Последните седмици съм се замислила за груповото поведение. За начина, по който се държи една личност в ситуация на някаква група по интереси. И със сигурност мога да кажа, че за мен едно от най-големите предизвикателства, пред които можем да се изправяме, е вървенето срещу течението. Различността. Собствената позиция и мнение. И то не просто с идеята да го има, за да е различно - а обосновано, реалистично и искрено. Това да се противопоставиш на тълпата и групата и да отстояваш себе си. Въпреки последствията, въпреки знанието, че това много вероятно ще доведе до отхвърляне. Осъзнатият избор на нещо такова не е лесен. Защото крайният резултат винаги е такъв: групите не обичат различните. Групите имат една обща (и най-често насочвана от определен човек - лидер) психология. И за да бъдеш приет от групата - трябва да действаш като всички в нея. Или старата приказка: "Когато си в Рим - прави като римляните". Да не проявяваш или натрапваш позиция. Да не си прекален