Пропускане към основното съдържание

Не доходите, а спестяванията ще ви направят богати - по Бодо Шафер


Позволявам си да копирам идеята на статията, преведена тук по две основни причини:
1. Идеите, показани там са нещо изключително полезно и практично и независимо дали се приемат тезите, застъпени в нея, определено има какво да се вземе.
2. Преводът е доста немарлив /с риск да засегна преводача - все пак предполагам, че просто материалът не е редактиран след суровия превод/.

Основната концепция е за това, че богатството не възниква с увеличаването на доходите - а с тяхното спестяване. Много типичен пример е как всеки човек с нарастване на заплатата му, просто увеличава потреблението си и запълва всички нови средства на 100%. Концепцията, която в много случаи дори и не е осъзната при подобни ситуации от много хора е, че всичко ще се промени някъде там в бъдещето. Неясно кога, неясно от каква мотивация.

Самият Бодо Шафер разказва, че първият му наставник изисквал да спестява минимум 50% от доходите си, с което той абсолютно не бил съгласен. Бил абсолютно уверен, че за ежедневните му нужди и настоящите 100% доходи едва стигат, пък какво би станало ако започне и да заделя? Освен това е бил и оптимист - някога всичко ще се нареди от самосебе си.
Всъщност доста по-късно нещото, което заляга в основата в неговата логика е, че промяната идва с промяна в самите нас. Идеята "Сега мога да постъпвам със средствата си неразумно, защото в бъдеще ще се науча да го правя разумно" е крайно неправилна. И само губи ценно време.

Тук идва и неговата теория, че начинът, по който можем да станем богати е със заделяне на 10% от всеки наш бъдещ доход. Независимо колко е голям, независимо какво касае. Според него заделянето на 10% от по-малки доходи е дори по-лесно, тъй като 10% от 400 е 40, а 10% от 4000 е 400. Т.е. сумата във втория случай е много по-голяма (макар съотношението да е запазено). С това аз поне не съм на 100% съгласна, тъй като според мен тук идва по-лесния живот на Западното общество и липсата на необходимостта от това да се мисли за самото оцеляване. За мен лично има един (да го наречем) санитарен минимум, под който всяка една физическа личност не се справя добре. Съответно доходът й много по-лесно може да бъде уплътнен с най-елементарните и необходими средства за оцеляване (храна, сметки, транспорт).

И все пак Бодо Шафер казва да не се замисляме - и да започваме да спестяваме още от сега. От настоящия момент (не от 01-ви, не от утре, не от .. поредния друг ден, когато 'нещо' ще преобърне деня и ежедневието ни). Защото увеличаването на доходите ни, не променя нашите навици и желания. И идеята "това със сигурност трябва да го имам" не е задължително необходимост, а просто идея. Като вметка от мен - обществото ни е толкова дълбоко залегнало в консуматорската си основа, че хората понякога не се замислят за най-важните и наистина съществени неща. Да, хубавите обувки, билета за концерт, бутилката водка са нещо, което е правилно насочено към фонда "И аз съм човек". Но когато размерът на този фонд стане прекалено голям - и спрем да отделяме по нещичко за нашето собствено бъдеще, все едно спираме да плащаме на себе си. А плащаме на всички останали - на собственика на супермаркета, на данъчните, на банката, на транспортната компания. Но не и на нас самите. Не заделяме по нещичко за своето собствено бъдеще.

Бодо Шафер посочва няколко примера за успешни хора: Сър Джон Темпълтън, Уорън Бъфет, Вернер фон Сименс, Робърт Бош, Фердинанд Порше, Адам Опел, Йозеф Некерман, братята Алди. Всички те са харчели по-малко отколкото изкарват и са инвестирали разумно останалото. Не само пестенето, разбира се, е начина, по който са забогатяли, но то е било предпоставката, без която благосъстоянието им е било невъзможно.

Основна причина за неуспеха в опитите на хората да започнат да спестяват дългосрочно е, че го правят прекалено ударно. Стартират с отделяне на голяма част от доходите си, което ги обременява, пречи на ежедневието им - и в крайна сметка ги отказва. Винаги ще възникне изостанал ремонт, почивка, повредена пералня, които да са причината да отложим старта на нещата в бъдещето.

Предложението на Бодо Шафер е: плащайте си заплата в някакъв вид спестявания. Едни 10%, които да се отделят още на входа (т.е. с взимането на заплатата). С тези 10% плащаме на себе си, а с другите 90% - на останалия свят. Според него трябва да направим споразумение със себе си, че независимо какво се случва, няма да докосваме парите в този тип спестяване.

