Дори на Витоша мирише на нов живот, пролет, настроение. Сякаш цялата природа се е събудила за усмивки и любов. Кръговратът отново се е завъртял - и идва времето на възраждането. Времето, в което зимата отпуска ледената си прегръдка. Време, в което слънцето всяка сутрин ни се усмихва и ни зарежда с нова положителна енергия за идващите промени.
Тази година сякаш всичко се случва с огромни крачки.
Поне за мен - нещата са глобални, решенията са преобръщащи. Всичко все за добро и все за положително развитие на нещата /сложих розовите очила на стрелеца/. Сякаш идва годината, в която трябва да се оберат добре узрелите и отглеждани плодове. И най-вече годината на преосмислянето на взаимоотношенията с хората. Не всичко следва да е на всяка цена. Не всичко следва да бъде в името просто на това да имаш някой до себе си - било то другар или партньор. Всеки трябва да се обърне към естествения си вроден егоизъм и да поставя нужните граници. Далеч не говоря за самоизолиране, неприемане на другите или нещо още по-крайно. Говоря за самосъхранение, говоря за намиране на баланса и златната среда в отношенията. Далеч не считам, че съм го постигнала за себе си. В някои отношения съм прекалено толерантна, в други съм прекалено крайна. Но хората продължаваме да се развиваме, да търсим, да намираме.
Във връзка с горното - сутринта се присетих за приказката за Алиса. Не съм я чела от дете, така че предаденото може да не е на 100% точно, но беше нещо от сорта на това, че човек трябва много да тича, за да остане на едно място. С днешния свят е същото - нужно е непрекъснато движение и промяна, за да сме в крак с всичко останало около нас. Все си мисля, че за емоционалното ни и интелектуално развитие това е дори и още по-важно. Защото всяко едно нещо около нас, всеки един човек, с когото общуваме, всяка една ситуация - са наш учител. Всеки нов контакт, всеки стар приятел, са главата от Буквара на Живота. Е, да - при цялото това огромно количество информация, което ни залива е много важно кой и как ще се преминем през него. Важно е да се поучим от грешките, които сме направили. Важно е дори да сме паднали - да се изправим отново с усмивка и въпреки драскотините - да продължим напред. Дори само защото сме намерили силата да се изправим и да продължим борбата.
Коментари