Лирично отклонение II - клюкарски истории

Иван Дяков - Абре, Никола

На кому е жената висока,
на него стълба не требва;

Абре, Никола, първа изгора,
Ти си причина, Кольо, яз да замина;

На кому е жената дебела,
на него бъчва не требва.

Абре, Никола, първа изгора,
ти си причина, Кольо, яз да замина;

На кому е жената красива,
на него гости не требват.

Абре, Никола, първа изгора,
Ти си причина, Кольо, яз да замина;

На кому е грозна жената,
на него е мирна главата.

Абре, Никола, първа изгора,
ти си причина, Кольо, яз да замина;

Или накратко: втора серия от литературните съчинения (първа серия можете да видите тук). Героят, попаднал този път във фокуса на нашето внимание е Никола. Чудното е дали и той проявява същите признаци на клюкарски способности, както невидимия певец. В случая обсъждащ всички комшийки - от най-грозната, до най-дебелата. Предполага се, че наш Кольо е голям женкар, а лирическият певец е нещастно влюбена в него жена. Външните й признаци не можем да разберем от наличния материал, но бихме могли да предположим, че най-вероятно е сред категорията 'грозни', тъй като Никола систематично не й обръща внимание.
Това заключение влиза в силно противоречие с нарицанието 'изгора'. Четецът започва да се чуди - дали въпросната певица е имала близки сексуални отношения с Никола, или само отдалеч е въздишала по него, докато е наобикалял околните къщи?
Следващото, на което се набива в погледа на четящия е силно изразената заплаха, че въпросната непоявила се на сцената девойка ще замине в чужбина. Резултатът остава неясен. Води се следствие по въпроса.