Пропускане към основното съдържание

Упражнения за въображение - как да мислим творчески



Интересен феномен наблюдавам в хората наоколо,. Обикновено всички изключително много обичат да цитират характерните за тяхната зодия черти - особено ако в тях присъстват думите: въображение, творчество, новаторство. Много обичат да казват, че са различни, уникални, че не се тревожат от това да рискуват. А простичката истина е, че нещата в 90% от случаите са точно наобратно. И не само че са наобратно - а и тези 10%, които се осмеляват да използват активно въображението си, да са различни, уникални, неповторими и по някакъв начин (за обществото) луди - дори често са отритвани, отхвърляни и заклеймявани.

Всички са наясно с рационалната част от самите тях, че всъщност именно въображението, творчеството, креативното мислене - са това, което бута обществото напред. Понякога дори само фактът, че някой ентусиаст си е позволил да мечтае за нещо, облякъл го е в рамките на цел - и е положил усилия да го постигне, колкото и невъзможно да е изглеждало в началото, може да е довело до изпълнението му. Дали за самия него, дали за бъдещите поколения - това няма значение. Светът върви напред именно благодарение на новаторството, на различното, но най-вече - на мечтите и въображението. Неслучайно някога подводниците, пътешествията в Космоса, кацането на Луната - това все е била научна фантастика, която е била далеч от прякото й реализиране. Днес всичко това е постигната цел. И то само защото Човекът някога си е позволил да си помечтае за нея. Описал я е, полюбувал й се е, харесала му е - и я е изпълнил. В момента технологичното ни общество се развива с такава голяма скорост, че в някаква степен много се чудя какво ни очаква след 10-15 години. Клонинги, роботи, които да обслужват домакинството, разговори само във виртуални стаи и пр. Всичко това някога беше все част от научната фантастика - днес изглежда като абсолютно реалното бъдеще.

Отново дълго встъпление. Основната причина, по която исках да седна да напиша този пост, беше с логиката: мислете творчески. Излизайте дори в ежедневието си от рамката на стереотипите, на заучените правила и ограничения. Погледнете децата си - тези толкова добри учители за новаторство, които все още нямат ограничението на всички правила и забрани. Които със сигурност могат да измислят много, много повече начини да използват един предмет - просто защото рамките все още не са изкристализирали твърде много в техните млади главици. Защото това са тези същества, които все още не са твърде много затормозени от "трябва да".

Има една изключително полезна книжка на руснака Игор Вагин - "Как да мислим гениално". Не че човек наистина започва да мисли гениално - но едно от упражненията, които той посочва, е именно за творческо мислене. Примерно: измислете повече от 10 начина да използвате един стол. Изключваме най-стереотипните като седене и подпиране. Децата обикновено са много по-продуктивни, отколкото възрастните с това. Не че критичното мислене е нещо негативно - в един момент и то си трябва, за да можем всичко това, което може да изгенерира нашето въображение, да се облече в реалистични краски. 

Творческото мислене не е просто абстракция: то ще ви помогне да решавате проблемите по различен начин, да подходите към проблемите от друга страна, да видите различното в някой човек, когото до момента сте считали поне за.. странен. Дори сами можете да направите експеримента: сложете къдрава синя перука, червен чорапогащник, нос на Буратино на лицето си - и се качете в метрото ;) Интересно ми е колко време ще устискате на хихиканията и странните погледи на околните. Това си е истинско упражнение за това дали наистина сте различните от тълпата. Или просто обичате да се сливате с нея. 

А ако позволите на границите на въображението си да се разширят поне малко, това със сигурност ще ви помогне и в работата, и в комуникацията с другите. Обикновено възрастните подхождаме уж различно, но всъщност много еднотипно към различните ситуации. А това си носи своите негативи - невинаги едностранчивият подход е вярното решение. Плюс, че с въображение се живее много по-цветно, шарено и различно. И забавно!!! :)

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летяяя с колаата, летяяя с колаата

Е, не съвсем буквално - иначе да няма блоГърстване вече. Но както вече Бистрето ме похвали в нейния блог , се сдобих с едно малко пИжо. Благодарение и на миличкия Владко, който доскоро тормозех да ми дава да го шматкам из полигона.. Е, сега вече го шматкам и из София. Има какво да му пооправкам на сладурския пИжо - ама е толкова послушен, че няма как да му се сърдя. Иииии като един истински кандидат-добър-шофЕр вече започнах да се нервирам на трафика из София. Даже почти успях да го разбера Владко в ей тази темичка защо беше говорил за селския манталитет и оФФчарството. И си мисля за някои мъже-шофЕри, които явно започват да се притесняват от женския наплив зад волана и несравнимата конкуренция - както и за вечно актуалната тема: "Става ли от жената шофЕр или не". Според мен е много неправилно формулирана, по-коректно е: "Завиждат ли мъжете-шофЕри на жените-шофЕри - или да". Даже мисля и като анкетка да го пусна по-натам - все пак хората тря'а си кажат мнението...

Благодаря ви за мнението :-)

Ще използвам нещо по-конкретно като казус този път за темата, която ми се върти последните 2-3 дни (и вече явно е узряла да я запиша). Преди години имах един познат, който изключително много държеше да казва мнението си на хората около себе си. Естествено - беше най-активен с най-близките си. Независимо дали неговата позиция съвпадаше с тяхната, независимо дали е пожелана като мнение - личната му гледна точка винаги беше изказвана на всеки. И то с твърдост, която биваше следвана от възмущение - ако съветът не беше приет и предприет като действия възможно най-скоро.  И се замислих над въпроса: хората много често изказваме мнения и се намесваме във взаимоотношения, които не ни касаят. Естествено в някаква степен винаги е по-искрено това едно мнение да се заяви лично, отколкото да се шушука зад гърба. Но при всички случаи, когато иде реч за нашите собствени действия, е доста голямо нарушение на личната територия да се дават съвети, позиции и мнения по въпроси, които може ил...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...