги е по-искрено това едно мнение да се заяви лично, отколкото да се шушука зад гърба. Но при всички случаи, когато иде реч за нашите собствени действия, е доста голямо нарушение на личната територия да се дават съвети, позиции и мнения по въпроси, които може ил...