Забелязали ли сте какво се случва, когато на площад, на улицата, в залата, неочаквано заехтява красива мелодия? Независимо дали точно тази им харесва, хората спират, ослушват се. Понякога, в някои ситуации, ще ги видите дори да затварят очи и да се поклащат лекичко в унисон с диханието на музиката. Сякаш тази мелодия носи едно скрито послание. Без думи, без изразни средства - тя говори своя език. Език, който е много близък до нашите души, толкова близък с чистата емоция и усещане, че дори не можем да го опишем с думи, когато се опитваме. Всяка една мелодия, която успява да ни докосне, създава в нас чувството за нещо познато.. Понякога ни припомня изминали неща - красиви или тъжни. Понякога ни натъжава, понякога ни усмихва. Но тя не спира да говори. Говори своя едновременно универсален и непреведим език. Език на любовта, на страданието, на обичта, щастието, приятелството - и всичко това що е ценно, важно, дълбоко за нас самите. Естествено - пристрастна съм по отношение на всич