Май ме хваща музата да пиша в блога, основно когато ме е ядосал някой - или съм се впечатлила негативно :-)
В конкретния случай ще изключа факта, че работя в търговски отдел и самата аз комуникирам с клиенти. Ще погледна нещата от другата страна - на тази, която получава услугата.
Та в тази връзка една типична ситуация:
Прекрасна сутрин, събудили сте се с усмивка. Да кажем, че е събота - и денят е почивен. Искате да го прекарате в някакви полезни за себе си задачки - да напазарувате от поредния хипермаркет, да хапнете нещо навън с приятели, да се разходите, да седнете в кафенето в парка. Всички тези варианти, които ние възприемаме като развлечение, всъщност са свързани и с отношенията Търговец-Клиент. Продължавам да не мога да разбера тези, които работят с хора - и ги посрещат по-скоро като натоварване, тормоз, пречка, заемане на времето и тъй нататък. И то хора, на които това всъщност им е основата на бизнеса - и би трябвало да им носи дори финансова изгода. Да оставим комерсиалната страна на нещата. Колко по-лесна, приятна и безпроблемна е комуникацията, когато тя се води с усмивка, когато не се налага да изнудваш човека да ти свърши работа (въпреки че официално това е в неговите задължения). Когато в заведението са те посрещнали с "Добър ден" на входа, минали са покрай теб да питат дали всичко е наред с поръчката.
Да, донякъде разбирам и логиката, че всеки има дни.. В които просто не върви. И не им се занимава с човешки капризи, интереси и изисквания. Натоварващо е, понякога изтощаващо - и много уморително.
Но ако някой е избрал да работи с хора - трябва да знае как. Искам, когато влезна в магазина да ме попитат дали искам съдействие. Не да ме погледнат кисело над пакетчето със семки. И на въпроса: "Това колко струва?", да се сепне някой кисело: "Ми четете, то си пише". Примерите са многобройни, мисля, че всеки един от нас може да напише книга по въпроса. Дори не ми се иска да захващам темата с държавната администрация, където човек меко казано може да си скъса нервите. И все пак... Като бивш служител на такава държавна институция, с чисто сърце мога да кажа, че дори собственият ден минава по-лесно и по-спокойно, когато хората, с които си се срещнал - си тръгват с добро чувство и усмивка. А не се е стигало до излишни ексцесии и проблеми.
90% от това добро настроение на хората зависи от човека отсреща. Толкова по-хубаво може да мине свободния ден ако навсякъде са те посрещнали с усмивка, разбиране и желание за съдействие. Клиентът си е .. Клиент :-) Обича да го глезят, обгрижват. Защото доброто обслужване не зависи само от качеството на стоката. А и от качеството на поведението на човека зад щанда/монитора/електронната поща.
Коментари
Primer za klientsko orientirano povedenie ;)))))