Не се считам за един от най-големите фенове на каквото и да е. Даже донякъде вълната 'фенство' ми е необяснима и странна. Може би защото я асоцирам с пищящи каки, късащи дрехи, мятащи сутиени и лепващи си гърдите върху прозорците на разни (т.нар.) звезди. Или може би защото за мен е близка до футболното хулиганство. Преди време един приятел ми беше казал: " Не можеш да си представиш какво истинско блаженство, какво невероятно удоволствие и свещеност, е да докоснеш вратата на националния стадион..." Срам, не-срам, верно не мога да си го представя. И да я докосна за мен ще си е .. врата. Единственото, което ме е впечатлявало на стадионите е голямото разстояние. Наживо нещата са толкова гигантски, в сравнение с малкия екран. Хич не мога да си представя какво е да тичаш 90 минути на това огромно разстояние. И това е. Доста нефутболно, нали? Пълна скука съм в това отношение. И по звезди не си падам. Нито небесни, нито чудесни, нито пайнерки. Обичам музиката, харесвам някои