петък, 17 март 2017 г.

Ода за едно консуматорско общество..

Започвам с една много запомняща се и харесвана от мен мисъл: "Повечето от нас харчат пари, които още не са спечелили, за да купят неща, от които нямат нужда, с желанието да впечатлят хора, които не харесват.". Според Интернет тя принадлежи на Хорас Джексън Браун - дано и действително да е така, защото дълбоко уважавам този ум.
Покрай раждането на близначките се хвърлих със засилка в една огромна индустрия, за която нямах никаква представа. Заля ме информация, как имам нуждата от: Повивалник, кошара, бебефон, колектори за кърма, уокър (много обичам чуждиците) и какво ли още не. Не стига отделните неща, с които трябваше да се сдобием,но и в магазините за всяко нещо имаше версии от 5 до 500 лева (често и нагоре). Незнаещата ми глава с какво точно ще се сблъскам, ме караше да се чувствам като идиот в небрано лозе. И като една типично добра майка - си мислех, че трябва да взимаме от най-доброто, за да дадем най-доброто на децата ни. Само че в момента разсъждавам малко по-различно. Пример - за какво изобщо ми е необходим повивалник, който струва 150-200лв.?? Какво точно ще прави - кафе, закуски, ще готви?
Поредната ми дълга интродукция беше с идеята, че в момента обществото ни изключително силно е фокусирано в посока на това да се купува възможно най-много, възможно най-скъпо и възможно най-бързо да заменяме една вещ с друга. Рекламите крещят от телевизора как имаме нужда от поредната бяла карта, кредитна карта, кредит от банката с ниска лихва (или направо без лихва), за да се сдобием с желаното от нас нещо не утре, а ВЕДНАГА.
Само че моята практична душа не разбира това. Не разбира защо лаптопът трябва да се сменя всяка година, само защото е излязъл по-бърз, по-мощен и по-нов от моя. Или да сменя смартфона с нов, просто защото поредната модерна версия се е появила на пазара. Карам и автомобил с набор, близък до сегашните пълнолетни по същата тази причина. Не считам, че вещите трябва да се подменят, само защото така ми говорят от големия екран - или е излязло нещо по-ново и модерно. Естествено като член на това общество, все пак не се лишавам от тези полезни нещица, които биха улеснили живота ми. Но се старая да намеря баланс. Защото тази спирала трябва да се спре някъде.
За никой не е тайна, че компаниите-производители активно работят в посока на това да се планира амортизацията на всяка вещ. Че перални, сушилни и какво ли още не се прави с идеята да се счупи след изтичане на гаранцията. Защото тази икономика се задвижва не от друго - а от потребление. Само че това потребление някъде трябва да се спре. Вещите трябва да са тези, които ни принадлежат. Не обратното. И всички тези крайности са вредни. За нас - като потребители, защото непрекъснато плащаме за неща, от които нямаме нужда. И най-вече - колкото и общо да звучи - и за природата. Защото всичко това, което се амортизира - трябва да отиде някъде. А скоростта, с която започваме да подменяме всяка вещ, която използваме, все повече и повече се увеличава.
И ако в момента съм сред индустрията, която е фокусирана към продажбите на бебета и малки деца, това е валидно за всяка една сфера. За автомобилния бранш, за производството на бяла техника, обувки и дрехи, дребна техника и всичко друго, което ви хрумне.
Защо ли и пиша цялото това излияние? Защото считам, че в голяма степен всичко това е свързано основно с подмяна на начина на мислене. И отпадане на това 'робство', което сами сме си наложили. Само че не към някоя държава, личност или войска. А към конгломератите, които диктуват правилата.
Потребявайте - защото имате нужда.
Купувайте - когато имате потребност.
Заменяйте - когато нещата са непоправими.
Това и за самите нас като потребители е един прекрасен жокер как да се справяме по-лесно и по-добре. А и чудесен начин да канализираме личните си средства в по-полезна посока. Дори едно пътуване е къде-къде по-добър вариант, отколкото смяната на смартфона с последния ХИТов модел :-)

вторник, 11 октомври 2016 г.

Из приказките на един щастлив мързеливец



"Наръчник на мързеливеца за постигане на успех" на Ърни Зелински е книжка, която изключително много уважавам и харесвам :) Преди 4 години съвсем случайно тя ме мотивира да събера сили и да се захвана с нещо, което много обичам. Е, не само тя, но и хората около мен. Сега със сигурност вече не съжалявам за избора, макар че пътят не е бил една права и безпроблемна пътека. Изваждам си тук част от цитатите, които ми се иска хората да използват и запомнят.

