Започвам с една много запомняща се и харесвана от мен мисъл: "Повечето от нас харчат пари, които още не са спечелили, за да купят неща, от които нямат нужда, с желанието да впечатлят хора, които не харесват.". Според Интернет тя принадлежи на Хорас Джексън Браун - дано и действително да е така, защото дълбоко уважавам този ум. Покрай раждането на близначките се хвърлих със засилка в една огромна индустрия, за която нямах никаква представа. Заля ме информация, как имам нуждата от: Повивалник, кошара, бебефон, колектори за кърма, уокър (много обичам чуждиците) и какво ли още не. Не стига отделните неща, с които трябваше да се сдобием,но и в магазините за всяко нещо имаше версии от 5 до 500 лева (често и нагоре). Незнаещата ми глава с какво точно ще се сблъскам, ме караше да се чувствам като идиот в небрано лозе. И като една типично добра майка - си мислех, че трябва да взимаме от най-доброто, за да дадем най-доброто на децата ни. Само че в момента разсъждавам малко по-разл