Irina's Blog

Ха така, да последвам примера :) Отново честит рожден ден на един от най-страхотните хора, които познавам - Владко. На него и задочна честитка за присъединяването в голф-фамилията и отървЪнето от пежото; Честито на Бистрето, която има нова любов и стана шофЕрка; Честито на Топи, който също има нова любов и нова работа (последното сравнително ново); Честито на най-любимото ми, че премина успешно най-сериозното му здравословно изпитание. Много целувкиии; Честито на Поли за новата позиция в работата. Стискам палци и за екипа; И последно: честит рожден ден на професор Вучков :D Снимката няма общо с темата, просто тря'аше да я кача :D Фото: Драго Да използвам темата, за да мога и да си самочеститя разни дребни работки. Миткам се активно с колата - толкова активно, че баща ми започна да се шегува, че цялата заплата за дизел ще си харча :) То не че е далеч от истината, защото като нахраних пежака отпред (с антифриз и водичка) и отзад (с дизел) и.. аз останах гладна. А заплатка още нямааа.

Залюбих, мамо, три моми Залюбих, мамо, три моми, три моми, мамо, убави, и трите ми са гиздави... Учи ме мамо, научи, коя от трите да взема.. Леле.. Вземи си, сине, първата, първата, втората, третата, първата най-убавата, най-мила, сине, най-драга.. Вземи си сине, втората, втората, третата, първата, първата най-убавата, леле, най-мила, сине, най-драга. Вземи си, сине, третата, третата, втората, първата, първата най-убавата, леле, най-мила, най-драга.. Залюбих мамо три моми, три моми, мамо, убави, и трите ми са гиздави... Текст : народен, музика : народна Или опит за свободно разсъждение върху с елементи на лирично отклонение.. Нашият герой е влюбен в три мацки. И трите са много готини, много печени и особено вървежни. Само че нашето хлапе е мамино синче. Не може да не се довери на маминото мнение - все пак трябва да се избере най-добрият вариант за глезеничето. Кой ще го храни, пои, глези, обува, облича. Та на пръв поглед майката на лиричния герой (ще го наречем ЛГ за по-кратко) се спир

Обожавам танците - в почти всичките им вариации. Е, латиното ми е лУеко блудкаво, но.. И то ми е смилаемо за 10-15 минути. Но всъщност тръгнах да пиша тази поредна (да не повярва човек) публикация с една идея: народните танци. Ето това ми е в кръвта, това обичам, това обожавам да танцувам. Тази музика сякаш идва от душата - и ни е заложена още в гените или с две думи: няма измъкване. Когато преди 3 години за първи път ми хрумна тази идея, чичко Гугъл ми изкара само 2-3 резултата за танцови клубове, един от тях беше предишното място, на което ходех.. Първото ми стъпване в залата беше ужасно нервозно, 10 минути обмислях дали изобщо да се обадя на посочения телефон и още 10 минути дали изобщо да тръгна в тази посока след работа. Всъщност беше много забавно, ужасно заразително и адски интересно (с всички възможни прилагателни). После имаше промени в залата, спрях танците за година и повече.. Когато се завърнах отново - залата беше сменена, а и хората бяха с пъти повече - от 20 се бяха увел