Не ми е дошло вдъхновението да говоря за физическите граници. А за вътрешните такива. Замисляли ли сте се, че голяма част от поведението ни се определя от изградените вътре в нас бариери. Една част от тях са налагани още с възпитанието ни и са важни за ценностната система, морала, поведението в обществото. Въпреки че и те дават някакво негативно отражение, са нещо необходимо. В главата ми всъщност от вчера се въртят идеи за другите граници. Тези, които сами си слагаме - със самоубеждението, че 'не можем', че 'не искаме', че 'нямаме време'. Психолозите биха го обяснили по-правилно от мен. Но всеки от нас се е сблъсквал със ситуацията на предварително създадената нагласа. Примерно: човек има много тежък изпит в събота. Още 2 седмици преди него той започва да се самоубеждава, че изпитът е прекалено тежък и няма да се справи, независимо какви точно усилия полага по въпроса. Тъй като сам работи в тази посока, в крайна сметка не сяда да прочете материала. Резултатът