Irina's Blog

Това писание не е за тези от вас, които държат да притежават все нови и скъпи вещи. Това писание не е и за тези от вас, които обичат да се подлъгват по рекламите, крещящи от телевизора, че се нуждаете СЕГА и ВЕДНАГА от най-новия и бърз кредит. Това писание също не е и за тези от вас, които заменяте нещата без да са счупени. Нито за тези от вас, които считате пазаруването за единственият начин емоционално да задоволите вътрешни липси и празноти. Но е за тези от вас, които намират нещо погрешно в пазарното ни общество. Тези от вас, които не бързат да се сдобият с най-новия модел телефон, лаптоп или таблет. Както и тези от вас, които биха занесли куфара си за ремонт – а не да го смените с нов. Подхващам за основна темата с телефоните, тъй като всеки един от нас е притежател на поне 1-2 подобни устройства. Преди години беше абсолютно нормално да вземеш телефон, който да ти служи поне 3-4 години. Все още даже имам една работеща Нокия, която злополучно падна от 2-ри

Започвам с една много запомняща се и харесвана от мен мисъл: "Повечето от нас харчат пари, които още не са спечелили, за да купят неща, от които нямат нужда, с желанието да впечатлят хора, които не харесват.". Според Интернет тя принадлежи на Хорас Джексън Браун - дано и действително да е така, защото дълбоко уважавам този ум. Покрай раждането на близначките се хвърлих със засилка в една огромна индустрия, за която нямах никаква представа. Заля ме информация, как имам нуждата от: Повивалник, кошара, бебефон, колектори за кърма, уокър (много обичам чуждиците) и какво ли още не. Не стига отделните неща, с които трябваше да се сдобием,но и в магазините за всяко нещо имаше версии от 5 до 500 лева (често и нагоре). Незнаещата ми глава с какво точно ще се сблъскам, ме караше да се чувствам като идиот в небрано лозе. И като една типично добра майка - си мислех, че трябва да взимаме от най-доброто, за да дадем най-доброто на децата ни. Само че в момента разсъждавам малко по-разл