"За да бъдете Успяващ мързеливец - едновременно спокоен, безгрижен, продуктивен и Успяващ - имате нужда от мотивация.
Първо - трябва да бъдете мотивирани да помислите и решите какво е важно за вас.
Второ - трябва да бъдете мотивирани да правите важните неща отлично.
Трето - трябва да бъдете мотивирани да престанете да се занимавате с неважните неща.
И накрая - трябва да бъдете мотивирани да се отнасяте спокойно на живота и да му се радвате такъв, какъвто е."

"Заблуждавате се, ако си мислите, че сте продуктивни, само защото работите по четиринадесет часа на ден. Истински продуктивни ще бъдете, когато започнете да вършите същата работа за четири часа, а другите десет да посвещавате на приятните неща, които животът ви предлага."

"Преди да изберете скоростта, с която да се движите, определете ясно посоката си. В Западното общество повечето хора бързат да стигнат до места, на които не си струва да се ходи.
В живота посоката е по-важна от скоростта. Когато липсва посока - скоростта е безсмислена."

"Щастието е начин на пътуване, а не дестинация. Щастието е резултат от осъществени цели, а не цел сама по себе си. Ние сами погубваме красотата на живота, като превръщаме щастието в крайна цел. Щастието е умението да живееш в настоящия момент; то е всичко, което правим сега. Научете се как да живеете и да бъдете щастливи ден след ден. Така ще живеете щастливо до края на дните си."
"Повечето хора усложняват живота си в по-голяма степен, отколкото биха си признали. Не забравяйте, че всеки глупак може да направи простото сложно.
Но е нужен истински гений, за да превърне сложното - в просто."

"Независимо дали става дума за създаването на нови приятелства или за по-удовлетворяваща кариера, ако не предприемете нещо, мечтата ще си остане само мечта. Единственият най-силен фактор в постигането на която и да е мечта е доброто самочувствие – да вярвате, че имате талант и изобретателност, да вярвате, че заслужавате мечтата си и е възможно да я осъществите."
"Също като всеки друг, вие можете да постигнете повече, отколкото си мислите. Повечето от вашите ограничения са само във вашия ум. Опасното е, че фалшивите съмнения може да се превърнат в реалност. Отрицателните очаквания водят до отрицателни резултати. Когато непрекъснато си казвате, че няма да ви провърви, накрая ще се окажете прав. С други думи, ако предсказвате провалите си, ще станете много добър пророк."

вторник, 26 юли 2016 г.

Мисията невъзможна: да овладееш хаоса


Не ми е за първи път да пиша за хаоса. Със сигурност не съм един от най-поредените и координирани в ежедневието си хора. Макар че тези, които са работили по различни проекти с мен - са ме запомнили като изключително организиран и подреден човек. Какъв парадокс. Оказва се, че не особено подредената стая - може много пряко да координира с възможността да се движат няколко и много различни процеси. Всеки от които, е на съвсем различен етап от своето развитие.

С Бистра вчера се заговорихме за контрола, хаоса, подредеността. И се замислих по въпроса (естествено): имаме ли всъщност шанс да 'подредим' ежедневието си? Имаме ли реално възможност да овладеем хаоса? И за мен простичкият отговор е "не". Не защото не искаме, не защото ни липсва достатъчно мотивация. Просто животът е толкова шарен и непредсказуем, че овладяването на хаоса означава да стопираме всички тези шарени и творчески неща, които може да ни се случат или да ни изненадат отнякъде. 

През годините започнах да се убеждавам, че не това да си сложил ежедневието си и програмата си в точен ред и с ясна дисциплина е най-важното. А това да можем изключително бързо да се адаптираме към промяната, към новата ситуация. Защото ежедневието не върви в една права и предсказуема линия. То непрекъснато отскача - проблеми, ситуации, хора. И точно в това е забавлението! Да посрещнем изненадата с усмивка. А не с раздразнение, че е променила плана ни и е разрушила толкова дълго мислената схема за работа. 

