Irina's Blog

.., което не искаш да правят на теб". Вчера чух това от една близка шматкова приятелка. И тя добави още нещо, което ме накара да се доразмисля.. Има едни неписани правила за това как да се държим в непозната компания, сред непознати хора, при делови срещи, в дискотеките. Къде ли не. Най-лесния начин да направим добро впечатление е именно тази поговорка: "Не прави на някой това, което не искаш да правят на теб" - в различните й вариации. Нещата обаче малко се променят, когато става въпрос за близък човек. На близкия знаеш болките, знаеш радостите, знаеш нерадостите, знаеш какво го наранява, какво го усмихва и какво може да му е от полза/вреда. Когато вече става въпрос за най-най-близките нещата се умножават многократно. Мислех си, че е с пъти по-лесно да направиш така, че човекът да се чувства добре с теб, е да - всичко има своите граници, но.. Това прави щастлив и теб. Нали става въпрос за най-близките ти? Нито добрата дума... Нито усмивката... Нито прегръдката... Нито ц

Кога дремуцате вечер и не можете да заспите? Въпреки много приятното гушкане, нещоооо днес Сънчо ме подминава. И почти по поръчение се забих да блогВам. Шляп-шляп, довлекох си полузаспалия задник в блог-пространството. Досега четох доста странни теми в бг-мамма. То сигурно щото си нямам друга работа. Особено много ме впечатли ей тази темичка . Не знам дали заради реакцията на въпросния, или заради това, че тази го търпи.. И много се замислих над това, доколко са склонни хората да търпят и недоволстват, преди да си бият камшика. Защо реално се търпят, при положение, че всъщност не харесват човека отсреща? Да, всеки има плюсове и минуси, но когато минусите ти се струват гигантски и ти влизат като греда в очОто.. Ами - май е време всеки да поеме по пътя си. И тогава се появяват обясненията: ама парите, ама децата... И пак се чудя - глупави ли сме? Прекалено раболепни ли сме? Или просто хората си се харесват така, въпреки непрекъснатото недоволство. Сещам се веднага за двойката Сельо и Сел