Скритият език на нотите..

Забелязали ли сте какво се случва, когато на площад, на улицата, в залата, неочаквано заехтява красива мелодия? Независимо дали точно тази им харесва, хората спират, ослушват се. Понякога, в някои ситуации, ще ги видите дори да затварят очи и да се поклащат лекичко в унисон с диханието на музиката. Сякаш тази мелодия носи едно скрито послание. Без думи, без изразни средства - тя говори своя език. Език, който е много близък до нашите души, толкова близък с чистата емоция и усещане, че дори не можем да го опишем с думи, когато се опитваме. Всяка една мелодия, която успява да ни докосне, създава в нас чувството за нещо познато..

Понякога ни припомня изминали неща - красиви или тъжни. Понякога ни натъжава, понякога ни усмихва. Но тя не спира да говори. Говори своя едновременно универсален и непреведим език. Език на любовта, на страданието, на обичта, щастието, приятелството - и всичко това що е ценно, важно, дълбоко за нас самите.

Естествено - пристрастна съм по отношение на всичко що касае темата танци, музика, мелодия.. Но няма как да се отрече, че дори и мъничките невинни бебчета, реагират по различен начин, когато майка им затанананика песен. Защото за да почувстваш, за да я усетиш, не е нужно да говориш някакъв записан език. Нужно е просто да възприемаш. И да го почувстваш.

И още нещо, което говори само :-) Просто да остане написано някъде.

Просто замълчи - и спри дъха ми,
с нежен танц или целувка сладка,
нека само времето остане помежду ни,
за да бъде и нощта безкрайно кратка...

Искам и до теб да се събудя,
изгрева с теб е истински подарък..
Всеки път - не спирам да се чудя,
защо сънят ми става толкоз кратък.

Следващата вечер чакам - знаеш,
пак да ме прегърнеш нежно,
само по усмивката ми ще познаеш,
че душата ми се радва безметежно...

Коментари

Съвременниците на хорото - или загубените в превода

Използвам днешния специален ден (Богоявление), за да напиша този материал, който замислям от доста време, но все не ми е оставал свободен капацитет или ресурс да стигна до него. Последните седмици се вихри поредния скандал или проблем, свързан със съвременната версия на хорото. Няма да навлизам в дълбочините за причините и поводите хорото пред Народния театър да не е вече желано, само ще го използвам като повод за изразяване на позиция. Позиция, която касае по-дълбоките корени и по-важните задачи, която всеки един от нас има като лична мисия. Дълбокото ми вярване е, че съвременната версия на хорото изключително много се е променила в сравнение с функцията, която е имало преди 1 или 2 века. Ежедневието ни, традициите ни, фолклора - като цяло, са съвсем различни от това, което някога се е случвало на село. И това е съвсем нормално. Животът се променя, обществото расте и се развива. Животът вече не е съсредоточен в селската, а в градската среда. Функционираме в пазарна и...

Прочетете още

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия. На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

Прочетете още

Танцът - чудодейния лек срещу лоши помисли

На тези, които им се е случвало да попадат по-често в някоя от залите на школата, от време на време са ме чували да казвам, че съвсем несъзнателно избират нещо много вълшебно, с което ще повлияят трайно на себе си, тялото си, емоциите си и душата си. И преди съм споменавала, че за мен танцът (и по-специално българският народен танц) са като магичен конец, който съшива разпиленото триединство на тялото, емоциите и душата ни. Разпилено, защото съвременното ни общество последните години изключително силно се е фокусирало само в една част от личните ни умения - анализирането и разсъждаването. Което далеч не помага за редуциране на стреса и напрежението, а даже напротив. Като човешки същества можем да функционираме хармонично, когато нещата са в баланс. А в действителност ежедневието е такова, че науките, които изучаваме, задачите, които решаваме, през по-голямата част на деня ни ни бута в посока на това да използваме само лявата половина на нашия мозък. И вместо да намалят нивото на стреса...

Прочетете още

Irina's Blog

Търсене в този блог