Дори на Витоша мирише на нов живот, пролет, настроение. Сякаш цялата природа се е събудила за усмивки и любов. Кръговратът отново се е завъртял - и идва времето на възраждането. Времето, в което зимата отпуска ледената си прегръдка. Време, в което слънцето всяка сутрин ни се усмихва и ни зарежда с нова положителна енергия за идващите промени. Тази година сякаш всичко се случва с огромни крачки. Поне за мен - нещата са глобални, решенията са преобръщащи. Всичко все за добро и все за положително развитие на нещата /сложих розовите очила на стрелеца/. Сякаш идва годината, в която трябва да се оберат добре узрелите и отглеждани плодове. И най-вече годината на преосмислянето на взаимоотношенията с хората. Не всичко следва да е на всяка цена. Не всичко следва да бъде в името просто на това да имаш някой до себе си - било то другар или партньор. Всеки трябва да се обърне към естествения си вроден егоизъм и да поставя нужните граници. Далеч не говоря за самоизолиране, неприемане на др