И преди съм говорила за границите. Напоследък още повече ми се завъртя в главата, че всъщност, когато хората се притесняват от едната крайност - много често залитат в другата. А всъщност от скромните ми години на опит се убеждавам (и продължавам да се убеждавам), че истината е в баланса. В намирането на средата, в търсенето на най-лесния и най-кратък път. Защото крайностите никога не са от полза - нито за нас самите, нито за другите. Както се казва - всеки има правото да взима решения, които са му най-присъщи, има правото да си 'чупи главата', както прецени. Но поучаването от чуждия опит (или грешки) на никой не му е било и няма да бъде в минус. И понеже се усещам, че мислите ми са леко неструктурирани - ще хвана като пример егоизма. Самата дума "егоизъм" е наситена на първо четене с крайно негативно значение. Или поне медии и хора са я натоварили през годините с черни окраски. Да, когато някой се превърне в егоцентрик без никаква мисъл за другите и све