Пропускане към основното съдържание

За Клиентите, Клиентски-ориентираното поведение и други производни


Май ме хваща музата да пиша в блога, основно когато ме е ядосал някой - или съм се впечатлила негативно :-)
В конкретния случай ще изключа факта, че работя в търговски отдел и самата аз комуникирам с клиенти. Ще погледна нещата от другата страна - на тази, която получава услугата.
Та в тази връзка една типична ситуация:
Прекрасна сутрин, събудили сте се с усмивка. Да кажем, че е събота - и денят е почивен. Искате да го прекарате в някакви полезни за себе си задачки - да напазарувате от поредния хипермаркет, да хапнете нещо навън с приятели, да се разходите, да седнете в кафенето в парка. Всички тези варианти, които ние възприемаме като развлечение, всъщност са свързани и с отношенията Търговец-Клиент. Продължавам да не мога да разбера тези, които работят с хора - и ги посрещат по-скоро като натоварване, тормоз, пречка, заемане на времето и тъй нататък. И то хора, на които това всъщност им е основата на бизнеса - и би трябвало да им носи дори финансова изгода. Да оставим комерсиалната страна на нещата. Колко по-лесна, приятна и безпроблемна е комуникацията, когато тя се води с усмивка, когато не се налага да изнудваш човека да ти свърши работа (въпреки че официално това е в неговите задължения). Когато в заведението са те посрещнали с "Добър ден" на входа, минали са покрай теб да питат дали всичко е наред с поръчката.
Да, донякъде разбирам и логиката, че всеки има дни.. В които просто не върви. И не им се занимава с човешки капризи, интереси и изисквания. Натоварващо е, понякога изтощаващо - и много уморително.

Но ако някой е избрал да работи с хора - трябва да знае как. Искам, когато влезна в магазина да ме попитат дали искам съдействие. Не да ме погледнат кисело над пакетчето със семки. И на въпроса: "Това колко струва?", да се сепне някой кисело: "Ми четете, то си пише". Примерите са многобройни, мисля, че всеки един от нас може да напише книга по въпроса. Дори не ми се иска да захващам темата с държавната администрация, където човек меко казано може да си скъса нервите. И все пак... Като бивш служител на такава държавна институция, с чисто сърце мога да кажа, че дори собственият ден минава по-лесно и по-спокойно, когато хората, с които си се срещнал - си тръгват с добро чувство и усмивка. А не се е стигало до излишни ексцесии и проблеми.

90% от това добро настроение на хората зависи от човека отсреща. Толкова по-хубаво може да мине свободния ден ако навсякъде са те посрещнали с усмивка, разбиране и желание за съдействие. Клиентът си е .. Клиент :-) Обича да го глезят, обгрижват. Защото доброто обслужване не зависи само от качеството на стоката. А и от качеството на поведението на човека зад щанда/монитора/електронната поща.

Коментари

Анонимен каза…
http://www.youtube.com/watch?v=i-D-BS9abLg

Primer za klientsko orientirano povedenie ;)))))

Популярни публикации от този блог

Какво могат - и какво не могат да ми дадат народните танци?

Последните 2-3 години се вижда една много силно изразена тенденция за връщане към народното ни творчество - и изключително голям интерес към народните танци като цяло. В това, разбира се, няма абсолютно нищо лошо. Мотивацията на хората за включване в редиците на клубовете е съвсем различна обаче. И много често търпи развитие по време на обучението. Какво всъщност могат - и какво не могат, да дадат танците (това е лична позиция - и естествено може да бъде критикувана, осъждана или неразбирана): 1. Двигателна култура. Със сигурност ако човек никога през живота си не се е сблъсквал с някакво движение - независимо дали то е лека атлетика, фитнес, разходки, планинарстване, народните танци ще му дадат нещо ново и различно. За жалост обаче, когато вече сме израсли детската възраст, това се случва много по-бавно. Но - както с всяко нещо, всичко е въпрос на усилия и желание от страна на танцуващия.  На много хора първоначалната им концепция за започване на обучение по народни танци...

"Когато ученикът е готов, учителят ще се появи"

Цитираното заглавие е една будистка поговорка, която изключително много уважавам и която Тери ми беше споделил много отдавна. Последните дни по стечение на обстоятелствата са ми много силна причина да се обърна към себе си. Преди време един близък мой човек ме беше питал защо имам нуждата да пиша в блога. Какъв е този мерак за писмено изразяване на вътрешния ми духовен свят. Всъщност отговорите са няколко. Понякога просто искам да оставя мислите сами да се съчетаят и на повърхността да излезе това, което вероятно иначе няма да имам повод (или причина) да изкарам. В някаква степен това помага и на мен самата да събера и подредя мозайката на различни ситуации. А понякога имам нуждата просто да излея емоцията, която ми се е насъбрала от различни поводи и събития. По-интересното е, че все повече познати и приятели започват да ми споделят, че следят моя блог. Включително и хора, които вече не са от обкръжението ми, което все пак ме кара да се надявам, че съм успяла да дам нещо ...

"По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината"

Тази китайска поговорка не я споделям за първи (и последен път). Причината да я харесвам толкова много е, че отразява една много типична човешка черта (няма да казвам българска, че пак ще влезна в същите рамки). Говоря за мрънкането, вечното недоволство, неудовлетвореността. Сякаш целия свят, държавата (и най-вече Бойко Борисов ъфкорс) са виновни за всички злини и несправедливости в ежедневието ни. Заплатите били малки, пенсиите били малки, улиците били мръсни, дупките трошели колите.. Не че и тези неща са погрешни. Но доколко всеки човек е склонен да се замисли за собствения принос нещата да се случват по правилния начин? За това хората да са по-спокойни. Да общуват по-добре. Улиците да са по-чисти. Кучетата да са кастрирани - и така нататък. Примери от ежедневието ни безброй. Само че отговорът на въпроса: "Колко" е "Почти никой". Всички са вечно недоволни. Всички искат промяна, но и същите тези хора я очакват някъде отвън. Не я търсят отвътре, не я стимулират нао...