Пропускане към основното съдържание

Скритият език на нотите..



Забелязали ли сте какво се случва, когато на площад, на улицата, в залата, неочаквано заехтява красива мелодия? Независимо дали точно тази им харесва, хората спират, ослушват се. Понякога, в някои ситуации, ще ги видите дори да затварят очи и да се поклащат лекичко в унисон с диханието на музиката. Сякаш тази мелодия носи едно скрито послание. Без думи, без изразни средства - тя говори своя език. Език, който е много близък до нашите души, толкова близък с чистата емоция и усещане, че дори не можем да го опишем с думи, когато се опитваме. Всяка една мелодия, която успява да ни докосне, създава в нас чувството за нещо познато..
Понякога ни припомня изминали неща - красиви или тъжни. Понякога ни натъжава, понякога ни усмихва. Но тя не спира да говори. Говори своя едновременно универсален и непреведим език. Език на любовта, на страданието, на обичта, щастието, приятелството - и всичко това що е ценно, важно, дълбоко за нас самите. 
Естествено - пристрастна съм по отношение на всичко що касае темата танци, музика, мелодия.. Но няма как да се отрече, че дори и мъничките невинни бебчета, реагират по различен начин, когато майка им затанананика песен. Защото за да почувстваш, за да я усетиш, не е нужно да говориш някакъв записан език. Нужно е просто да възприемаш. И да го почувстваш.
И още нещо, което говори само :-) Просто да остане написано някъде.
Просто замълчи - и спри дъха ми,
с нежен танц или целувка сладка,
нека само времето остане помежду ни,
за да бъде и нощта безкрайно кратка...
Искам и до теб да се събудя,
изгрева с теб е истински подарък..
Всеки път - не спирам да се чудя,
защо сънят ми става толкоз кратък.
Следващата вечер чакам - знаеш,
пак да ме прегърнеш нежно,
само по усмивката ми ще познаеш,
че душата ми се радва безметежно...

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...
1 коментар
Прочетете още

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...
3 коментара
Прочетете още

Не забравяй откъде си тръгнал!

Рядко използвам удивителна в заглавие - освен ако не искам да изразя някаква много голяма емоция. Ами случаят е такъв. Вече почти ежедневно започвам да наблюдавам хора, които тотално са забравили какво е да си 'начинаещ' в нещо. Откъде са тръгнали, по чии стъпки са вървели и как самите те са се учили. А е повече от ясно, че никой не се е родил научен. Самият ни живот, начина, по който се развиваме - е с непрестанно учение. И това да не забравяме, че и самите ние сме били неуки в нещо, е изключително важно. Защото не позволява да подценяваме и другите, които се учат в момента. Да ги заклеймяваме или да ги осъждаме. Българите специално много сме свикнали да не гледаме гредата в нашите очи - а да забелязваме треската в чуждите. За мен най-важното нещо е всеки един човек да се самооценява възможно най-разумно, рационално и правилно. Да не се величае прекалено - или обратното (за което по-често съм говорила в блога): да се подценява и да си набива ниско самочувствие. Първот...
1 коментар
Прочетете още