Както винаги ще съм балансирана - няма нищо крайно в това. Абсолютният хаос със сигурност не е особено креативен. Но и контролът (както се изрази Бистра) е нещо доста по-стерилно. Трябва да се учим на това да приемаме нещата по-спокойно. По-лежерно. Изненадите понякога са едни невероятни и шарени уроци, които могат да ни дадат много повече от стриктно изпълнената програма. Ако ги асоциирам с цветове - вероятно на контролът бих сложила черно-бели окраски. Докато хаосът бих свързала с много и шарени петна на стената.

Затова и аз се уча. Да гледам общата картинка. Да не се ядосвам на дребните проблеми и изненади. Защото и да ми се иска да ги проконтролирам - те просто се случват. Винаги ще има някой, който да ме засече на пътя. Котките вкъщи със свинската си грация може във всеки един момент да бутнат някое от магнитчетата на телевизора. Или да захапят поредния шумолящ плик. Може да избие тръбата в залата, да падне някое от огледалата... Посрещането на поредната ситуация със спокойствие е най-малкото, което мога да направя за себе си. А тези 'изненади', които си заслужават да бъдат и изживяни пълноценно - като неочакваното посещение на приятели, бързото море с Дживгарките, донесеното шоколадово яйце от приятелка - това са нещата, които правят и нашия живот цветен. И мацват с широка ръка по черно-бялата стена и ежедневие.

сряда, 27 януари 2016 г.

Упражнения за въображение - как да мислим творчески



Интересен феномен наблюдавам в хората наоколо,. Обикновено всички изключително много обичат да цитират характерните за тяхната зодия черти - особено ако в тях присъстват думите: въображение, творчество, новаторство. Много обичат да казват, че са различни, уникални, че не се тревожат от това да рискуват. А простичката истина е, че нещата в 90% от случаите са точно наобратно. И не само че са наобратно - а и тези 10%, които се осмеляват да използват активно въображението си, да са различни, уникални, неповторими и по някакъв начин (за обществото) луди - дори често са отритвани, отхвърляни и заклеймявани.

Всички са наясно с рационалната част от самите тях, че всъщност именно въображението, творчеството, креативното мислене - са това, което бута обществото напред. Понякога дори само фактът, че някой ентусиаст си е позволил да мечтае за нещо, облякъл го е в рамките на цел - и е положил усилия да го постигне, колкото и невъзможно да е изглеждало в началото, може да е довело до изпълнението му. Дали за самия него, дали за бъдещите поколения - това няма значение. Светът върви напред именно благодарение на новаторството, на различното, но най-вече - на мечтите и въображението. Неслучайно някога подводниците, пътешествията в Космоса, кацането на Луната - това все е била научна фантастика, която е била далеч от прякото й реализиране. Днес всичко това е постигната цел. И то само защото Човекът някога си е позволил да си помечтае за нея. Описал я е, полюбувал й се е, харесала му е - и я е изпълнил. В момента технологичното ни общество се развива с такава голяма скорост, че в някаква степен много се чудя какво ни очаква след 10-15 години. Клонинги, роботи, които да обслужват домакинството, разговори само във виртуални стаи и пр. Всичко това някога беше все част от научната фантастика - днес изглежда като абсолютно реалното бъдеще.

Отново дълго встъпление. Основната причина, по която исках да седна да напиша този пост, беше с логиката: мислете творчески. Излизайте дори в ежедневието си от рамката на стереотипите, на заучените правила и ограничения. Погледнете децата си - тези толкова добри учители за новаторство, които все още нямат ограничението на всички правила и забрани. Които със сигурност могат да измислят много, много повече начини да използват един предмет - просто защото рамките все още не са изкристализирали твърде много в техните млади главици. Защото това са тези същества, които все още не са твърде много затормозени от "трябва да".

Има една изключително полезна книжка на руснака Игор Вагин - "Как да мислим гениално". Не че човек наистина започва да мисли гениално - но едно от упражненията, които той посочва, е именно за творческо мислене. Примерно: измислете повече от 10 начина да използвате един стол. Изключваме най-стереотипните като седене и подпиране. Децата обикновено са много по-продуктивни, отколкото възрастните с това. Не че критичното мислене е нещо негативно - в един момент и то си трябва, за да можем всичко това, което може да изгенерира нашето въображение, да се облече в реалистични краски. 

