Не е ново заключението, че книгите успяват да създадат по-силно въздействие от филмите. Дори и най-големите филмови постижения, често бледнеят пред книжния им оригинал. Като много активен фен на Стивън Кинг, нерядко съм съжалявала, че съм се хванала да гледам филмовата версия на някоя от книгите му. Просто защото оставам по-скоро разочарована - и някак като вгледана в бледо копие на оригинала.
Та защо изобщо се хванах да пиша настоящето излияние. Причината е в книгата на Алън Кар - "Не пуша вече". Не с идеята да продавам книгата - личните ползи всеки един човек може да си ги намери за себе си. Последните няколко месеца много активни пушачи около мен, тотално захвърлиха цигарите, прочитайки тази книга. Всеки един от тях започваше да я чете с огромното съмнение, че това нещо изобщо ще носи някаква полза. И след последната страница дори самият той започваше да я 'продава' възможно най-активно на всичките си приятели и познати-пушачи. Нищо лошо в това - изключително много уважавам всеки метод, който позволява на човек да се отърси от бремето на някоя зависимост. Причината обаче да се замисля толкова дълбоко над това е, че реално всеки един от тези пушачи, се е сблъсквал с фактологията от тази книга всеки ден. И е отстоявал активно и крайно позицията си на пушач. Каква е причината една книга толкова дълбоко и силно да успее да преодолее това "Не", с което се сблъсква всеки един загрижен за роднината си/приятеля си/половинката си-пушач?
С двама родители пушачи, брат-пушач и не един приятел-пушач, прекрасно знам всички аргументи, причини и оправдания, които изтъква всеки един от тях за защита на зависимостта си. Това е една от толкова ревностно защитаваните територии, че постиженията на Алън Кар в областта могат да са само уважавани и изключително ценени от мен, като нещо изключително стойностно и важно.
И все пак: защо една книга успява там, където много други методи не успяват? Нито научнопопулярните книги, нито многото заплахи, притеснения, обвинения и самообвинения в липсата на воля, постигат някакъв дори минимален успех в тази област. Пречупеното през собствената призма мислене на Алън Кар обаче постига чудеса.
Естествено няма "магическо хапче", което от самосебе си да реши всички проблеми. Но богатството, което носят нашите книжни приятели, е нещо, което всеки трябва да използва в живота си. Понякога правилната книга, в правилния момент - на правилното място, може да даде отговорите на всичките ни въпроси, които сме търсили. По същия начин за мен самата миналата година такъв отговор беше "Наръчник на мързеливеца за постигане на успех" на Ърни Зелински. Въпреки че четенето отнема много повече време от гледането на един 60/90 минутен филм, пречупеното през собствената ни призма знание, което те ни носят, може да е много по-ценно от всички чупещи бокс-офис класациите заглавия, които се рекламират навсякъде. Защото филмите са просто едно запълване на време, което дори не задава правилните въпроси. Книгите за сметка на това - дори е възможно да дадат някои от търсените отговори. Въпросът е дали ние самите сме готови да им се отдадем, за да ги открием.
Коментари
- някак си много по-авторитетно и достоверно изглежда написаното в книга
- точно тази книга ти казва "ако искаш", а не "трябва"; не че другите ти опират ножа в гърлото, но друго си е да си пушиш докато четеш книга за отказване на цигарите
- според някои изследователи има определени техники на писане, които карат читателя да "залепне" за текста, да се зариби и да го вземе много присърце, та не е изключено Кар да е ползвал такъв похват ;-)