Първо да кажа, че изобщо не вярвам в Съдбата. Прекалено ми е трудно да приема факта, че хората нямат право на собствени решения и на собствени действия, а всичко около тях се определя от нечие чуждо вмешателство или 'план'. Данчо беше сложил нещо много точно в профила си в скайп - един интересен цитат на Уди Алън "“If you want to make God laugh, tell him about your plans.” Тематично. Много хора около мен вярват.. В нещо - в Господ, в Съдбата, в Истината. И аз вярвам в какво ли не, но ми е трудно да вкарам в един образ или един елемент всичко това. Не мога и да поверя като отговорност на нещо друго (или друг) собствените ми решения. Прекалено съм практична или реалистична - знам ли. Та тръгнах да пиша за случайностите. Както се казва - хем не вярвам, хем вярвам в нещо. От една страна не мога да приема, че Съдбата съществува, от друга страна е много странно как нещата понякога така се подреждат сами, че на финала да се случи едно мъничко и толкова значимо събитие, че да пре