Творческото мислене не е просто абстракция: то ще ви помогне да решавате проблемите по различен начин, да подходите към проблемите от друга страна, да видите различното в някой човек, когото до момента сте считали поне за.. странен. Дори сами можете да направите експеримента: сложете къдрава синя перука, червен чорапогащник, нос на Буратино на лицето си - и се качете в метрото ;) Интересно ми е колко време ще устискате на хихиканията и странните погледи на околните. Това си е истинско упражнение за това дали наистина сте различните от тълпата. Или просто обичате да се сливате с нея. 

А ако позволите на границите на въображението си да се разширят поне малко, това със сигурност ще ви помогне и в работата, и в комуникацията с другите. Обикновено възрастните подхождаме уж различно, но всъщност много еднотипно към различните ситуации. А това си носи своите негативи - невинаги едностранчивият подход е вярното решение. Плюс, че с въображение се живее много по-цветно, шарено и различно. И забавно!!! :)

петък, 15 януари 2016 г.

За избирателните сравнения




Много се чудех как да започна този материал, тъй като ми се иска в него да събера неща, които обмислям от доста време. Обикновено се амбицирам да седна да пиша в блога, когато съм провокирана от нещо - и основната причина за провокацията този път е всеобщото мрънкане за ситуацията в страната ни. Този път няма да говоря за личния принос, личната мотивация, собствените действия и пр. Правила съм го преди - не мисля, че нещо се е променило оттогава. Този път ще говоря за статистики.
Винаги съм се чудела следното нещо: защо всички, когато сравняват стандарта си на живот в България - се сравняват само и единствено със Западна Европа, САЩ, Австралия, Япония или Канада? Или както икономистите още ги наричат - Великите империи. Защо никой никога не се замисля какво би било ако се беше родил в Катар (особено ако е от женски род)? Или Египет? Или Еквадор? Или ЮАР? Дори и в чисто процентно съотношение демократичните републики, които изброих като притегателни са доста по-малко от останалия свят. Но сякаш забравяме за него - или поне изборът да се емигрира в тази посока, е доста по-голямо изключение. Масово гледаме на Запад (или към Северна Америка). Масово сравняваме стандарта на живот само със Западна Европа - колко е цената на винетката тук, колко е цената на винетката в Швейцария, колко е заплатата тук, колко е заплатата в Англия. Разбира се, хубаво е да гоним по-доброто. Хубаво е да сравняваме с идеята да се търси по-добър живот. Нещото, което мен лично ме натоварва е, че това се прави само и единствено с логиката да се недоволства на общо основание. Да се обяснява колко са 'зле' българите. Колко сме неспособни, мързеливи, лениви и пр. И пр.

А знаете ли колко е средната заплата в Тайланд? Или Куба? Аржентина? Еквадор? Перу? ЮАР? Пазарното общество още изначално определя това неравностойно разпределение на блага - както има бедни хора в държавата - така има и богати. И съответно - както има бедни държави в света - така има и богати. Това в коя посока ще се развие твоето състояние зависи от много и различни фактори. За конкретната личност - има огромно значение колко 'продаваема' е тя - независимо в кой бранш се включва. Доколко си оценява собствените умения, доколко знае как да се възползва от заложбите си, доколко 'надува гайдата' (за това вече съм говорила), доколко е активна и търсеща. Дори приказката: "Музикант къща не храни" става изключително невярна - ако другите фактори са налице. Не за друго - имам примери на достатъчно успешни личности, които много добре се справят финансово с ежедневието си, именно благодарение на активността и продаваемостта си. Естествено има огромно значение и къде е изходната позиция - и за личността, и за държавата. Ето една интересна теория за причините за голямото разделение на бедни и богати в световен мащаб - линк.

