Обожавам танците - в почти всичките им вариации.
Е, латиното ми е лУеко блудкаво, но.. И то ми е смилаемо за 10-15 минути. Но всъщност тръгнах да пиша тази поредна (да не повярва човек) публикация с една идея: народните танци. Ето това ми е в кръвта, това обичам, това обожавам да танцувам. Тази музика сякаш идва от душата - и ни е заложена още в гените или с две думи: няма измъкване.
Когато преди 3 години за първи път ми хрумна тази идея, чичко Гугъл ми изкара само 2-3 резултата за танцови клубове, един от тях беше предишното място, на което ходех.. Първото ми стъпване в залата беше ужасно нервозно, 10 минути обмислях дали изобщо да се обадя на посочения телефон и още 10 минути дали изобщо да тръгна в тази посока след работа. Всъщност беше много забавно, ужасно заразително и адски интересно (с всички възможни прилагателни). После имаше промени в залата, спрях танците за година и повече..
Когато се завърнах отново - залата беше сменена, а и хората бяха с пъти повече - от 20 се бяха увеличили на над 100...
Различни интересни организации - екскурзии, кръчми.. Хвърлих се с огромна страст в това, но.. явно не било писано. От обратната страна получих: цензура, обвинения, забрани и ултиматуми. Появи се 'политика'. Може би най-голямата ми грешка беше, че не си казах директно мнението първият път, а се съгласих и направих исканото.
Вторият път вече беше грубо, грозно и унизително нападане към трети човек. Изборът, който направих е да се махна - най-лесния може би. И все пак прекалено лесен избор, а вътрешно остана да ми горчи от отношението.
Цялата тази случка ме замисли за човешкото отношение. За това как хората се променят под влияние на парите, за това как всъщност в България все още се продават услуги - без отношение, за това как повечето 'продавачи' на услуги все още не са разбрали, че половината от това, което дават е отношението. Че забраните, ултиматумите, политиките са остарели порядки, които трябва да се изкоренят, защото загрозяват цялата услуга.
Същото като в магазина да те посрещнат начумерени, с директна забрана да пазаруваш другаде, че това си е пълна смешка - ако не в този магазин, ще влезеш в следващия, където ще те посрещнат с усмивка, ще ти предложат кафе и ще те поглезят.. Защото това е правилното търговско отношение. Дори да продаваш една прекрасна стока, без драскотина по нея, не знаеш ли как да я поднесеш - само може да загубиш. Може би съм спряла да се учудвам на това отношение, тъй като на всеки един редовно му се налага да се сблъсква с него. В големите заведения са склонни да изгонят единиците клиенти с отношение, защото знаят, че на тяхно място ще дойде нов. Само че тези неща са до време. До времето, в което хората се уморят да се отнасят с тях по този грозен начин, докато се уморят да се примиряват. Всъщност може би последното повече ме дразни - неслучайна е стрелчовската импровизация на поговорката "Не е виновен този, който дава баницата, а този, който я яде" - много вярно. Тези нескопосани търговци никога няма да се свършат, но в наши ръце е това да го променим, да дадем отпор - дали с това да откажем услугата - или директно да се оплачем до съответните институции. Времето на монополизма отдавна отмина, сега имаме прекалено голям избор, за да си позволяваме лукса да не изказваме мнение, да си мълчим и да търпим отношение, което не съответства за един търговец. Като човек, работещ именно в търговски отдел съм научила едно златно правило: "Отношението продава". Независимо дали клиентите са капризни, мрънкащи, нервни, истерични - те очакват едно и също. И заслужават да го получат.
Мислех си и за ентусиазма, как само глупавият търговец е склонен неправилно да го насочва. Вместо да го използва за своята полза, да си съдейства сам, той го мачка. И само губи. Това е пак като възпитанието на дете с ултимативни забрани - или ще му писне и ще се измъкне, или ще застреля родителя при първа възможност (много грубо, но за съжаление вярно) :)
Проблемът идва, когато човек се сблъска с такова отношение, противоречащо на здравия разум. Не върви на глупавият търговец да му се преподават безплатни уроци по отношение - това се учи още в детската градина. На една зряла възраст вече му е малко късно за промяна в мирогледа. Не върви и да си трошиш нервите с неговото безхаберие, защото вместо коректното "Извинете за грешката", би получил: "Той е глупак, простак & тъй нататък". По-трудно е да признаеш собствената грешка, по-лесно е да си измиеш ръцете с другите. Когато става въпрос само за междуличностни отношения, нещата не са толкова фатални. Но прехвърлят ли се вече в по-високото ниво на общуване: продавач-клиент, играта загрубява. Глупава ситуация без печеливши, но.. ми остава да вярвам.
