Тематично ми е напоследък. Присетила съм се за това стихче . И естествено покрай него се сетих да седна да си поиграя на малко самоанализ в блога. Мартин сигурно би казал, че това е поредната странна форма на експресионизъм, която той не разбира - нищо чудно. Хора всякакви, идеи всякакви... Това да седна и да напиша нещо в блога, е моят начин да оформя и завърша някои мисли, които иначе биха останали като приказка без край. Много приличат на сънищата - онези смътни усещания, които ако не разкажем или не оформим като текст, просто се загубват със сутрешните емоции. А знае ли човек, понякога от тях може да се родят важни или красиви неща.. Мислех си за промените, за кръговратите, за хората, които идват и си отиват. Не само в прекия и прекалено жесток смисъл. По-скоро за хората, които преминават в живота ни. Нито ще съм първата, нито последната, която ще установи, че годините прекалено бързо и лесно се изнизват. Животът е едновременно и прекалено дълго, и страшно кратко пътешествие, в