Мотивирах се да седна да напиша нещо много отдавна формулирано в главата ми, заради ей тази новина и ето тази новина , които случайно дочух по радиото и улучих в нета. Темата табу - психичното здраве. В логиката на българина незнайно защо за мен - е залегнало много дълбоко, че това е една от тематиките, която не трябва да се обсъжда публично. Сякаш психичното здраве е някаква много интимна и много скрита тайна, която е по-добре изобщо да не се засяга - и даже по-добре, тотално да се отбягва. Обществото масово (не за всички естествено е валидно) е с нагласата, че това да се консултираш с психоаналитик - е едва ли не признак, че имаш вече заболяване и 'нещо ти хлопа'. А реално погледнато в житейския път на всеки човек има много стресови ситуации - починали близки, неочаквано уволнение, раздяла, финансови проблеми. Сякаш сме приели за даденост това, че най-добрите психолози - са всъщност нашите близки. Но понякога това не е достатъчно. Особено поколението на нашите майки и б