-------------------
Е, латиното ми е лУеко блудкаво, но.. И то ми е смилаемо за 10-15 минути. Но всъщност тръгнах да пиша тази поредна (да не повярва човек) публикация с една идея: народните танци. Ето това ми е в кръвта, това обичам, това обожавам да танцувам. Тази музика сякаш идва от душата - и ни е заложена още в гените или с две думи: няма измъкване.
Когато преди 3 години за първи път ми хрумна тази идея, чичко Гугъл ми изкара само 2-3 резултата за танцови клубове, един от тях беше предишното място, на което ходех.. Първото ми стъпване в залата беше ужасно нервозно, 10 минути обмислях дали изобщо да се обадя на посочения телефон и още 10 минути дали изобщо да тръгна в тази посока след работа. Всъщност беше много забавно, ужасно заразително и адски интересно (с всички възможни прилагателни). После имаше промени в залата, спрях танците за година и повече..
Когато се завърнах отново - залата беше сменена, а и хората бяха с пъти повече - от 20 се бяха увеличили на над 100...
Различни интересни организации - екскурзии, кръчми.. Хвърлих се с огромна страст в това, но.. явно не било писано. От обратната страна получих: цензура, обвинения, забрани и ултиматуми. Появи се 'политика'. Може би най-голямата ми грешка беше, че не си казах директно мнението първият път, а се съгласих и направих исканото.
Вторият път вече беше грубо, грозно и унизително нападане към трети човек. Изборът, който направих е да се махна - най-лесния може би. И все пак прекалено лесен избор, а вътрешно остана да ми горчи от отношението.
Цялата тази случка ме замисли за човешкото отношение. За това как хората се променят под влияние на парите, за това как всъщност в България все още се продават услуги - без отношение, за това как повечето 'продавачи' на услуги все още не са разбрали, че половината от това, което дават е отношението. Че забраните, ултиматумите, политиките са остарели порядки, които трябва да се изкоренят, защото загрозяват цялата услуга.
Същото като в магазина да те посрещнат начумерени, с директна забрана да пазаруваш другаде, че това си е пълна смешка - ако не в този магазин, ще влезеш в следващия, където ще те посрещнат с усмивка, ще ти предложат кафе и ще те поглезят.. Защото това е правилното търговско отношение. Дори да продаваш една прекрасна стока, без драскотина по нея, не знаеш ли как да я поднесеш - само може да загубиш. Може би съм спряла да се учудвам на това отношение, тъй като на всеки един редовно му се налага да се сблъсква с него. В големите заведения са склонни да изгонят единиците клиенти с отношение, защото знаят, че на тяхно място ще дойде нов. Само че тези неща са до време. До времето, в което хората се уморят да се отнасят с тях по този грозен начин, докато се уморят да се примиряват. Всъщност може би последното повече ме дразни - неслучайна е стрелчовската импровизация на поговорката "Не е виновен този, който дава баницата, а този, който я яде" - много вярно. Тези нескопосани търговци никога няма да се свършат, но в наши ръце е това да го променим, да дадем отпор - дали с това да откажем услугата - или директно да се оплачем до съответните институции. Времето на монополизма отдавна отмина, сега имаме прекалено голям избор, за да си позволяваме лукса да не изказваме мнение, да си мълчим и да търпим отношение, което не съответства за един търговец. Като човек, работещ именно в търговски отдел съм научила едно златно правило: "Отношението продава". Независимо дали клиентите са капризни, мрънкащи, нервни, истерични - те очакват едно и също. И заслужават да го получат.
Мислех си и за ентусиазма, как само глупавият търговец е склонен неправилно да го насочва. Вместо да го използва за своята полза, да си съдейства сам, той го мачка. И само губи. Това е пак като възпитанието на дете с ултимативни забрани - или ще му писне и ще се измъкне, или ще застреля родителя при първа възможност (много грубо, но за съжаление вярно) :)
Проблемът идва, когато човек се сблъска с такова отношение, противоречащо на здравия разум. Не върви на глупавият търговец да му се преподават безплатни уроци по отношение - това се учи още в детската градина. На една зряла възраст вече му е малко късно за промяна в мирогледа. Не върви и да си трошиш нервите с неговото безхаберие, защото вместо коректното "Извинете за грешката", би получил: "Той е глупак, простак & тъй нататък". По-трудно е да признаеш собствената грешка, по-лесно е да си измиеш ръцете с другите. Когато става въпрос само за междуличностни отношения, нещата не са толкова фатални. Но прехвърлят ли се вече в по-високото ниво на общуване: продавач-клиент, играта загрубява. Глупава ситуация без печеливши, но.. ми остава да вярвам.
-------------------
Коментари
Поздрав с тази песен и да почва фън-а :)
http://vbox7.com/play:e8e971b7 - Prodigy - No good(Start the dance)
Само че едно съм го установила със сигурност - ако си затраеш, никога не се развиват в положителна посока, а това е последица и за тези 'след теб'. :)