Повишаването на заплатата също е прекрасен момент за спестяване. Тук Бодо Шафер съветва 50% от увеличението да отидат по сметката на т.нар. от него "златна кокошка". Процентът е толкова голям, защото човек все още не се е разположил като разходи в новото състояние и реално за него останалите 50% ще носят достатъчно емоционално удовлетворение.

Бодо Шафер много хитро засяга и темата със сложната лихва/доходност. И ако го цитирам: "Вие ще узнаете силата на "лихва върху лихвата", или, казано иначе, сложната лихва (сложната доходност - зависи от това как боравим с парите). Първо един пример. Представете си, че сте наследили 100 000 марки. Влагате всички тях в спестовна сметка с лихва 7% за 30 години. Това означава, че след 30 години ще получите 761 220 марки. Ако ги бяхте инвестирали срещу 16%, тогава бихте получили 8 584 980 марки.

Представете си, че разделяте своите 100 000 марки на пет вложения – всяко съответно, по 20 000 марки. Да предположим, че сте изгубили първото вложение, второто не е донесло изобщо никаква печалба, третото 7% четвъртото – 12% и петото – 16%.

В такъв случай само петото вложение ви е донесло над 1,7 милиона марки. Или два пъти повече отколкото вложените парите срещу 7 процента. Общо получавате – въпреки двете лоши вложения – над 2,6 милиона марки.

И така, въпросът е следният: как се постига доходност от 10, 12, 16 че и дори 20 процента на година? И как Вие разпределяте риска така, че от една страна, да се предпазите от загубата на всичките пари и, от друга страна, да получите максимална печалба?

За това ще трябва да се запознаете с някои принципи на работата на акциите и фондовете. Вие ще видите, че добрите печалби в такива вложения са достъпни за всекиго.

На края, аз бих искал да ви предложа четири финансови плана за различните цели, базирани една върху друга. Вие ще видите: умното спестяване ще ви донесе благосъстояние."

Естествено, както с всичко друго, не трябва да се приемат съветите на 100% преди да са пречупени през нашата собствена призма и история. Затова: четете, слушайте, информирайте се. И взимайте решенията адекватно.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летяяя с колаата, летяяя с колаата

Е, не съвсем буквално - иначе да няма блоГърстване вече. Но както вече Бистрето ме похвали в нейния блог , се сдобих с едно малко пИжо. Благодарение и на миличкия Владко, който доскоро тормозех да ми дава да го шматкам из полигона.. Е, сега вече го шматкам и из София. Има какво да му пооправкам на сладурския пИжо - ама е толкова послушен, че няма как да му се сърдя. Иииии като един истински кандидат-добър-шофЕр вече започнах да се нервирам на трафика из София. Даже почти успях да го разбера Владко в ей тази темичка защо беше говорил за селския манталитет и оФФчарството. И си мисля за някои мъже-шофЕри, които явно започват да се притесняват от женския наплив зад волана и несравнимата конкуренция - както и за вечно актуалната тема: "Става ли от жената шофЕр или не". Според мен е много неправилно формулирана, по-коректно е: "Завиждат ли мъжете-шофЕри на жените-шофЕри - или да". Даже мисля и като анкетка да го пусна по-натам - все пак хората тря'а си кажат мнението...

Благодаря ви за мнението :-)

Ще използвам нещо по-конкретно като казус този път за темата, която ми се върти последните 2-3 дни (и вече явно е узряла да я запиша). Преди години имах един познат, който изключително много държеше да казва мнението си на хората около себе си. Естествено - беше най-активен с най-близките си. Независимо дали неговата позиция съвпадаше с тяхната, независимо дали е пожелана като мнение - личната му гледна точка винаги беше изказвана на всеки. И то с твърдост, която биваше следвана от възмущение - ако съветът не беше приет и предприет като действия възможно най-скоро.  И се замислих над въпроса: хората много често изказваме мнения и се намесваме във взаимоотношения, които не ни касаят. Естествено в някаква степен винаги е по-искрено това едно мнение да се заяви лично, отколкото да се шушука зад гърба. Но при всички случаи, когато иде реч за нашите собствени действия, е доста голямо нарушение на личната територия да се дават съвети, позиции и мнения по въпроси, които може ил...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...