Забелязали ли сте какво се случва, когато на площад, на улицата, в залата, неочаквано заехтява красива мелодия? Независимо дали точно тази им харесва, хората спират, ослушват се. Понякога, в някои ситуации, ще ги видите дори да затварят очи и да се поклащат лекичко в унисон с диханието на музиката. Сякаш тази мелодия носи едно скрито послание. Без думи, без изразни средства - тя говори своя език. Език, който е много близък до нашите души, толкова близък с чистата емоция и усещане, че дори не можем да го опишем с думи, когато се опитваме. Всяка една мелодия, която успява да ни докосне, създава в нас чувството за нещо познато..
Понякога ни припомня изминали неща - красиви или тъжни. Понякога ни натъжава, понякога ни усмихва. Но тя не спира да говори. Говори своя едновременно универсален и непреведим език. Език на любовта, на страданието, на обичта, щастието, приятелството - и всичко това що е ценно, важно, дълбоко за нас самите.
Естествено - пристрастна съм по отношение на всичко що касае темата танци, музика, мелодия.. Но няма как да се отрече, че дори и мъничките невинни бебчета, реагират по различен начин, когато майка им затанананика песен. Защото за да почувстваш, за да я усетиш, не е нужно да говориш някакъв записан език. Нужно е просто да възприемаш. И да го почувстваш.
И още нещо, което говори само :-) Просто да остане написано някъде.
Просто замълчи - и спри дъха ми,
с нежен танц или целувка сладка,
нека само времето остане помежду ни,
за да бъде и нощта безкрайно кратка...
с нежен танц или целувка сладка,
нека само времето остане помежду ни,
за да бъде и нощта безкрайно кратка...
Искам и до теб да се събудя,
изгрева с теб е истински подарък..
Всеки път - не спирам да се чудя,
защо сънят ми става толкоз кратък.
изгрева с теб е истински подарък..
Всеки път - не спирам да се чудя,
защо сънят ми става толкоз кратък.
Следващата вечер чакам - знаеш,
пак да ме прегърнеш нежно,
само по усмивката ми ще познаеш,
че душата ми се радва безметежно...
пак да ме прегърнеш нежно,
само по усмивката ми ще познаеш,
че душата ми се радва безметежно...
Коментари