Скритият език на нотите..

Забелязали ли сте какво се случва, когато на площад, на улицата, в залата, неочаквано заехтява красива мелодия? Независимо дали точно тази им харесва, хората спират, ослушват се. Понякога, в някои ситуации, ще ги видите дори да затварят очи и да се поклащат лекичко в унисон с диханието на музиката. Сякаш тази мелодия носи едно скрито послание. Без думи, без изразни средства - тя говори своя език. Език, който е много близък до нашите души, толкова близък с чистата емоция и усещане, че дори не можем да го опишем с думи, когато се опитваме. Всяка една мелодия, която успява да ни докосне, създава в нас чувството за нещо познато..

Понякога ни припомня изминали неща - красиви или тъжни. Понякога ни натъжава, понякога ни усмихва. Но тя не спира да говори. Говори своя едновременно универсален и непреведим език. Език на любовта, на страданието, на обичта, щастието, приятелството - и всичко това що е ценно, важно, дълбоко за нас самите. 

Естествено - пристрастна съм по отношение на всичко що касае темата танци, музика, мелодия.. Но няма как да се отрече, че дори и мъничките невинни бебчета, реагират по различен начин, когато майка им затанананика песен. Защото за да почувстваш, за да я усетиш, не е нужно да говориш някакъв записан език. Нужно е просто да възприемаш. И да го почувстваш.

И още нещо, което говори само :-) Просто да остане написано някъде.

Просто замълчи - и спри дъха ми,
с нежен танц или целувка сладка,
нека само времето остане помежду ни,
за да бъде и нощта безкрайно кратка...

Искам и до теб да се събудя,
изгрева с теб е истински подарък..
Всеки път - не спирам да се чудя,
защо сънят ми става толкоз кратък.

Следващата вечер чакам - знаеш,
пак да ме прегърнеш нежно,
само по усмивката ми ще познаеш,
че душата ми се радва безметежно...