Тук абсолютно изключвам всякакви далавери, търгове и наследени активи. Това със сигурност не се обуславя от заложбите на конкретния индивид, а е свързано по-скоро или с външни фактори, или с грешни цели - бързи пари примерно. Поне за мен това не е успешност, а изкривената страна на нашата цивилизация.
По примера на отделната личност - същото може да бъде наложено и на държавите като модел. Там също текат процеси, които са свързани с психологията на отделните народи, с мястото им, с наличните ресурси, възпитаните ценности, историята, активността и пр.
Тръгнах да пиша цялото това дълго словоизлияние с идеята хората да мислят - преди да сравняват. И да се информират също така. Когато пообиколиш останалата част на света, но не тази, която е най-примамлива за емиграция - а другата - и се сблъскаш с глада и мизерията - някак действа леко като студен душ. Тогава като се върнеш на родна земя и минеш границата, нещо ти олеква на душата. Тъй като обикновено хората реагират или пишат емоционално по този въпрос - реших поне малко да се подготвя и теоретично. И ще карам със сравнения :-) Знаете ли, че през 70те години 1% от населението е държало 10% от световните блага?
Знаете ли, че 0,1% от населението сега държи 8% от световните блага?
Изключително важно е да сме реалисти. Да знаем какво трябва да се промени, да знаем какво имаме като негативи и над какво трябва да работим. Но също така да знаем, че имаме и умения. Че всъщност този стар народ се е съхранил през годините - независимо от многото рани, които стоят на повърхността като последица от всички исторически събития. И да - както Ивайло Петков беше казал в едно интервю: повечето хора се чувстват недоволни, защото няма кой да ги представлява политически. Но тихото недоволство в социалните мрежи и непрекъснатото мрънкане на маса - не променят ситуацията. Променя я активната гражданска позиция, активността по време на избори, внимателният подбор на фирми и съдружници, с които да работите - независимо дали става въпрос за нещо дребно от сорта на кварталния магазин, или за танци. Това е най-ясният и изразен начин, чрез който да се подобрява света, в който живеем. Защото ние също влияем на средата около нас. И всеобщото мрънкане не помага на никой - само трови и товари тези, които имат сили и желание да променят нещо. Не че това е нещо ново за нацията ни - още Марко Семов беше описал, че ние сме много големи на приказки на маса, а на следващият ден, когато трябва да се случат реалните събития - всички тези от масата предната вечер се покриват. Но все се надявам, че обществото ни се развива. И се учи - не само да седи и да говори. А да действа!

Чисто практично това показва нещо изключително важно: тенденцията е (и тя се запазва), че бедните стават все по-бедни, защото богатите разпределят това, което притежават сред все по-намаляващ процент наследници. И е практически много сложно да влезеш в голямата единица. Трябва да си или толкова гениален като Стив Джобс и Марк Цукерберг, или просто да си късметлия и да си се родил богат.

петък, 30 октомври 2015 г.

Свободна професия - или твърда заплата? Част I



В един сравнително кратък период от време много мои познати активно се замислиха над въпроса дали да се захванат със собствен бизнес - или да си останат на постоянната заплата. Някои от тях търсят нещо ново и различно, нещо, което да ги провокира и заинтригува. Други вече са се уморили от това да дават максимума от усилията си за нечий чужд плюс - и се опитват да намерят пътя, по който да се случи за самите тях. Причините за подобно решение може да са най-разнообразни. Успоредно на това и част от новите бизнеси, които се стартираха около мен, не успяха да пробият.

Както с всяко нещо - и едното, и другото решение водят до своите позитиви и негативи. Особено при решението да се скочи в дълбокото - и да се зареже твърдият доход, е изключително важно да се направи правилна преценка на ситуацията - и най-вече човек да е финансово подготвен за това решение. Ще се опитам от моята гледна точка, да разделя положителните и отрицателните страни на избора. Естествено - за всеки друг нещата може да варират, както и нещо, което в една ситуация и за определен тип човек може да е позитив - за друг може да е тотален минус. Със сигурност едно от важните неща, което този, който се захваща с нещо подобно е - да е изключително активен като личност. Иновативен, различен, адаптивен и много, много търпелив..

Собствен бизнес (свободна професия):
1. Позитиви:

- Носиш ползите на успехите си, доволните клиенти - са твои клиенти. Спечелените награди - са твои награди. Похвалите - са твои похвали;
- Махаш тавана на приходите си - има шанс доходите ти значително да наскачат постоянните трудови възнаграждения (тук е особено важно да се погледнат и негативите).
- Взимаш решенията сам, носиш отговорността за резултата;
- Мотивацията е много по-силна;
- Ненормирано работно време, пряко свързано със собствените идеи и възможности;
- При достатъчно реалистичен поглед над възможностите си - има шанс да се поработи над силните страни и работата да се фокусира в тази посока.

