Пропускане към основното съдържание

Честитки - 2-ра серия

Ха така, да последвам примера :)

  • Отново честит рожден ден на един от най-страхотните хора, които познавам - Владко. На него и задочна честитка за присъединяването в голф-фамилията и отървЪнето от пежото;
  • Честито на Бистрето, която има нова любов и стана шофЕрка;
  • Честито на Топи, който също има нова любов и нова работа (последното сравнително ново);
  • Честито на най-любимото ми, че премина успешно най-сериозното му здравословно изпитание. Много целувкиии;
  • Честито на Поли за новата позиция в работата. Стискам палци и за екипа;
  • И последно: честит рожден ден на професор Вучков :D
Снимката няма общо с темата, просто тря'аше да я кача :D
Фото: Драго

Да използвам темата, за да мога и да си самочеститя разни дребни работки. Миткам се активно с колата - толкова активно, че баща ми започна да се шегува, че цялата заплата за дизел ще си харча :) То не че е далеч от истината, защото като нахраних пежака отпред (с антифриз и водичка) и отзад (с дизел) и.. аз останах гладна. А заплатка още нямааа...
В тази връзка вчерашната история. Връщаме се ние от домашния рожден ден, пътуваме си с послушното пежо, като решаваме, че в 23.00ч. ще се пие чай. След опита да се настаним в Джой, установихме, че заведенията май ще приключват рано в извънстудентския район и даваййй към СтудГрад. Съответно при първото свободно парк-място се намушках.. Да ама тоз път не успях да се настаня фино, прецизно и с деликатно движение и дупето на пежака щръкна доста непристойно в посока улицата. Е, ко да се прави - напред->назад->напред.. тъй 4-5 пъти. А отляво се заложили 2 броя полицая, които ми се хилотят на странните маневри. Излизаме от колето и почнаха да се бъзикат:
- Е, какво станА с това паркиране?
- Ами.. нещо не се справихме качествено.
- Аааа, така си е екстра.
И се подхилкват ;) Та така - това беше първи страничен сблъсък с нашите родни катаджии. Ако ги бях подпитвала и по съвет на Тендър кой точно чисти боклука след катастрофа (или деликатно за приемния час на министъра), сигурно директно щяха да ме закарат до 4-ти километър.
Да похваля и Марти - перфектен ориентировчик е ;) Дава информация за пътната настилка на секундата. Е, нищо, че после малко преди Цариградското щяхме да направим едно ка-бум в знака, защото с Топи трудно се разбраха наляво-надясно ли и имаше намеси с връткането на волана :)
Хайде стига толкоз лични истории.

Коментари

Анонимен каза…
аз не знам на мен защо реши да ми честитиш.... повод още няма, но тъкмо се чудя как да се облека утре за едно много важно интервю за работа... дано да стане!

а за полицаите идиоти нямам думи, това е един от най-омразните мъжки навици - да зяпат някоя мацка как се мъчи да паркира!!! пък и нали те са се родили научени!!!!
Sluncho каза…
Хихихи
* Честито на всички и от мен :)
*На Поли успех с интервюто утре :)
*Страхотна идея за чая - ;) мисля че мога да се сетя кой я е предложил :p
А относно полицаите – да не ти пука мен днес за малко да ми напишат акт ( добре че се смилиха, по- нервно не ми е било скоро, ама ...... :)
Irina Bo каза…
За какво акт бре, пиле шарено?

На мен честно казано никак не ми се ще да стигам до сблъсък с полицаите, ама пари нЕма да им дам - ако тря'а ще плащам актове.

Пък и Топито ме похвали за паркирането ;) В конкретната ситуация изпуснах 'момента' на намушкване :D
Топблог каза…
оооо колата е Много-добра :)
Irina Bo каза…
Колата е повече от много добра ;)
Ако собственикът се беше поразсеял.. с ключовете върху таблото :Р

Популярни публикации от този блог

Летяяя с колаата, летяяя с колаата

Е, не съвсем буквално - иначе да няма блоГърстване вече. Но както вече Бистрето ме похвали в нейния блог , се сдобих с едно малко пИжо. Благодарение и на миличкия Владко, който доскоро тормозех да ми дава да го шматкам из полигона.. Е, сега вече го шматкам и из София. Има какво да му пооправкам на сладурския пИжо - ама е толкова послушен, че няма как да му се сърдя. Иииии като един истински кандидат-добър-шофЕр вече започнах да се нервирам на трафика из София. Даже почти успях да го разбера Владко в ей тази темичка защо беше говорил за селския манталитет и оФФчарството. И си мисля за някои мъже-шофЕри, които явно започват да се притесняват от женския наплив зад волана и несравнимата конкуренция - както и за вечно актуалната тема: "Става ли от жената шофЕр или не". Според мен е много неправилно формулирана, по-коректно е: "Завиждат ли мъжете-шофЕри на жените-шофЕри - или да". Даже мисля и като анкетка да го пусна по-натам - все пак хората тря'а си кажат мнението...

Благодаря ви за мнението :-)

Ще използвам нещо по-конкретно като казус този път за темата, която ми се върти последните 2-3 дни (и вече явно е узряла да я запиша). Преди години имах един познат, който изключително много държеше да казва мнението си на хората около себе си. Естествено - беше най-активен с най-близките си. Независимо дали неговата позиция съвпадаше с тяхната, независимо дали е пожелана като мнение - личната му гледна точка винаги беше изказвана на всеки. И то с твърдост, която биваше следвана от възмущение - ако съветът не беше приет и предприет като действия възможно най-скоро.  И се замислих над въпроса: хората много често изказваме мнения и се намесваме във взаимоотношения, които не ни касаят. Естествено в някаква степен винаги е по-искрено това едно мнение да се заяви лично, отколкото да се шушука зад гърба. Но при всички случаи, когато иде реч за нашите собствени действия, е доста голямо нарушение на личната територия да се дават съвети, позиции и мнения по въпроси, които може ил...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...