Пропускане към основното съдържание

Лирично отклонение :)

Залюбих, мамо, три моми

Залюбих, мамо, три моми,
три моми, мамо, убави,
и трите ми са гиздави...

Учи ме мамо, научи,
коя от трите да взема..
Леле..

Вземи си, сине, първата,
първата, втората, третата,
първата най-убавата,
най-мила, сине, най-драга..

Вземи си сине, втората,
втората, третата, първата,
първата най-убавата,
леле, най-мила, сине, най-драга.

Вземи си, сине, третата,
третата, втората, първата,
първата най-убавата,
леле, най-мила, най-драга..

Залюбих мамо три моми,
три моми, мамо, убави,
и трите ми са гиздави...

Текст: народен,
музика: народна

Или опит за свободно разсъждение върху с елементи на лирично отклонение.. Нашият герой е влюбен в три мацки. И трите са много готини, много печени и особено вървежни. Само че нашето хлапе е мамино синче. Не може да не се довери на маминото мнение - все пак трябва да се избере най-добрият вариант за глезеничето. Кой ще го храни, пои, глези, обува, облича. Та на пръв поглед майката на лиричния герой (ще го наречем ЛГ за по-кратко) се спира на първата мацка.
ЛГ обаче явно го чопка отвътре, че нещо изборът на мама не е добър и майката на ЛГ отново се връща на общата група. Ха втората, ха третата - пак сериозен избор. За втората из селото са се носили слухове, че я преследва бял мерцедес в живота. Съответно веднага изпада от класацията като мутренска жена.
Третата ходела с 'баРовеца' (с наблягане на 'р'-то), като на хорото му била подвикнала много игриво 'ИИииху' - съответно в класацията била поставена на.. трето място.
Хайде пак на първата. Майката на ЛГ продължава да го убеждава, въпреки че на него очетата му шарат наляво-надясно: "Първата, та първата, та пак първата".

Така се появила емиграцията.

-------------------

Коментари

мише каза…
хей здр,

много ми хареса твоето съчинение с елементи на разсъждение и литературен анализ на съответната песен :)наистина ми даде храна за размисъл. най - явното тълкование не е непременно единственото хихихи

Популярни публикации от този блог

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...