2. Негативи:
- Носиш всички минуси на недоволните клиенти, изгубените ползи и пропуснатите похвали. В общи линии всеки позитив - според ситуацията много силно може да се превърне в негатив.
- Махаш дъното на приходите. Може би най-голямата спирачка на всеки новопрохождащ бизнес. При липсата на външно финансиране и справяне на "свои мускули" оборотът и доволните клиенти стават много важен ресурс. Фокусирането обаче върху всеки лев, който влиза в касата, може да изиграе много лоша шега и да доведе до негативни резултати като цяло. Липсата на средства - и особено поемането на отговорност и за други служители, е много стресов фактор за всеки човек. Затова при стартиране на собствен бизнес или свободна професия е много важно да се помисли за варианта от поне 1 година изключително плаващи доходи. Тъй като хората сме изключително емоционални същества - е много важно човек да не се осланя на временните приходи (и дъна), а да наблюдава тенденциите. Един бизнес се развива добре ако дългосрочната тенденция е на увеличаване на приходите. И се развива зле - ако дългосрочната тенденция е на намаляване на приходите. Един или два месеца спад в продажбите може да са индикатор за конкретен проблем - или просто нормална тенденция. Затова и е толкова важно да се следят цифрите за доста по-дълъг период от няколко месеца - и да има наличен буфер, който да запълва празнините. В крайна сметка дебелите книги казват, че на един нов бизнес му трябват поне 3 години, за да започне да генерира приходи. Ако оцелее до този момент. Тук има достатъчно изписана литература по въпроса, моят опит е само една страна на нещата - изцяло практичната на физическото лице.
- Взимаш решенията сам - носиш отговорността на резултата. Както казах - всяко нещо може да е и позитив, и негатив. Понякога има големи и стратегически решения, от които може доста да боли. Както с всяко решение - никой не е наясно какъв е резултата - преди да си извървял пътя до край. Най-много започва да боли, когато се струпат много проблеми за решаване - за кратък период от време. А това идва неизбежно с увеличаване на клиентската маса. 
- Мотивацията може да не е достатъчно силна. Неизбежно всеки човек минава през периоди, в които ангажимента му намалява. Може да е провокирано от много неща - лични проблеми, умора, дори изчерпване на силите за борба и оттегчение. Това е малко като да отнемеш от тягата на локомотива - целият вагон започва да се забавя.. Голям минус. Тук вече е важно да подбираш и правилните хора, когато нещата се разрастват. С много добра мотивация, които да помагат и съдействат за развитието.
- Ненормирано работно време. Тук вече темата е дълга. От 8/5 - работният ден може много лесно да стане 24/7. Изведнъж личното време много пряко се смесва със служебното. И отказът от действия - може да накърни и резултата..

И така описанието стана дълго ;-) Та в тази връзка ще допълня информацията във втори пост (когато ми дойде музата).

вторник, 6 октомври 2015 г.

Търговската етика, търговския морал - или малко приказки за продажбите


Не е за първи път да пиша за отношенията клиент-търговец. Говорила съм наскоро за това в темата за КТБ и предварителната подготовка на клиентите за това с кой доставчик на услуга/стока работят. Но тъй като материята е много обширна - ще я продължа. 

Всяка една организация, всяка една институция - се ръководи от свои ценности, своя етика и вътрешни правила. Много често тези морални и етични рамки се поставят пряко от управителя или директора и се записват изрично от тях. Чудесно е, когато това се прави, а още по-добре е, когато и се изпълняват. Понякога просто са като неписани правила, които се спазват - без това да е записано изрично. Но простичката истина е, че има много пряка зависимост между ценностната система на управляващия институцията - и ценностната система, която ще проявява и самата организация в общуването си с останалия свят - независимо дали той е един човек или група. Това е така, защото дори и при проблеми вътре в организацията, те се решават много често съобразено с мирогледа на този, който "плаща" и "поръчва музиката". Организацията действа като един общ организъм, направляван от главата - управителя.

Какво става обаче, когато ценностната система на управляващия не е стигнала степен на развитие, позволяващо му да действа съобразно моралните, етични и законни норми на поведение? И самата организация започва да се държи по същия начин с останалия свят - търси вратички да заобиколи правилата, опитва се да гони някакви свои лични конкретни изгоди, липсва толерантност, няма коректни търговски практики, липсват плащания, изпускат се срокове - и пр. Примери от историята много.

В последните години в България (а и не само тук) много хора стартираха собствен бизнес. В доста отношения тук е като меката на развитието - няма много твърди и изразени правила, няма ясни процедури, съдебната система и съдебните спорове, в които нещата се решават според буквата на закона са лека утопия. Дори разбутването на скандали в телевизионните предавания има по-голям ефект от институциите ни. Това, както може да дава огромна свобода за действие - така и създава една среда, която в доста отношения е болна и прогнила откъм практики и поведения. 

