Пропускане към основното съдържание

Лирично отклонение :)

Залюбих, мамо, три моми

Залюбих, мамо, три моми,
три моми, мамо, убави,
и трите ми са гиздави...

Учи ме мамо, научи,
коя от трите да взема..
Леле..

Вземи си, сине, първата,
първата, втората, третата,
първата най-убавата,
най-мила, сине, най-драга..

Вземи си сине, втората,
втората, третата, първата,
първата най-убавата,
леле, най-мила, сине, най-драга.

Вземи си, сине, третата,
третата, втората, първата,
първата най-убавата,
леле, най-мила, най-драга..

Залюбих мамо три моми,
три моми, мамо, убави,
и трите ми са гиздави...

Текст: народен,
музика: народна

Или опит за свободно разсъждение върху с елементи на лирично отклонение.. Нашият герой е влюбен в три мацки. И трите са много готини, много печени и особено вървежни. Само че нашето хлапе е мамино синче. Не може да не се довери на маминото мнение - все пак трябва да се избере най-добрият вариант за глезеничето. Кой ще го храни, пои, глези, обува, облича. Та на пръв поглед майката на лиричния герой (ще го наречем ЛГ за по-кратко) се спира на първата мацка.
ЛГ обаче явно го чопка отвътре, че нещо изборът на мама не е добър и майката на ЛГ отново се връща на общата група. Ха втората, ха третата - пак сериозен избор. За втората из селото са се носили слухове, че я преследва бял мерцедес в живота. Съответно веднага изпада от класацията като мутренска жена.
Третата ходела с 'баРовеца' (с наблягане на 'р'-то), като на хорото му била подвикнала много игриво 'ИИииху' - съответно в класацията била поставена на.. трето място.
Хайде пак на първата. Майката на ЛГ продължава да го убеждава, въпреки че на него очетата му шарат наляво-надясно: "Първата, та първата, та пак първата".

Така се появила емиграцията.

-------------------
Етикети:

Коментари

мише каза…
хей здр,

много ми хареса твоето съчинение с елементи на разсъждение и литературен анализ на съответната песен :)наистина ми даде храна за размисъл. най - явното тълкование не е непременно единственото хихихи
13 октомври 2010 г. в 12:07
Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...
1 коментар
Прочетете още

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...
3 коментара
Прочетете още

"По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината"

Тази китайска поговорка не я споделям за първи (и последен път). Причината да я харесвам толкова много е, че отразява една много типична човешка черта (няма да казвам българска, че пак ще влезна в същите рамки). Говоря за мрънкането, вечното недоволство, неудовлетвореността. Сякаш целия свят, държавата (и най-вече Бойко Борисов ъфкорс) са виновни за всички злини и несправедливости в ежедневието ни. Заплатите били малки, пенсиите били малки, улиците били мръсни, дупките трошели колите.. Не че и тези неща са погрешни. Но доколко всеки човек е склонен да се замисли за собствения принос нещата да се случват по правилния начин? За това хората да са по-спокойни. Да общуват по-добре. Улиците да са по-чисти. Кучетата да са кастрирани - и така нататък. Примери от ежедневието ни безброй. Само че отговорът на въпроса: "Колко" е "Почти никой". Всички са вечно недоволни. Всички искат промяна, но и същите тези хора я очакват някъде отвън. Не я търсят отвътре, не я стимулират нао...
4 коментара
Прочетете още