петък, 17 март 2017 г.

Ода за едно консуматорско общество..

Започвам с една много запомняща се и харесвана от мен мисъл: "Повечето от нас харчат пари, които още не са спечелили, за да купят неща, от които нямат нужда, с желанието да впечатлят хора, които не харесват.". Според Интернет тя принадлежи на Хорас Джексън Браун - дано и действително да е така, защото дълбоко уважавам този ум.
Покрай раждането на близначките се хвърлих със засилка в една огромна индустрия, за която нямах никаква представа. Заля ме информация, как имам нуждата от: Повивалник, кошара, бебефон, колектори за кърма, уокър (много обичам чуждиците) и какво ли още не. Не стига отделните неща, с които трябваше да се сдобием,но и в магазините за всяко нещо имаше версии от 5 до 500 лева (често и нагоре). Незнаещата ми глава с какво точно ще се сблъскам, ме караше да се чувствам като идиот в небрано лозе. И като една типично добра майка - си мислех, че трябва да взимаме от най-доброто, за да дадем най-доброто на децата ни. Само че в момента разсъждавам малко по-различно. Пример - за какво изобщо ми е необходим повивалник, който струва 150-200лв.?? Какво точно ще прави - кафе, закуски, ще готви?
Поредната ми дълга интродукция беше с идеята, че в момента обществото ни изключително силно е фокусирано в посока на това да се купува възможно най-много, възможно най-скъпо и възможно най-бързо да заменяме една вещ с друга. Рекламите крещят от телевизора как имаме нужда от поредната бяла карта, кредитна карта, кредит от банката с ниска лихва (или направо без лихва), за да се сдобием с желаното от нас нещо не утре, а ВЕДНАГА.
Само че моята практична душа не разбира това. Не разбира защо лаптопът трябва да се сменя всяка година, само защото е излязъл по-бърз, по-мощен и по-нов от моя. Или да сменя смартфона с нов, просто защото поредната модерна версия се е появила на пазара. Карам и автомобил с набор, близък до сегашните пълнолетни по същата тази причина. Не считам, че вещите трябва да се подменят, само защото така ми говорят от големия екран - или е излязло нещо по-ново и модерно. Естествено като член на това общество, все пак не се лишавам от тези полезни нещица, които биха улеснили живота ми. Но се старая да намеря баланс. Защото тази спирала трябва да се спре някъде.
За никой не е тайна, че компаниите-производители активно работят в посока на това да се планира амортизацията на всяка вещ. Че перални, сушилни и какво ли още не се прави с идеята да се счупи след изтичане на гаранцията. Защото тази икономика се задвижва не от друго - а от потребление. Само че това потребление някъде трябва да се спре. Вещите трябва да са тези, които ни принадлежат. Не обратното. И всички тези крайности са вредни. За нас - като потребители, защото непрекъснато плащаме за неща, от които нямаме нужда. И най-вече - колкото и общо да звучи - и за природата. Защото всичко това, което се амортизира - трябва да отиде някъде. А скоростта, с която започваме да подменяме всяка вещ, която използваме, все повече и повече се увеличава.
И ако в момента съм сред индустрията, която е фокусирана към продажбите на бебета и малки деца, това е валидно за всяка една сфера. За автомобилния бранш, за производството на бяла техника, обувки и дрехи, дребна техника и всичко друго, което ви хрумне.
Защо ли и пиша цялото това излияние? Защото считам, че в голяма степен всичко това е свързано основно с подмяна на начина на мислене. И отпадане на това 'робство', което сами сме си наложили. Само че не към някоя държава, личност или войска. А към конгломератите, които диктуват правилата.
Потребявайте - защото имате нужда.
Купувайте - когато имате потребност.
Заменяйте - когато нещата са непоправими.
Това и за самите нас като потребители е един прекрасен жокер как да се справяме по-лесно и по-добре. А и чудесен начин да канализираме личните си средства в по-полезна посока. Дори едно пътуване е къде-къде по-добър вариант, отколкото смяната на смартфона с последния ХИТов модел :-)

Няма коментари: