И преди съм говорила за границите. Напоследък още повече ми се завъртя в главата, че всъщност, когато хората се притесняват от едната крайност - много често залитат в другата. А всъщност от скромните ми години на опит се убеждавам (и продължавам да се убеждавам), че истината е в баланса. В намирането на средата, в търсенето на най-лесния и най-кратък път. Защото крайностите никога не са от полза - нито за нас самите, нито за другите.
Както се казва - всеки има правото да взима решения, които са му най-присъщи, има правото да си 'чупи главата', както прецени. Но поучаването от чуждия опит (или грешки) на никой не му е било и няма да бъде в минус.
И понеже се усещам, че мислите ми са леко неструктурирани - ще хвана като пример егоизма. Самата дума "егоизъм" е наситена на първо четене с крайно негативно значение. Или поне медии и хора са я натоварили през годините с черни окраски. Да, когато някой се превърне в егоцентрик без никаква мисъл за другите и света наоколо, това със сигурност не носи нещо положително. Но не трябва да се забравя, че всъщност на този свят най-важните сме самите ние. И няма кой друг да го оцени - освен самия човек сам за себе си. Никога няма да сме толкова важни, ценни, неповторими и единствени - колкото за самите нас. Имаше една много вярна приказка - в самолета при авария, слагаме първо собствената си маска, а тогава се грижим и за останалите. Защото ако Аз не съм в кондиция, няма как да направя максимума и за другите. И това ме връща на границите. Изключително важно е всеки човек да знае къде да постави чертата на егоизма - и да се погрижи за себе си. Да си изисква свободата, времето, спокойствието, оценката - и всичко това, което го кара да се чувства добре. Здравословният егоизъм е нещо изключително важно, което позволява да се изживее животът максимално ползотворно. Когато не можем да поставим границата - започваме да живеем чуждия живот, чуждите удобства и чуждите желания. Естествено както всичко останало - няма вярно и грешно. Ако някой се чувства добре в подобна ситуация - това е явно неговия път :-) Но ако прекалено много позволява да го експлоатират - независимо дали в работа, учение, личен живот, приятелство, а след това се тюхка защо нещата се случват по този начин, явно има някакъв проблем в ракетата, а не в космоса.
Чувала съм приказката, че се опитвам да угаждам на всички. Чувала съм приказката и че съм егоист. Не знам кое е вярното, но със сигурност съм се старала да намирам средата, в която да защитавам собственото си лично пространство и удобство. Защото ценя себе си, времето си, нервите си - и всичко това, което ме кара да се чувствам добре. Много малко неща се получават даром като подаръци. Просто такива са животът и обществото ни. Или поне са малцина избраниците, които получават нещата наготово, но и това също е крайност, която води в определена посока. И е много предразполагаща за липсата на оценка на това, което имат, за проява на леност, мързел и тн.
И в продължение на предходното: Алекс преди няколко години ми се беше понакарала, че независимо от качествата и уменията, които се проявяват, няма почти нито един работодател, който да дойде доброволно, да те потупа по рамото и да ти каже: "Да, ти си невероятен служител, искаш ли 100% увеличение на заплатата?" Просто защото е важно не кой колко и какво върши - а колко 'надува гайдата', че го е направил. И отново да се върна на баланса в тази връзка - изключително е важно човек да е много наясно с уменията и способностите си. Да знае да си поиска, да знае какво може да предложи - и какво не. Кои са добрите и лошите му черти. Да работи за подобрение на тези, които не му харесват - или му пречат. Защото ако чака похвалата, одобрението и потупването по рамото от всички останали, просто може да си остане с чакането. И да стои затворен в ситуации, които го карат да се чувства зле, а всъщност самият той да не е направил максимума, за да ги промени. Естествено - другата крайност е на тези служители, които си присвояват чуждите успехи, преувеличават способностите си, лъжат, използват хората в своя полза. Но това е отново една от крайностите, която е нездравословна и в крайна сметка води до доста падания от високо. Просто защото големите надути балони - много по-лесно се пукат. :-)
И за да завърша (въпреки че по темата още доста мога да творя): ценете се! Няма кой друг да ви оцени - освен самите вие! Няма кой друг да счита, че сте най-важния, най-ценния - освен самите вие. Пазете си личната територия, вярвайте си, развивайте се. Защото винаги ще се намери някой, който да иска вашето собствено кътче свобода. Вашето свободно време, сили и желание да помагате. Да експлоатира добронамереността ви - за своя изгода. Животът е шарен, хората сме различни, но най-ценния на този свят продължавате да бъдете самите вие - за себе си!
Коментари