И тук идва нашия дълг като клиенти. Начинът - ние лично, да бутаме нещата напред е, като се стараем да подбираме възможно най-внимателно хората, с които работим. Да преценяваме нещата от повече възможни гледни точки - не само фактора цена. А и дали въпросната организация "се държи" адекватно с останалия свят. Доколко знае как да "комуникира" с другите. Доколко това, което обещава - е това, което получаваме на финала. Дори доколко знае как да комуникира с клиентите (ей, това е може би параметъра, по който мноооогоо хора имат да работят), дали се развива, дали се адаптира към промените. Защото истината е много простичка - това да си професионалист в нещо, което правиш - далеч не те прави добър продавач на тази услуга. Истинският търговец не е амбулантния търговец с голямата чанта, лъскавия костюм и многото обещания с цел да пробута стоката си. Това е основната разлика между търгаша - и търговеца (цитирам Олег тук): единият знае как да направи процес, другият може да направи еднократна сделка. Ако и двете страни се чувстват доволни - значи сте попаднали на истински търговец. Чувствате ли се прецакани, нещо гложди ли ви отвътре, че не е наред в цялата работа - значи може просто да сте улучили поредния ентусиаст, на когото просто не му се получава.

В сферата на услугите нещата са даже още по-трудни. Тук има дългосрочна комуникация с клиентите. Това не е продажба на картофи на пазара (макар че лично според мен дори и това ако се изпълнява според коректните търговски практики - може да е доста по-успешно), а един дълъг период, в който отношенията клиент-търговец се запазват. И се развиват. Особено силно тази комуникация се усеща при търговци, на които се налага да комуникират с големи групи от хора наведнъж - лектори, преподаватели, презентатори и др. В тези ситуации процесът на комуникация е едно много трудно жонглиране с няколко топки едновременно. За да може нещата да се случват плавно и спокойно е изключително важно добре да се познава човешката природа. Това много помага при разрешаване на проблеми, конфликтни ситуации и морални дилеми. И тук отново има голямо значение какво е личностното развитие на въпросния човек. Доколко самият той е фокусиран в някаква определена цел - пари, авторитет, демонстрация на умения или нещо друго. Или тази работа е негово призвание. Нещо, което го кара да се чувства добре, на мястото си. 

И типично в мой стил се отплеснах :-) Основното нещо, което исках да подчертая беше, че все пак трябва да сме и критични. Особено към търговците. Това са лицата на организацията - тези, които проявяват нейните морални и етични норми. Тези, които са като огледало на личностните умения, качества и развитие на този, който ги управлява. Затова и ако една организация ви е излъгала веднъж - по-добре се откажете да работите с нея. Вероятността да го направи втори път - е доста голяма. Много бих се замислила и ако има закъснение в срока на доставката или промяна в часа на дадена уговорка и от организацията не ме информират. Това значи, че или имат много сериозен организационен проблем, или просто приоритетите им са различни. И в двата случая явно нещата няма как да се получат. Това не означава, че хората са безгрешни. Но когато човек е сбъркал - най-логичното нещо е да се извини. Било то и на корпоративно ниво :) А може би едно от най-неприятните неща, които са ми се случвали - е, когато задам въпрос, на който отсреща не знаят отговора, да ме излъжат - или да импровизират. В този случай е много по-добра тактика да се отговори с простичкото: "Не знам, ще проверя". Никой не е всезнаещ в крайна сметка, но всичко останало са свободни импровизации с не особено ясен резултат.

За ситуациите, в които се бавят плащания, крадат се клиенти, не се спазват уговорки, не се отива на предварително насрочена среща - е повече от ясно, че направо са си червена лампичка.

Никой не е безгрешен. Но със сигурност можем да подбираме поне в работата тези, които наистина знаят защо и как го правят. И до момента има поне няколко фирми, с които ми е изключително удоволствие да работя. Винаги са в срок, винаги са коректни, винаги се стараят да съдействат - дават насоки ако се налага. И такива, с които не бих желала повече никога да се засека - лъгали са ме със сроковете, спират да си вдигат телефона, измислят си оправдания - и пр. Подбирайте коректните - и задрасквайте некоректните. Това е най-точния начин за оценка, защото след това ще се отрази и в постъпленията в банковата им сметка.