Много обичам историите за Алиса. Особено тази за промените в живота ни - за скоростта, посоката и бързите крачета. За това, че животът е една промяна и за да останем на едно място, трябва да тичаме възможно най-бързо, за да наваксаме с останалия свят. Последните седмици много съм се размислила за това как болшинството хора промените дори са нещо плашещо. Замислих се, че за самата мен - също. Но с годините се убедих, че без промяната - няма никакво развитие. Понякога е ужасно трудно човек да се измъкне от зоната си на комфорт и да рискува да направи генерална промяна в живота си. Този страх е абсолютно логичен и нормален. Само че тази промяна е единственото решение в тези ситуации, в които се будиш сутрин с неприятното усещане, че предстои поредният ден. От тези. Същите. Разговорът с Александра вчера ми напомни усещането, че в живота винаги нещата се променят в правилната посока, когато сме готови за тази промяна и не пропускаме дадената ни възможност. И понякога нещата се наре