Irina's Blog

На 18.09.2011г. клуб за народни танци "Хороводец" стартира нова група за начинаещи танцьори! Ако искате да участвате във всеки празник, ако искате да се разтоварите от уморителното ежедневие, ако искате да поспортувате - това е правилното място. Заповядайте с нас в залата на "StreetSalseros". Място : гр.София, бул.Екзарх Йосиф 60, зала "StreetSalseros". Часове : всяка неделя от 18:00ч. (продължителност 01:30ч.). А ако сте по-напреднали - спокойно може да се включите и в другата ни група, която има занаятия всеки понеделник от 19:00ч. и всеки петък от 21:00ч. Очакваме Ви! E-mail : irina@horovodets.com Страница във Facebook :  http://www.facebook.com/Horovodets   Сайт: www.horovodets.com

Понякога се чудя как може да помня такива дивотии (въпреки цялата си разсеяност): кой какво казал, кой къде отишъл.. Та на темата: причината да седна да пиша, вместо да отида и да си легна на меко и удобно е, че пак ми се въртят няколко такива цитата на познати в главата, които много ми се ще да подредя в една обща идея. Цитатите са нещо от сорта (не парадирам за точност, както обикновено не съм по конкретната фактология): - Когато правиш добро, когато си добър човек - ти се случват хубави работи. И лошото, което сториш - ти се връща; - Манекенките също ходят до тоалетната; - Няма такова нещо като "добър" или "лош" човек; Тъй.. Привидно несвързаните и хаотични мисли, които съм събрала, имат една обща идея. Иска ми се да поразсъждавам малко над това що е то 'добър човек' и има ли почва у нас. Още един PopUp ми изскочи като цитат от вчера: "Старая се да съм добър човек". Явно това дали сме добри, лоши или.. Нещо по средата има голямо значение за хо

Мисля, че е излишно да обяснявам надълго и нашироко що е то 'толерантност' и има ли тя почва у нас. Замислих се колко много варира границата на това какво възприема, приема и е склонен да допусне всеки един различен човек. И това е абсолютно нормално - опита, средата, възпитанието, общуването много варират за отделните индивиди. Но и се замислих за още нещо - доколко сме склонни да отричаме това, което всъщност не се вписва в нашата логика, в тези рамки и граници, които считаме за правилни. Хората сме много склонни директно да отречем противоположното - или дори различното като поведение. Много рядко се случва някой да се опита да повдигне завесата и да потърси мотивацията, причините, довели до дадено действие или събитие. А всъщност това не отнема кой знае колко голямо усилие. Много по-лесно е да се каже едно простичко "Не", което да спести много време и усилия. Обаче това, което може да пропусне човек понякога си заслужава повече. Опознаването, разбирането на хора

Най-добрият избор при правенето на грешки е.. Просто да не ги правим :-) Естествено, най-разумното и правилно нещо е да се поучаваме от чуждите такива. Да внимаваме какви избори правим - и дали околните вече не са се опарили от същото това нещо. Да но хората имаме странния навик да не приемаме огъня като истински до момента, в който не ни е опарил. Или поне да не възприемаме горещината по същият този начин. Нормално - виждаме го през чужди очи или слушаме чужди разкази за това колко е опасен. И все пак.. Понякога може би по-добрият избор е да усетим болката сами. Защото този негативен опит се запечатва много по-силно в съзнанието ни, отколкото всяка една мъдра и поучителна приказка. Не, не иде реч за това да се скача от проблем на проблем с идеята да ни заболи колкото може повече. Иде реч за точно обратното - страха от това сам да пробваш и сам да опиташ.  Или накратко казано - иде реч за пропилените шансове. За изпуснатите моменти в чуденката: "Това дали е правилно или не е?&quo

Май ме хваща музата да пиша в блога, основно когато ме е ядосал някой - или съм се впечатлила негативно :-) В конкретния случай ще изключа факта, че работя в търговски отдел и самата аз комуникирам с клиенти. Ще погледна нещата от другата страна - на тази, която получава услугата. Та в тази връзка една типична ситуация: Прекрасна сутрин, събудили сте се с усмивка. Да кажем, че е събота - и денят е почивен. Искате да го прекарате в някакви полезни за себе си задачки - да напазарувате от поредния хипермаркет, да хапнете нещо навън с приятели, да се разходите, да седнете в кафенето в парка. Всички тези варианти, които ние възприемаме като развлечение, всъщност са свързани и с отношенията Търговец-Клиент. Продължавам да не мога да разбера тези, които работят с хора - и ги посрещат по-скоро като натоварване, тормоз, пречка, заемане на времето и тъй нататък. И то хора, на които това всъщност им е основата на бизнеса - и би трябвало да им носи дори финансова изгода. Да оставим комерсиалната

Този път ще бъда много кратка. В хороскопа на Линда Гудман за стрелеца пишеше, че гледаме на света с розови очила. Всъщност по-вярното е, че се стараем да има баланс и справедливост - дали за нас, дали за близките около нас. Което за съжаление няма как да се случи винаги. Това, което с годините така и не се научих, е да не се питам "Защо?", когато везните са в обратната на справедливостта посока. Вероятно светът би бил много спокоен и скучен ако всичко се нареждаше винаги в правилната посока.  И все пак - нещата са много по-лесни, когато посрещаш хората с положително желание и усмивка. Вероятността да попаднеш на същото от другата страна е много по-голяма, отколкото когато приемаш всичко с негативизъм. Или си типа човек, който по модерному наричаме 'хейтър'.  Усмихвайте се! :-)

Не ми е дошло вдъхновението да говоря за физическите граници. А за вътрешните такива. Замисляли ли сте се, че голяма част от поведението ни се определя от изградените вътре в нас бариери. Една част от тях са налагани още с възпитанието ни и са важни за ценностната система, морала, поведението в обществото. Въпреки че и те дават някакво негативно отражение, са нещо необходимо. В главата ми всъщност от вчера се въртят идеи за другите граници. Тези, които сами си слагаме - със самоубеждението, че 'не можем', че 'не искаме', че 'нямаме време'.  Психолозите биха го обяснили по-правилно от мен. Но всеки от нас се е сблъсквал със ситуацията на предварително създадената нагласа. Примерно: човек има много тежък изпит в събота. Още 2 седмици преди него той започва да се самоубеждава, че изпитът е прекалено тежък и няма да се справи, независимо какви точно усилия полага по въпроса. Тъй като сам работи в тази посока, в крайна сметка не сяда да прочете материала. Резултатът